Здравейте на всички, нека да се забавляваме заедно!!!!


 
ИндексПорталРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Късметче
Реклами
Гласувай за мен в BGTop100.com Гласувайте за моя сайт в БГ чарт
Poll
Latest topics
» Метресата {GaaSaku} +18
Съб Юли 29, 2017 12:30 am by Death_Angel

» Naruto Shippuuden епизод 22 bg subs
Нед Юли 23, 2017 10:18 pm by Death_Angel

» Naruto Shippuuden епизод 21 bg subs
Нед Юли 23, 2017 10:14 pm by Death_Angel

» Naruto Shippuuden епизод 20 bg subs
Нед Юли 23, 2017 10:12 pm by Death_Angel

» Naruto Shippuuden епизод 19 bg subs
Нед Юли 23, 2017 10:09 pm by Death_Angel

» Naruto Shippuuden епизод 18 bg subs
Нед Юли 23, 2017 10:07 pm by Death_Angel

» Naruto Shippuuden епизод 17 bg subs
Нед Юли 23, 2017 10:04 pm by Death_Angel

» Naruto Shippuuden епизод 16 bg subs
Нед Юли 23, 2017 10:03 pm by Death_Angel

» Naruto Shippuuden епизод 15 bg subs
Нед Юли 23, 2017 10:02 pm by Death_Angel




Share | 
 

 Madara Itachi qoq{oneshot} +18

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Death_Angel
Админ
avatar

Female Taurus Cat
Брой мнения : 315
Рожден ден : 14.05.1987
Дата на рег. : 30.03.2010
Години : 30
Местожителство : Велико Търново

ПисанеЗаглавие: Madara Itachi qoq{oneshot} +18   Съб Дек 04, 2010 2:25 am

Това е първият ми опит за писане на яой и мисля, че се получи доста добре Дано да ви хареса

Част 1
Нощта беше спокойна и същевременно топла. Небето бе чисто и звездите игриво блещукаха на него. Луната беше пълна и грееше върху улиците на град Вермонт. Градът беше убежището на богаташите. Всяка година в него идваха най- различни по професия хора. Бизнесмени, наркодилъри, президенти, филмови и музикални звезди и манекенки. Тук те си почиваха от задълженията си и се забавляваха с простоватите хорица, които си изкарваха парите с пот на челото. Слогуваха им и търпяха всички неща, които богаташите си позволяваха с тях. Градчето не беше голямо, но бреговете на Атлантическият океан го заобикаляха, а вълните се сблъскаха в тях. Имаше много и красиви плажове, ресторанти, барове и дискотеки, където богатите хора се веселяха. Едно от тези места бе дискотеката "Кървавата роза".
Самото име подсказва, че в нея се събираха всички наркодилъри и наркомани. Самата дискотека - огромна сграда на три етажа, предлагаща всякаква музика и танцьорки, които бяха най- добрите в бранша си в целият свят. На входната врата седяха трима високи мъже, мускулести и доста красиви. Те бяха охраната на дискотеката и ако се наложеше да се намесят в някой бой, пребиваха до несвяст всеки, който им се изпречи на пътя. Коридорът бе широк и навсякъде по него имаше снимки на всички випове, които бяха ходили там. Вратите - големи и високи, окичени целите със злато. А отворят ли се, се откриваше прекрасна гледка. Безброй лампички светеха с различни цветове и поглъщаха хората в свят различен от истинският... Вътре имаше около двайсет пилона и на всеки един по две танцьорки. Танцуваха и ограбваха безмилостно парите на богаташите, които отдавна бяха пияни и дрогирани. Масите и сепаретата бяха препълнени, а на дансингът нямаше място да се мине от танцуващи момичета. Тези момичета, които преспиваха с тях, заради парите и най- вече наркотиците и алкохолът. Басовете от тонколоните вибрираха в стените на етажа, карайки го да се тресе. Музиката бе силна, опияняваща гостите на дискотеката. Персоналът беше квалифициран и добре обучен. Сервитьори и сервитьорки тичаха напред- назад и угаждаха на капризите на всеки един.
Единствено Вип ложата, която бе предназначена за Босовете на всеки един бизнес, беше заета от един- единствен човек- Боса на босовете. Най- богатият и влиятен мъж във всеки бранш. Притежаваше 2/3 от търговията с наркотици, момичета и стотици фабрики в хранителната промишленост. Това бе Учиха Мадара... Всеки един знаеше кой е и никой не бе помислял да го безпокои, докато отдъхва във Вермонт. Всички се страхуваха от него, защото се славеше, като най- безмилостният и страшен човек, съществуващ някога досега. Седеше седнал на сепарето си и пушеше пурата си, като поглеждаше отвреме- навреме към дансинга и пилоните. Гледаше, как момичетата се опитват да измамят мъжете и да получат пари. Усмихваше се и си отпиваше от чашата с уиски. Около него стояха изправени десет мъже, които служеха за негова охрана... Всичко в дискотеката бе добре направено и изпипано за удобството на клиентите му...
Учиха Мадара- беше мъж на около 31 годишна възраст, със синьо небесни очи, тъмно кафява коса, бяло и строго лице, и добре оформено тяло. Мускулите му се виждаха под ризата с къс ръкав, на която двете горни копчета бяха небрежно откопчани, а черните му дънки бяха леко намачкани. Лицето му бе, като на ангел- толкова красиво и прелестно. Очите му бяха жестоки и пронизващи. Нямаше нито деца, нито жена, защото според него всяка жена на земята, търси изгода и пари... Нищо повече. Любовта за него бе изразена в секса и забавленията. Така си вървеше купона и часовете бързо отминаваха. Някои от момичетата танцуваха по пилоните и дансинга, а други прелъстяваха мъжете. Коя беше в скута на някой мъж, коя в тоалетната вече се чукаше с някой,но това нямаше значение, защото купона беше на макс. Само Мадара не се присъединяваше към тях. Стоеше си спокойно и гледаше простоватите хора, които нямаха нито класа, нито възпитание или пък морал. Надигна си за пореден път чашата, но в нея бяха останали няколко капки. Той се намръщи леко и ги изпи. Сложи чашата на масата и потърси с поглед сервитьорът, който го обслужваше. Когато го намери си двигна единият пръст и му направи знак да отиде при него. Момчето веднага дойде при Мадара и спокойно запита с усмивка на лице.
- Да, господине. Какво ще желаете...?- веднага получи отговор.
- искам цялата чаша пълна с уиски.- сервитьорът нищо не каза, вдигна чашата и я сложи на таблата си. Излезе от Вип ложата и след малко се върна с нова пълна чаша уиски. Постави я пред Мадара и се поклони. Тогава излезе и се запъти към бара, за да вземе другите си поръчки. След около половин час питието на Учихата отново беше свършило, а той не показваше признак, че ще спре скоро. Охраната леко недоволстваше, но никой не смееше да се обади, защото на момента щеше да остане без работа. Отново сервитьорът беше повикан.
- Ей, момче.- извика кафявокосия мъж и зачака. След около минутка същото момче се появи пред него.
- Каква е поръчката ви, господине.- запита с чаровната си усмивка то. За първи път Мадара се усмили да се усмихне в знак на добросърдечност и каза.
- Отново.- замълча, хвана си чашата, вдигна я и я поклати. Засмя се и я подаде на сервитьорът. Чернокосото момче взе чашата и се запъти към бара. Не се мина дълго време и алкохолът на Учихата пристигна на масата му, но... Но в този момент телефонът му звънна и той го извади от джоба си. Видя номерът и се намръщи. Направи знак на сервитьорът да изчака и натисна зелената слушалка.
- Кажи.- раздразнено заговори той. Отсреща се чу мъжки глас.
- Цял ден ти звъня, а ти не ми вдигаш. Къде си, за бога?- сините му очи се свиха и съскане излезе от гърлото му.
- Не те засяга, Тоби... Остави ме намира и искам да си почина от глупостите ти.- чу се гневният глас на другият мъж.
- Как смееш да ми говориш така, Учиха Итачи? Та нали аз съм...- веднага беше прекъснат.
- Ти си нищо за мен, не го ли разбра най- накрая, Тоби.- каза той и хвърли телефонът си в стената. Той се рапиля на части, а по тялото на чернокосото момче полазиха ледени тръпки и гледаше изплашено. На Мадара не му пукаше за телефонът... Разбира се, че не го интересуваше какво ще стане с него, защото можеше да си позволи хиляди, като него... Кафявокосият мъж отпи от чашата си и погледна към сервитьорът. Лицето му веднага се преобрази на спокойно и запита.
- Как се казваш, момче?- чернокоското се смути, но отговори.
- Сейнара Итачи.- тишина обхвана и двамата. След минутка Мадара се усмихна.
- Сейнара Итачи, значи...? Имаш хубаво име.- итачи се успокои и направи чаровната си усмивка.
- Благодаря, господине...- Учихата го прекъсна.
- Мадара... Викай ми Мадара, а не господине.- сервитьорът кимна с глава и запита.
- Искате ли още нещо, Мадара?- кафявокосият мъж поклати глава и Итачи излезе. Нещо в тялото на Учихата започваше да се ражда. Някакво чувство... Необяснима страст и желание за това толкова красиво и чаровно момче. Устните му влажни и нежни, а очите му невинни. Черни, като въглен и косата също черна, като катран. Облеклото му бе типично за един сервитьор- бяла риза и червена вратовръзка върху нея, черни панталони и черни обувки. Тялото му слабо и мускулето. Мадара се усмихна и след около половин час чашата му беше отново празна. Извика Итачи и той веднага се появи пред него.
- Уиски, Итачи.- усмихна се Учихата и подаде чашата си. Чернокоското я пое и преди да излезе кафявокосия мъж го запита.
- На колко си години, Итачи?- черните му очи потрепнаха, защото не разбираше, защо го пита точно това, но се опита да бъде спокоен и отговори.
- На 23 години съм, господине...- заекна.- Мадара.- поправи се той и излезе.
- На 23, значи...?- подсмихна се дяволито той и се облегна на сепарето си. След малко питието на Учихата бе на масата, а Сейнара очакваше позволение да се върне на работата си. Мадара си вдигна погледът и се вгледа в очите му. Ченокоското потрепна и объркването не си отиваше от тялото му.
- Ще ми бъдеш ли гост, Сейнра Итачи? - запита направо мъжът, а паниката в сервитьорът ставаше все по- голяма и се превръщаше в ужас.
- Но... Аз съм на работа и не са ми позволени такива своеволия...- каза притеснено той, а Учихата скръсти ръце пред гърдите си и се замисли.
- Хм... Така е. Но може да се направи изключение, нали...?- засмя се, а смехът му бе най- нежният звук, който човек може да чуе. Итачи се вцепени и не знаеше какво да направи. Ако случайно седнеше на сепарето, щеше да загуби работата си и нямаше да има с какво да се прехранва.
Сейнара Итачи- беше сираче още от малък, защото родителите му и брат му загинали при пожар в домът им. Когато бил на 10 години и се връщал един ден от училище видял, Че от къщата му излизали пламъци огън и пожарникарите се опитвали да ги изгасят. След като всичкия огън бил премахнат той научил, че е останал сам на този свят. Напуснал училище и започнал да си търси работа. Започвал на едно място и след няколко месеца го гонели. Така продължило, докато не го наели в " Къравата Роза" и не започнал да работи...
- Простете ми, дързостта, но немога да го направя. Управителят ще ме види и ще ме изгони, а това е единствената работа, която ме спасява от гладът и мизерията.- каза предпазливо Итачи. Мадара го погледна отново в очите и видя болката и самотата му в тях. Усмихна се и заговори.
- Не бери грижа затова, момче.- посочи единият от охранителите. Мъжът се наведе и Мадара му прошушна нещо в ухото. Охранителят излезе и след малко се върна с управителят на дискотеката. Итачи гледаше меко казано със страх. Беше го страх, че ще бъде уволнен и ще му се наложи да си търси друга работа.
- Здравей, Кейро.- каза усмихнато и приятелски Мадара.
- Здравей, стари приятельо.- отговори на поздрава управителят.- Какво има? Някакви проблеми?- този път запита някак си заплашително и погледна към чернокосото момче.
- Аз...- заекна Итачи, като пристъпи няколко крачки назад. Учихата веднага се намеси.
- Няма проблеми, Кейро... Просто исках да освободиш това момче и то да бъде мой личен гост на масата ми.- това беше шок от страна на управителят. Той погледна към така нареченият си отдавна приятел с объркване.
- Но защо, Мадара? Не разбирам...- започна да ръкомаха той с ръце. Мадара го погледна със страшен поглед и отговори.
- Така искам... Ще ми откажеш ли...?- направи кратка пауза и продължи.- Кейро?- като натърти на името му. Управителят изстръпна и започна да пелтече.
- А, неее... Няма проблем, Мадара. Щом ти така искаш...- обърна се към Итачи и продължи.- Свободен си и тази вечер ще си гост при Учиха Мадара. Върви да се преоблечеш и сядай при него.- Обърна се.- Ясен ли съм, Итачи!!!- заплашително изсъска той и излезе. А, чернокосото момче седеше на мястото си и не смееше да мръдне. Толкова беше шокирано, че все още му се струваше нереално всичко, което се бе случило. Толкова лесно беше манипулиран строгият с персонала управител и лесно поддал се само на един поглед от този господин. Сигурно наистина е много страшен... Мадара отново се облегна назад и дръпна от пурата си. Издиша димът, а той се отправи към момчето.
- Защо седиш, а не отиваш да се обличаш Итачи.- изкиска се мъжът и дръпна от пурата си. Итачи го погледна ококорено и се измъкна незабелязано. Учихата се засмя отново и се загледа в танцуващата тълпа. Но всъщност гледаше изнизващият се Сейнара, който изнервено се провираше между момичетата, който отвреме- навреме се заглеждаха в стегнатото му и красиво тяло... След малко Итачи вече беше в съблекалнята за персонала и си смъкваше работните дрехи. Когато ги съблече се загледа в огледалото и по- изплашен и объркан не се беше виждал досега. Нещо не беше наред... Изведнъж пред очите му се появи образът на Мадара, който му се усмихва, а очите му не бяха онези гневни, когато говореше по телефона, а бяха някак топли и чаровни. Това продължи около минутка, но се опомни и си плесна една плесница. Какво му ставаше... Сам той не се разбираше, защото още от малък беше някак странен... Започна да си облича обикновените дрехи и когато го направи, затвори гардеробът си и излезе от съблекалнята. Запъти се към Вип ложата, където го чакаше Той... Онзи господин, който все едно го завладяваше само с поглед. Не след дълго вече беше при Мадара и седеше на вратата. Не знаеше какво да направи... Беше толкова срамежлив, все едно бе първата му среща с момиче. Без да усети лицето му придоби розовината, която показваше, че се интересува от Учихата. Кафявокосият мъж се подсмихна леко и заговори.
- Защо седиш там? Ела и седни.- потупа сепарето до него и не спираше да се вглежда в красивите му черни очи. Итачи въздъхна и седна до него. Тишината се намести помежду им и се чуваше само тропота, който създаваха басовете от музиката. Телата им трепнеха и самите те се чувстваха странно. Най- вече Итачи... Усещаше желание и възбуда, докато седи до него. Бяха на милиметри един от друг и ръцете им едва се допираха. С всяка изминала секунда сърцето му започваше да тупти по- бързо... Какво ли ставаше?
Ненадейно вътре влезе една от сервитьорките и се стъписа, когато видя Итачи седнал на сепарето с дрехите си, а не с тези на сервитьор.
- Итачи...- възкликна тя.- Какво правиш тук? Бързо ставай и се захващай за работа, докато не те е видял ше...- беше прекъсната от Мадара.
- Спокойно, секси. Итачи тази нощ не е на работа, така че ми донеси уискито и после, каквото пожелае Сейнара.- усмихна се и погледна чернокоското до него. Итачи се смути.
- Имам разрешение от шефа, Тейра. Спокойно.- увери я той и продължи.- Донеси ми един бърбън.- тя кимна с глава и излезе. След малко отново дойде и му донесе бърбъна. Изчезна толкова бързо, колкото се беше появила. Тогава Итачи реши да разбере откъде се бе появил този интерес към него в Мадара.
- Ами...- престраши се той.- Защо точно мен избрахте да съм ви гост, господине?- Мадара се замся звучно.
- Разбрахме се, без любезности. Просто ме наричай Мадара...- отново се чу смях от него.- Защо ли? Защото ми харесваш...- лицето му остана усмихнато, защото беше сигурен, че в този момент Итачи е шокиран.
- Ама, вие сте...- заекна.
- Да, Итачи. Това е, което си мислиш и ако не ти допада си свободен да си вървиш.- извади от джоба си дебела пачка с пари... Много пари и ги сложи пред чернокоското.- Това е заплатата ти за тази вечер, която можеше да изгубиш, заради мен.- зениците на Итачи се разшириха, защото неможеше да повярва. Защо беше толкова мил с него? Какво целеше? Питаше се итачи, когато изведнъж Мадара го целуна. Ужасът нахлу в тялото на Сейнара, а очите му трептяха, но кафявокосият мъж не си отдели устните от него. Нещо трепна в Итачи... Тялото му започна да настръхва и възбуждащи тръпки да пробягват по него. Членът му леко се размърда под дънките му, а сърцето му все едно щеше да изскочи. Същото се случваше и с Учихата. Копнееше за ръцете му, за кожата му и най- вече за тези сочни устни да го целуват. След около минутка Учихата си отдели устните от неговите и се загледа в лицето му, за да разгадае мислите му. Там имаше само объркване и смут... По не знайна причина на Итачи му бе харесало... Целувката, която така страсно му бе дарена и то от мъж... Да не би да беше обратен... Не... Просто първичните му инстинкти бяха реагирали на целувката. Обзе го любопитство, което искаше да разбере какво е чувството да правиш секс с мъж... Хвърли се върху Мадара и го целуна, но този път си разтвори устните и езикът му влезе в устата на Учихата. Кафявокосият мъж не бе очаквал такава реакция от него, но после отвърна на целувката. Езиците им се преплетоха, а възбудата нахлу в тях. Мадара обгърна нежно с ръце кръста му и го придърпа към себе си. Тогава зарови едната си ръка в дългата му на опашка коса и целувката им се превърна в любовна. Трепнеха и копнееха един за друг. Учихата си спусна другата ръка по коремът му и я спря на членът му, който се беше вече втвърдил. Започна да я движи по дънките му и да го възбужда. Лек стон се отдели от устните на младежът и погали връхчето на ухото на Мадара. Това направо подлуди кафявокосият мъж. Накара кръвтта му да се надигне в членът му и да желае до неописуемост плътта на Итачи. От своя страна пък чернокосото момче си пъхна ръката под ризата на Учихата и започна да си прокарва ръката по гърдите му...
Какво ще се случи по- нататък ще разберете в следващата и последна част на oneshota...





Spoiler:
 

Spoiler:
 
Върнете се в началото Go down
http://naruto-fans-bg2.forumotion.net
 
Madara Itachi qoq{oneshot} +18
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Здравейте на всички, нека да се забавляваме заедно!!!! :: Творчество :: Фенфикшън и др.-
Идете на: