Здравейте на всички, нека да се забавляваме заедно!!!!


 
ИндексПорталРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Късметче
Реклами
Гласувай за мен в BGTop100.com Гласувайте за моя сайт в БГ чарт
Poll
Latest topics
» Метресата {GaaSaku} +18
Съб Юли 29, 2017 12:30 am by Death_Angel

» Naruto Shippuuden епизод 22 bg subs
Нед Юли 23, 2017 10:18 pm by Death_Angel

» Naruto Shippuuden епизод 21 bg subs
Нед Юли 23, 2017 10:14 pm by Death_Angel

» Naruto Shippuuden епизод 20 bg subs
Нед Юли 23, 2017 10:12 pm by Death_Angel

» Naruto Shippuuden епизод 19 bg subs
Нед Юли 23, 2017 10:09 pm by Death_Angel

» Naruto Shippuuden епизод 18 bg subs
Нед Юли 23, 2017 10:07 pm by Death_Angel

» Naruto Shippuuden епизод 17 bg subs
Нед Юли 23, 2017 10:04 pm by Death_Angel

» Naruto Shippuuden епизод 16 bg subs
Нед Юли 23, 2017 10:03 pm by Death_Angel

» Naruto Shippuuden епизод 15 bg subs
Нед Юли 23, 2017 10:02 pm by Death_Angel




Share | 
 

 Живей напълно!

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
PriSoNeR oF lOvE
Админ
avatar

Female Cancer Rat
Брой мнения : 214
Рожден ден : 23.06.1996
Дата на рег. : 27.05.2010
Години : 21
Местожителство : Rазград

ПисанеЗаглавие: Живей напълно!   Пет Дек 03, 2010 11:51 pm

-Мамо , защо идваме тук толкова често ?-запротестира малкото момиченце , което се беше сгушило в майка си . Белите снежинки плавно падаха по земята и покриваха камъкът и почвата . Бяха застанали пред едно черешово дърво . Майката и Бащата грижливо водеха дъщеря си със себе си , през няколко дена тук .
-Това място е специално , мила . -усмихна ме майката .-Тук почива един ангел . -продължи жената . -Досега не съм ти разказвала тази история , но вече си голяма и ще я чуеш .'' Преди десет години .........''

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
-Оф, пак закъснява .-размрънка се Саске . Беше чакал вече половин час под дъжда , а Ино още я нямаше . Изведнъж едно русокоско момиче се озова до него . -Къде беше , закъсня !
-Ами , да кажем , че съм се успала . -набързо каза Ино , въпреки че не беше така .
-Успала .- той надигна вежда . -Ти не си лягала изобщо . -развика й се той . -Три работи ... само се съсипваш . -каза тъжно .
-Няма друг начин Саске , ако не работя как ще зкарам пари ? Знаеш , че Амаю е болна . Трябват и лекарства , знаеш ... .-спря се момичето , беше се натъжила . Сестра й ,Амаю беше болна от цели пет години и ако не й се даваха лекарства тя щеше да умре . Ино всеки Божи ден се мъчеше да й направи живота по-добър . Затова работеше три раборти наведнж .
Те тръгнаха към магазина . Ино избра чудесна шоколадова тортно , но след като видя цента реши да се откаже от копуването й . Тортата струваше 50 лева , а тя имаше 20 . Саске й помогна с още 20 ,но пак не стигнаха . Тогава розовокоса жена добави още 10 и се усмихна .
-Благодаря ! -извика Ино след жената , но тя излзезе . Ино беше така благодарна на тази жена , че цял ден се усмихваше . Преди не вярваше , че такива хора са остали на тази земя , но ето ,че имало .
Заедно със Саске тръгнаха към дома на Ино . След като отвориха вратата видяха Хината и Амаю да се гонят . Изглежда , че малката сестричка на Ино , не беше видяла кака си . Блондинката бързо влезе в кунята и разопакова тортата , а Саске подаде трите балона , който беше взел за малката Амаю . Хината отиде в кухнята при приятелката си .
-Имам една много хубава новина за теб!-каза весело чернокоската .-Намерих човек за къщата . Една жена . -обесни бързо Хината . Тя се радваше толкова много , че най-накрая Ино няма да се изтормозва , работейки толкова много работи наведнъж . Тъй като бащата на Ино беше им оставил съседната къща , преди да умре , тя беше дала къщата под наем . Баща й беше им оставил за наследство две къщи - една за голямата си дъщеря , а друга за малката . Блондинката не искаше да продаде къщата , ала нямаше нищо напротив да е под наем .
След като отпразнуваха шестия рожден ден на Амаю , която беше пораснала . Също и жълата и красива коса стигаше до кръста , а сините й очи никога не са блестяли така от радост .
Беше станало късно и Ино заведе сестричката си до стаята й , за да я преспи .
-Хайде , да се помолим . -каза малката Амаю и двете седнаха оред леглото, срещу порозореца , за да са под звездите. Снегът бавно натрупваше почвата . Изведнъж малкото момиче започна да плаче .
-Липсват ми мама и татко .-каза тихо момичето . Ино изтри сълзите й и с нежен тон заговори .
-И на мен , миличка . Знаеш ли мама какво ми казваше , когато плачех като теб. -Амаю погледна сестра си със светещи очи, полупъни със сълзи .
-Какво ?-Ино обърса и своите сълзи и се усмихна .
-Когато хората са много тъжни бог пращал англи , за да оправят всичко . Да изтрият сълзите им . Бог и на нас ще прати такъв англ който ще изсуши сълзите ни . Сега нека се помолим и извикаме своят ангел . - двевте застанаха пред леглото и стиснаха здраво очи .
Сакура излезе на терасата . Завъртя се няколко пъти , за да се порадва на красивият сняг и погледна напред . Не беше разглеждала новата си къща . Тя видя прозорец много близо до терасата , който беше отворен и имаше две момичета , който бяха застанали пред леглото и се молеха . Тя се уммихна и погледна нагоре , после се прибра вътре .
Ино приспа сестра си и си легна .
Следващият ден бе така слънчев . Времето внезапно се бе променило . Снегът се беше разтопил , а хората бяха облечени с къси ръкави . Беше неделя и Амаю отново скучаеше . Тя излезе пред къщата и седна на стълбите , сърдита . Розовокоса жена седна до нея .
-Здравей .
-Здравей .
-Казвам се Сакура , ти ?-попита весело жената . Излъчваше живот и щастие .
-Съженявам , но не мога да ти кажа . Сестра ми ми забрани да говоря с непознати .
-Не съм непозната , живея в съседната къща . -каза засмяно жената . По това време Хината идваше . Тя зарадвано се провика след като видя Сакура :
-Добро утро , Сакура . Как си ?
-Много добре , Хината . Добро утро и на теб . Ти как си ?-попита жената с голяма усмивка .
-Добре . -по това време Ино и Саске излязоха навън . Саске отново беше сърдит , а Ино усмихната .
-Нека ви представя Сакура Харуно . Тя взе къщата под наем .-след като си стиснаха ръцете Ино предложи :
-Моля , тази вечер елате на вечеря в нас . - Саске я погледна неудобрително и след това розовокската . Той много добре знаеше , че трябва да присъства . Сакура не обърна внинамие на погледа му и весело отговори :
-Да , с удоволствие бих дошла .-разсмя се тя . Амаю весело викна и прегърна кака си , Саске , Хината и Сакура , която така беше обикнала за крако време .
Врата звънна и Сакура я отвори .
-Закъсня !-развика се момичето на Саске , като взе яйцата от торбите . Той учудено я погледна , кога беше дошла ? Сакура отиде в кухнята и започна да бърка яйцата , който счупи преди секунда . След това ги наля в една тава . Саске дръпна Ино настрана и започна да вика недоволно .
-Какво търси тя тук , толкова рано ?
-Приготвя вечеря .-отговори русокоската и се върна при Сакура . Саске гневно я последва .
-Отвори уста ! -заповяда Сакура на момчето и той без да разбира какво става я отвори . Тя пъхна една лъжица в устата му .-Липсва ли нещо ?
-Сол . -отговори афтомаично чернокоското , като усъзна какво прави още повече се изнерви . Той беше против тази натрапница .
Седнаха на масата да вечерят и всички освен Саске се смееха на историите на зелено-окото момиче . Тя разказвае шеги и смешни случки . Амаю беше много щастлива с нея , а с Хината и Ино бяха като най-добри приятелки .
След вечерята Ино и Хината отидоха да преспят малката Амаю , а Саске и Сакура прибираха масата . Сакура занесе погледните чинии , а Саске миеше чниите . Тя застана до него и го погледна .
-Винаги ли си така сърдит ?-запита любопитно момичето .Той не й отогвори . -Дано през целия си живот да не си такъв .
-Ти пък какво знаеш за живота ми ?
-Знам достатъчно . Ти не оценяваш , това което имаш . Живей напърно , защото утрото може да не настъпи .
-О , колко гениална мисъл .-каза отй с ирония .
-Нищо , поне ще те науча да се усмихваш . Много е лесно . Едно , две, три нннн .-(когато пиша нннн имам предвид голяма усмивка .)Пробвай , много е лесно. Едно , две три ннннн . Едно две три нннннн . -каза , тя като му надигна краичетата на устините .
-Просто ме остави намира . -зрева той и се махна . На сутринта Саске миеше зъбите си , изведнъж се сети за думите на Сакура . ''Дали наистина съм забравил да се усмихвам ?'' запита се той и направи широка и голяма усмивка на огледалото . Глупости , помили си и се оправи .

След един месец .....
Всичко вървеше чудесно . Времето минаваше бързо . Амаю беше уздравяла . Докторите твърдяха , че й няма нищо . Саске се усмихваше дори повече от Ино , която работеше само една работа . Наистина ли ангела беше дошъл . Как така внезапно всичко се бе оправило . А , кой беше ангелът , който беше осветил живота им ......

-Хайде , Сакура , можеш . -засмяно каза Наруто , на пациентката си . Заедно бягаха по красивата пътечка . Гората беше свежа сутрин рано .
-Ти май ... искаш да ... ме убиш . -едва каза розовокоската .
-Не , мъча се да те оправя . Хайде да си починем малко . - усмихнато предложи мъжът като седнаха на една пейка . -Днес излизат резултатите ...-каза той леко сърдит . Не искаше да види нещо лошо . След малката почивка тръгнаха към кабинета .
Сакура чакаше седнала на стола . Наруто взе листа с усмивка ,но когато четеше , тази усмивка се изпари . Сакура разбра какво пишеше на листо още от лицето му и се усмихна , въпреки че очите й бяха пълни със съзи .
Сакура добре знаеше , че и остават още малко месеци живот , но се радваше и на това време . Беше щастлива , че е познала Ино , Хината и даже се беше влюбила .... в Саске .
Тя замислено седна на дивана в дома си . Знаеше че Саске започваше също да изпитва чувства към нея , а не трябваше . Тя щеше да умре след два месеца . Сакура не искаше да дава напразни надежда на Саске и накрая , когато си отидеше той да страда . През изминалия месец добре и се беше изяснила ситуацията , че Ино също е влюбена в Саске,но все още не го е усъзнала ...
Навън времето беше чудесно и Саске му се наслаждаваше. Обади се на Ино:
-Здравей, Ино!-щастливо каза той.-Трябва да ти кажа нещо важно , затова след един час да се срешнем в нашето заведение .-продължи , като казвайки нашето завадение , той имаше предвид заведението , в което отиваха винаги.
-Добре!-отговори малко изненадано блондинката. ''Най-сетне" каза си наум ''Значи днес ще ми предложи брак" , зарадва се тя и започна да се оправя.
Ино първа беше в заведението и Саске дойде не след дълго .
-Здравей ,отново!.
-Здравей , изглеждаш добре.-отвърна на поздрава Саске.-Ино искам да ти кажа нещо много важно . Малко ми е трудно затова ....-спря се той .
-Хайде , казвай!-помогна му тя.
-Аз ... обичам ...-Ино преглърна .- Обичам Сакура!-тя в шок продължаваше да се усмихва . След секунда се усъзна , но се постара да не показва разочарованието си.Учиха продължаваше да й се усмихва , като надигна веждите си в очакване да чуе отговор или мнение.
-Ъм... кажи й го.-колкото може весело каза тя . Саске се усмихна.
-Да! Точно така , ще й го кажа!-каза чернокоското , кати целуна Ино и побегна .-Благодаря!-извика той на синеокото момиче. Ино седеше още на масата , като беше хванала покривката и я стискаше.
Когато Саске излезе от заведението започна да вали дъжд. Той бягаше към дома на Сакура с букет червени рози. Почука и Сакура му отвори , като го покани вътре. Целият беше мокър и от косата му се стичаха капки вода. Саске седна на дивана и розовокоската му подаде хавлия. Докато се бършеше Сакура проговори:
-Има ли причина да си тук или просто ти домъчня за мен и искаш още уроци по усмихване?-засмя се тя.
-Всъщност трябва да ти кажа нещо ...-започна той, но се спря когато видя снимката.-Кой е това?-запита Саске , като я взе в ръце .
-Наруто , съпругът ми.-излъга Сакура. Тя добре знаеше , защо е дошъл той тук. Саске изненадано надигна глава към нея.
-Съпругат ти?-невярващо попита той. Сакура кимна и той побегна и излезе . Тя отиде до прозореца и го погледна , как се отдалечаваше и една сълза се таркулна по бузата й. След нея последваха и още , но тя бързо ги избърса.

След 1 месец....
-Оф, пак закъснява!-размрънка се Саске. Беше чакал момичето вече от час. Изведнъж Сакура се поеви бягайки към чернокоското.-Закъсня.-каза той и тръгнаха към офиса.
-Е, малко се забавих...-каза момичето почесвайки глвата си.Сигорно се объркахте и се чудите какво става.След като Саске беше решил че обича Сакура и отиде да й каже тя го излъга, че е омъжена за лекаря си. Естествено, Учиха не знаеше кой всъщност е Наруто, но от тогава той си обесни, че е било нещо за миг. Не я е обичал освен като приятелка . Отиваха на работа, като Сакура работеше на мястото на Ино.
След като свъшиха работата в офиса Сакура излезе. Тя натисна копчето на звънеца и малката Амаю отвори .
-Здравей , Сакура.-усмихна се малкото момиче.
-О, здравей , миличка. Ино е вкъщи, нали?-попита розовокоската и погали русата косичка на момичетнцето. Тя кимна и розовката влезе.
-Здравей, Ино.-провика се Сакура на приятелката си , която на балкона поливаше цветята си.
-Сакура, подранила си. -каза тя с усмивка.-Амаю , хайде , ти се качи в стаята си да поиграеш с куклите си и ние след малко ще дойде да играем с теб.
-Добре.
Ино и Сакура седнаха на дивана и започнаха да опсъждат как ще го направят . Сакура искаше да помогне на Ино , Саске да се влюби в нея. Те бяха измислили чудесен план , който вече от месец беше в действие.Вече бяха излезли пет пъти на среща и два пъти на вечеря.
-О, Сакура много ти благодаря ! Без теб никога Саске нямаше да се влюби в мен.
-О , нищо не съм направила .-усмихна се скромно Сакура, но съвсем не беше така.
-Как не си направила нищо?! Когато бяхме на вечеря ти ми избра рокля и с микрофона, от който слушаше ми казваше какво да му казвам , иначе щях да се издъня. Ти избра подарък за рождения му ден и даже ...-момичето се спря когато видя Саске да слуша в шок на вратата. Букета с цветя в ръцете му падна. Смръщи вежди погледна двете момичета .
-Саске ...-едвам продума Ино.
-Значи ти си направила всичко ... било е планирано?-нервно , но и в същото време тихо каза Саске и преди момичетата да му отговорят тръгна към външната врата .
-Саске .... Саске , чакай!
-Остави ме намира!
-Чуй ме...-той се спря.
-Сигорно ви е било забавно ... да ми разбиете сърцето?И двете трябва да получите медал . Уау , прекрасно Ино.-той се обърна и тръгна.
-Изслушай ме ...
-Не, ти ме изслушай!-той се върна.-Мислех те за приятелка и разкрих сърцето си пред теб.А ти какво направи?Разказала си й всичко.А тя, койято си играе на Бог с всички..-Саске се спря , като погледна Сакура.-Реши, че след като неможе да отвърне на любовта ми ще ми намери друга...-той гледаше розовокоската .-и дойде при теб.Казала ти е , че приятелските ти чувства не са просто приятелски, а това е любов? И ти се остави да те убеди?Какъв човек си ти?Не разбираш собственото си сърце , собствените си чувства?
-Обичам те , Саске. И това е самата истина.-спря го синеоката.
-Не , не е!Не , не е истината е, че ми разби сърцето , нарани ме. Знам, че преди в живота ми нямаше смях. Нито смях , но поне имах приятел.-Саске отново се обърна към Сакура.-А, днес ти ми го отне.И двете.-Саске се обърна.
-Чуй , ме Саске.-спря го розовокоската.
-Не!-извика той.-Не искам да чувам нищо. Не искам да разбирам. За Бога просто ме остави намира.-той отвори вратата.
Изведнъж Сакура грабна тетрадка на Ино. Саске преди винаги забелязваше , че тя пише нещо там , но никога не е виждал какво.
-Саске , бих искал да ти кажа колко те обичам.... Обичам те!Обичам те толкоав много, че...-той се обърна изненадан, а Сакура направи малка пауза защото виждаше само бели листи, без да пише нищо.- че когато си затворя очите виждам теб, а когато ги отворя копнея да те видя.Дори когато не си до мен , те чувствам навсякъде около мен.-тя вече не гледаше тетрадката. -Всяка секунда, всяка минута , през цялото време очите търсят само любимия ми.Наречи го просто лудуст или просто ударите на сърцето ми са по-бавни.За мен е все едно.Много хора да се влюбвали преди,но моята любов се различава, защотот те не са имали теб.Никога не ще мога да те забравя ...-очите й се насълзиха.-Не искам да те забравя.Ти си мой и аз ще те обичам вечно!Ще те обичам до смърта си и дори след това!-тя се спря и удържа сълзите си.-Това е написано на този тефтер и го е написала Ино.Как е възможно да те нарани?-започна с усмивка тя, като се обърна към приятелката си.-Имаш ужасен почерк.-Сакура потупа Ино и излезе, давайки тетрадката. Влезе в тях и се подпря на стълбите , удържасе плача си.
Ино отиде при Сакура .
-Уау ... как?-тя даже незнаеше как да оформи въпроса си. Как като нищо не пишеше там , тя беше казала това?
-Добре го казах, ама нали?Трябва да стана писателка.-засмя се Сакура.

След една седмица....
Денят най-накрая беше настъпил. Ино и Саске се женеха. Сакура оправи всичко за свадбаста и след като казаха ''Да'' започан празненството. Всички танцувака , както и Сакура.Тя се радваше , но и в същото време сърцето й се раздиряше. Радваше се , че даже и от името на Ино , беше казала чувствата си към Саске. Вярно ,че в тетрадката не пишеше нищи и тя се престори, че чете , ала това беше самата истина . Сакура чувстваше това към Саске.Беше също щастлива , че го направи преди да и свърше времето.
Тя щастлива и изморена от танците мина встрани и отпи една глътка от питието си. Изведнъж се хвана за сърцето. Страшна болка прониза тялото й и тя се струполи на земята.

Сакура отвори очи. Беше в болницата. Лицето й бе бледо, очите червени и усните лилави. Ино и Саске бяха в такси и идваха към боолницата. Когато влязох започнаха да тръгсят стаята. Докато се оглеждаха Саске съзря мъжа от снимката- Наруто. Учуден заедно с Ино той отиде до него.
-Вие сте Узумаки Наруто, нали?-Учиха заговори русокоското.-Съвпругът на Сакура?
-Да, аз съм Наруто, но Сакура не ми е съпруга.-усмихна се блондинът и тогава до него дойде кафявокосо момиче.-Тен-Тен, това е моята съпруга. Сакура е пациентката ми. - Саске и Ино бяха потресани от новината. Щом това не е съпругат и защо е казала така, и от какво е болна, че е пациентката му.
-С какво се занимавате?-попита объркано чернокоското.
-Лекър съм на рачни заболявания. Съжелявам , но трябва да тръгвам.-Усмихна се Наруто и излезе заедно с Тен-Тен. Всичко се изясни. Сега Саске разбра апсолютно вичко.

Сакура отново орвори очи, но този път не заспа. Когато видя всичките си познати капка солена вода се стече от очите й. Там бяха Хината, Амаю, Ино и Саске . Тя се помъчи да се усмихне и помаха с ръка на Амаю. Малкото момиче отиде до нея с насълзени очи.
-Сакура, ще се оправиш нали?-Розовокоската изтри сълзите на малкото момиче и кимна, въпреки че беше лъжа. Хината също с мокри очи изкара Амаю от стаята. Останаха само току-що оженената двойка. Когато Саске погледна право в очите на Сакура го побиха тръпки и напусна стаята. Влезе в тоалетната и без да усети няколко капки паднаха от очите му. Ино седна до Сакура. Усмихна и , хвана ръката й и заговори:
-Как си?-Сакура се засмя.
-Супер.-и двете се засмяха.-Ино, оставям ти го. Твой е , но ми обещай! Обещай ми , че в другия живот ще го оставиш на мен. -Ино се усмихна, ала в същото време няколко сълзи паднаха от очите й . Тя кръстоса пръсти (което означава че лъже).
-Обещавам, че в другия свят е твой.-Сакура се усмихна и всъщото време се закашля. Оправи кръстосаните й пръсти .
-Сега пак.
-Добре, обещавам.
-А, така!-усмихна се Сакура. Ино неможа да издържи и излезе. Не след дълго Саске влезе отново. Седна на леглото и я погледна.
-Я, ми дай огледало, май ми се развали прическата.-усмихна се Сакура. Саске се усмихна и очите му пак се намокриха.
-Защо не ми каза?-попита най-накрая той.
-За Бога, какво...? Как защо не ми каза? Тряваше да те оставя да страдаш , чесно , неблагодарник!-усмихна се Сакура. Саске много добре разбра какво искаше да каже тя. Тя не искаше да му дава напразни надежди и после да го боли.-Не можешх да ти кажа те ,че обичам от момента в който те видях и сърцето ми туптеше за теб, нали, глупчо?
Ино беше застанала до вратата и гледаше през прозорчето. Гореща вълна преля чернокоското-как можеше да я загуби, как е могъл да бъде толкова сляп? Той се наведе, поне трябваше да си вземе една целувка. Сакура поклати отрицателно глава няколко пъти и показа с очи Ино. Все пак те бяха току-що оженени. Саске се дръпна, колкото и да не искаше. Сакура запоследно се усмихна и Саске затвори очите й....

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
-Сега разбра ли, Сакура, защо толкова често идваме тук?-попита старата русокоска жена. Чернокосият красив мъж погледна гроба. Надигна глава и се усмихна, тръгвайки той остави стъпките си по снега.
-Значи тук найстина почива ангел.-потвърди малкото русокоско момиче и майка й кимна.




[b]Merry Christmas^^[/b]
Върнете се в началото Go down
 
Живей напълно!
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Здравейте на всички, нека да се забавляваме заедно!!!! :: Творчество :: Фенфикшън и др.-
Идете на: