Здравейте на всички, нека да се забавляваме заедно!!!!


 
ИндексПорталРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Животно
Късметче
Реклами
Гласувай за мен в BGTop100.com Гласувайте за моя сайт в БГ чарт
Poll
Latest topics
» Метресата {GaaSaku} +18
Чет Ное 16, 2017 8:15 am by Death_Angel

» Naruto Shippuuden епизод 22 bg subs
Нед Юли 23, 2017 10:18 pm by Death_Angel

» Naruto Shippuuden епизод 21 bg subs
Нед Юли 23, 2017 10:14 pm by Death_Angel

» Naruto Shippuuden епизод 20 bg subs
Нед Юли 23, 2017 10:12 pm by Death_Angel

» Naruto Shippuuden епизод 19 bg subs
Нед Юли 23, 2017 10:09 pm by Death_Angel

» Naruto Shippuuden епизод 18 bg subs
Нед Юли 23, 2017 10:07 pm by Death_Angel

» Naruto Shippuuden епизод 17 bg subs
Нед Юли 23, 2017 10:04 pm by Death_Angel

» Naruto Shippuuden епизод 16 bg subs
Нед Юли 23, 2017 10:03 pm by Death_Angel

» Naruto Shippuuden епизод 15 bg subs
Нед Юли 23, 2017 10:02 pm by Death_Angel


Share | 
 

 Преродена Любов (Vampire Knight)

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
PriSoNeR oF lOvE
Админ
avatar

Female Cancer Rat
Брой мнения : 214
Рожден ден : 23.06.1996
Дата на рег. : 27.05.2010
Години : 21
Местожителство : Rазград

ПисанеЗаглавие: Преродена Любов (Vampire Knight)   Пет Дек 03, 2010 11:20 pm

1-ва глава

Чернокоската бавно слезе от колата. Пое си дълбоко въздух и отвори очи, унесена от приятната миризма на есен. Тя бавно закрачи по алеята натрупана с нападали листа. Момичето се спря пред огомната порта на Академия Кросс. Огледа добре мястото, което щеше да й е дом и училище от сега нататък. Чернокоската пъхна ръце в дългото черно яке и продъжи напред. Пред входната врата я чакаха момиче и момче.
- Ти сигурно си Карлин Аберон- новата ученичка?-попита с широка усмивка момичето.-Казвам се Юки Кросс, а това до мен е...-преди Юки да е довършила Карлин продължи:
- Кирию Зеро.-гласът на момичето прозвуча съвсем безчувствено и студено. Тя погледна Кирию в очите , както и той беше направил. Юки имаше чувството, че Карлин всеки момент ще убие Зеро. Изведнъж чернокоската се хвърли на врата на момчето, но в прегръдка. Той я вдигна и я завъртя:
- Отдавна не сме се виждали, Лин.-каза Кирию , пускайки момичето. Юки беше приятно изненадана и не очакваше подобно нещо. Още повече се учуди, когато видя Зеро да се усмихва, а той не винаги се усмихваше. ''От къде ли се познават?'' запита се Кросс.
-Да, мина доста време.-отговори Карлин и се усмихна също, но и на двамата усмивките не им се задържаха дълго, което доста учуди Юки. Разбираше за Зеро , той винаги се мръщеше, но тя? Тя защо също беше намръщена? ''Да не би да я боли някъде?'' запита се момичето неразбиращо внезапната промяна в настроението на Карлин, докато вървяха към класната стая. Учителката , която пишеше нещо на дъската се обърна към двата префекта и новото момиче.
- Деца , това е новата ни ученичка Карлин Аберон.- Лин кимна и изчака да й посочат място, където ще седи.-Ще седнеш до Кирию Зеро.-каза учителката и продължи да преподава. Карлин вървеше след Зеро и до ушите й стигаха коментарите на новите й съученици- ''Доста е красива'' , ''Прилича на Нощната смяна'' и още много, който Карлин не можеше да разбере. Аберон седна до Зеро и се помъчи да слуша учителката. Тя усещаше погледите върху себе си, което я дразнеше изключително много.
Денят беше минал бързо и следващата спирка за Аберон бе кабинета на Директора. Тя почука и след като получи позволение, влезе.
След дълъг разговор за правилата Карлин беше доста учудена. Правилата не бяха нещото, което я бе учудило, а самия директор. Тя си представяше по много по-различен начин най-добрия ловец на вампири. Тя още от малка му се възхищаваше, докато слушаше историите за него от майка си. Тъй като Карлин произлизаше от семейство на ловци и познаваше Зеро, така както се познаваха баща й и Кайен.
- Ето и списъка от Асоцияцията за вампирите , който трябва да убиеш.- Директора подаде списъка на чернокоската.- Радвам се , че дойде.-завърши Кайен и Карлин излезе.
Аберон бавно вървеше по тъмния коридор. Небето беше чисто без дори и една звезда. Карлин много се безпокоеше, защото наближаваше пълнолуние- нейният кошмар. Тя носеше тази ужасна съдба направила живота й ад. Кошмар, от който не можеше да се събуди , колкото и да й се искаше. Ненавиждаше вампирите- те бяха чудовища в човешки вид. Мразеше се! Тази съдба я правеше чудовище- тя бе едно чудовище. Карлин беше полу-човек, полу-вампир. Когато се изнервяше и загубваше контрол над емоциите си тя ставаше вампир- но това вече не беше проблем за нея. Доста добре знаеше да контролира чувствата си и никога не излизаше извън релси. Но кошмара й още не свършваше- имаше ли пълнолуние тя цяла нощ оставаше вампир. Докато не се скрие луната и отново възцари слънцето- това бе наказанието й. Малката й тайна, която тя криеше от целия свят. Не й стигаше това, но се оказа , че е някаква жена, която се прераждала. Когато чу това Карлин отначало не вяваше, но когато виденията за миналите й животи започнаха да начестяват, тя повярва . Но Лин не беше обиновен вампир- не се хранеше с хора или вампири, а с кръв от чистокръвни вампири. Добре , че имаше специални таблетки , който бяха дадени от Асоциацията на ловците, за да не излиза извън контрол. Едновременно кръвта й бе много силна, тъй като се хранеше само с кръвта на чистокръвен вампир. Карлин имаше различни способности и доста сладка за другите вампири кръв.
Чернокоската леко разтърси глава , за да се оттърве от мислите в главата си и продължи напред към вече показаната й стая. Добре , че беше сама- така щеше да й е по-лесно да пази тайната си.
Карлин отвори вратата- помещението бе голямо и хладно. Имаше един прозорец, легло до него, а до леглото шкафче с малка нощна лампа. От дясната страна стояха голям гардероб и кръгла маса с два стола. Тя седна на леглото - изглежда утре трябваше да излезе на пазар, за да направи стая от това чудо. Момичето въздъхна и бръкна в джоба си. От него изкара списъка, който й го бе дал Кайен . Там бяха написани вампири изпаднали в ниво Е, които тя трябваше да убие.

- Карлин!-викаше Юки и чукаше по вратата.-Карлин! Ставай!-извика момичето и затропа още по-силно. Карлин бавно отвори очи и мързеливо стана, за да отвори вратата. -Най- накрая се събуди!-каза с усмивка префекта. -Вчера забравих да ти кажа, че тази вечер ще има бал. Трябва да си купиш рокля. Сега побързай, че ще закъснееш за първият час!-извика отново Кросс , като се затича към стаята.
След десет минути Карлин бе готова и тръгна към класната стая. Часовете минаха скучно за нея- тя знаеше уроците, защото в миналото й училище бяха малко по-напред. След училище Юки я накара да отидат до селото, за да й вземат рокля. Ако зависеше от Карлин ,тя би предпочела да си седи в стаята, отколкото да танцува, да си сложи рокля и високи токчета- ужас! Никой не можеше да я изкара от кецовете! Изведнъж пред очите на Аберон дойде картинката, как Зеро я е хванал за кръста и Юки се мъчи да й сложи обувки с точета. Момичето леко се подсмихна на глупавите мисли , който минаваха през главата й и продължи напред. След дълги размишления и двуумения от страната на Юки, те най-накрая избраха рокля. Карлин бързо щеше да свърши с избирането на рокля, като си купеше първата видяна. Не беше много по нейн стил да се разхожда от магазин на магазин. След като купиха роклята те бързо се върнаха в академията и отидоха да се обличат.
Карлин облече кърваво червената рокля без презрамки . Тя беше дълга и долната част леко бухнала. Обу си черни обувки с токчета / колкото й да не искаше/ , които й обещаваха , че ще има доста пришки. Тя се погледна в огледалото- кожата й бе бяла , устните алени, а очите сиви. Сложи си молив , спирала , малко сиви сенки , който размаза с пръст , за да не е като вещица и къраво червено червило. Върху червилото си сложи гланц, за да има блясък и се напръска със своя парфюм.
Карлин погледна през прозореца- имаше тъмни и черни облаци, затова неможа да види луната. ''Пък и не мисля, че ще има пълнолуние'' каза си наум и излезе. Балът отдавна бе започнал.


-Защо си сама?-попита Акатски, когато видя Рука да стои сама на терасата. Тя се обърна и от очите й Акатски разбра отговора. Чакаше Канаме- нейната любов. Той леко наведе глава, Акатски искаше Рука да чака него, а не Канаме. Той я обичаше, но само едностранно. Какво ли не би дал тя да е с него, но Рука никога нямаше да забрави Куран.
Той застана до нея и се загледа в облачното небе.
- Защо, Акатски? Защо не отвръща на чувствата ми?-рижавокоското беше смутен от думите й. Две горещи сълзи паднаха от червениково-кафевите й очи. -По красива съм от Май и от Юки, защо не обръща и на мен внимание?-тя прегърна Акатски, който беше потресан. От къде знаеше как изглежда Май? Канаме беше забранил да се споменава името й, камо ли да се влиза в стаята й. Изглежда Рука не е могла да сдържи любопитството си и е влязла.
Май Итсуми - единствената жена, която разтопяваше сърцето на Куран... Единствената жена проникнала толкова дълбоко в него. Канаме обичаше много Май и искаше да прекара вечния си живот с нея, но неможа да го направи. Той не искаше да я превръща в чудовище, не искаше като кученце тя да изпалнява заповедите му. Годините за тях минаваха бързо. Канаме имаше вечен живот, но не и Май. Тя остаряваше и криеше болеста си от него. Май всеки ден се бореше срещу бързо напредващата болест, но един ден тя наделя и я победи. Този ден й бе последен. От тогава Канаме намрази света, забрани споменаването на нейното име и влизането в стаята й. На този ден преди седемнадесет години тя намери смъртта си, както и днес беше рожденият ден на Карлин. Но тъй като се беше родила в полунощ тя го празнуваше на другия ден.

Единствено Куран Канаме не беше на бала. Той седеше пред огромната картина на Май Итсуми и се взираше в красивите й сиви очи. Днес се навършваха седемнадесет години от трагичния ден. Само веднъж в годината влизаше в тази стая - не можеше да издържи на мъката. Цяла година събираше сила, за да се изправи срещу тъгата. Не можеше да се загуби и да остави Юки. Когато името на малката му сестичка мина през ума му той, се сети че тя го чака на бала. Канаме бързо тръгна към стаята си , но се досети , че трябва да отиде до съвета. Имаше малко работа, но щеше да се върне бързо.

Карлин бавно слезе по стълбите на балната зала. Чуваха се викове от завист, някой се възхищава на красотата й, а други на роклята. Тя бързо отиде до Зеро, който я запяше. Всъщност всички в залата я гледаха. Това доста подразни Карлин.
- Къде е Юки?-попита бързо Лин.
- Незнам.-отговори Кирию, който се бе облегнал на стената.
- Карлин!-задъхано извика Юки на новата си приятелка.- Ела с мен...-Крос задърпа момичето без дори да й каже къде отиват. Не й стигаше , че върви като гейша с тези ткчета , ами и трябваше да бяга. Лин имаше чувството, че всеки момент ще падне, но за щастие не стана.
- Какво става?-попоита най-накрая Аберон.
- Канаме го няма, искам да го потърсим.-каза Юки като отвори голямата порта. Нямаше никой, защото всички вампири бяха на бала.-Ти тръгни от ляво, а аз ще мина отдясно.-бързичко нареди бриюнетката и се затича. Карлин кимна и тръгна.
Докато се луташе из коридорите тя видя отворена врата в края на коридора. Бавно тръгна натам. Влезе в някаква стая. Имаше тъмночервени пердета, красиво легло и мебели. Огромната картина , закрита с черно одеало привлече вниманието на Карлин. Тя мина покрай масата и без да иска се допря с пръст. Остана отпечатък от пръстите й, защото по масата имаше покривка от прах.Това веднага я накара да си помисли, че отдавна никой не е стъпвал тук , но пък вратата беше отворена. Тя любопитно дръпна черното одеало и очите й се разшириха от учудване. На тази картина имаше жена- досущ като нея. Сякаш бе нейна близначка, но малко по остаряла. Същата катранено черна коса, дълбоки и красиви сиви очи, с бяла кожа и същите алени и плътни устни.
- Май...?-чу се мелодичен глас с нотка на изненада и в същото време любов. Карлин се обърна и на десет крачки зад нея седеше мъж. Той беше много красив, чак момичето учудено леко разтвори уста. Лицето му бе като изваяно- бледо и без едно петанце. Имаше кафява коса и червениково-кафеви очи. Канаме бе потресан, нима Май се беше върнала или му се превиждаше? Това бе тя - никога неможеше да обърка тези красиви сиви очи.
- Съжалявам, просто вратата беше отворена и аз ...-започна да се оправдава Карлин, но спря когато мъжът продължи да я гледа така втренчено .- Добре ли сте?- попита тя, като се доближи. Той я наблюдаваше с интерес. Не искаше дори да мигне - страхуваше се , че ако затвори очи тя ще изчезне. Беше го страх, че ако я докосне ще се изпепели. Канаме най-накрая кимна и продължи да гледа Лин.
-Казвам се Карлин Аберон , не исках да ви безпокоя, но с моята приятелка Юки търисхме някого и когато видях, че вратата е отворена влязох. Не можах да сдържа любопитството си и погледнах картината. Извинявам се.- каза момичето , като леко се изчерви на глупоста си. Тя седна до Канаме на канепето. - Сируген ли сте, че сте добре?- попита Лин и посегна за да види дали има температура. При допира й Канаме настръхна. Това беше тя, нямаше никакво съмнение. Винаги би познал нейният допир. Само Май можеше да го накара да изтръпне когато го докосне, никой друг... Само Май. Карлин беше учудена- вместо да е горещ той беше студен. - Ще ви донеса вода.- каза Аберон и стана.
- Не, благодаря.-отговори Канаме.- Ще ви помоля само да дойдете до стаята ми, за да изчакаме Юки там, защото замъка е голям и едва ли ще ни намери ако се разхождаме.- отговори спокойнно Куран, въпреки че в него всичко бушуваше.
Карлин седна на червения диван и се отпусна- тъпипте й точета бяха изтормозили краката й. Тя затвори очи и чу песен. Изглежда Канаме я бе пуснал , за да не й е скучно. Тя се заслуша в песента, никога не бе чувала тази песен и доста й харесваше.
-Hi Miss Allice, anata gara su no ...- без да се усети запя тя. След секунда усъзна какво прави и смутено отвори очи. Когато Куран чу Калрин да пее вече беше потресан. Това бе любимата песен на Май, а тя я знаеше.
-Знаете песента?- попита учудено той.
-Не, всъщност я чувам за първи път...- замислено каза момичето. Беше доста объркана - какво по дяболите ставаше?
-Един танц?- Канаме подаде ръка. Лин вдигна засрамено глава.
-Ъм..- притеснено започна да заича тя. Не я биваше много в танците, но дори преди да е довършила, Куран я дръпна и започнаха да танцуват. Бузите на Лин пламнаха от гняв и срам. Дори не беше изчакал отговора й. След дълъг танц той я наведе точно пред прозореца. Черните облаци започваха да се махат и добре закръглената луна се показа.
- ''Пълнолуние?!'' страснато си каза Карлин. Пълната луна се отрази в сивите й очи. Тя ги затвори. Косата й стана по-дълга и още по-черна. Лицето й по-бяло, а очите черни. Лин бавно и уплашено отвори очи. Канаме не разбираше какво става- сега тя бе станала още по-красива. От червените плътни устни на момичето се показаха два вампирски зъба.
-Не!-простена Карлин. Сълза изпълниха очите й , но тя не ги пусна. - Пусни ме!- извика тя и се отскубна от прегръдките му. От ужас с ръка покри устата си, а с другата вдигна роклята си и побегна.




[b]Merry Christmas^^[/b]
Върнете се в началото Go down
PriSoNeR oF lOvE
Админ
avatar

Female Cancer Rat
Брой мнения : 214
Рожден ден : 23.06.1996
Дата на рег. : 27.05.2010
Години : 21
Местожителство : Rазград

ПисанеЗаглавие: Re: Преродена Любов (Vampire Knight)   Пет Дек 03, 2010 11:20 pm

2-ра глава

Карлин с всичка сила бягаше.
- ''Не, не, не!'' - повтаряше наум момичето и продължаваше напред към гората.
Зеро се беше облегнал на стената. Той отвори очи и погледна през прозореца. Погледът му веднага беше засякъл Карлин, която бягаше към гората. Той объркано извади ръце от джобовете си и тръгна след чернокоската.
- Карлин!-бизвика Зеро, но Лин не чуваше нищо. Тя бягаше напред и сълзите падаха от очите й. Чувстваше се ужасно- той беше научил тайната й. Всъщност кой беше той? Карлин даже и не познаваше мъжът, а вече той знаеше , че тя е вампир. Какво щеше да стане сега? Главата на Аберон щеше да се пръсне. Изведнъж тя се спъна на един корен, но точно преди да падне Зеро я хвана.
- Карлин!- Кирию разтресе моичето, за да се усъзнае, но в следващия момент видя, че тя плаче. Чернокоската го прегърна и продължи да ридае. Зеро леко се плъзна по дървото, на което се беше облегнал и седна на земята. Карлин беше седнала в скута му, здраво сграпчила ризата му и тихо хлипаше. Зеро беше заровил пръсти в катранено черната й коса и драво я стискаше в прегръдката си.

Канаме беше останал така , както тя го бе оставила. Още не можеше да преживее това. Дали сънуваше- Май се беше върнала, или по-скоро преродила. Не, беше се върнала по-красива от всякога. И не само това, Куран дори бе видял светещите й кърваво-червено очи /кат крушка/. Нямаше грешка- тя беше вампир. Беше се върнала, за да живее вечния си живот с него. Сърцето на Канаме заби лудо за първи път от толкова години. Чувстваше че нещо я желае, копнееше за нея, да я усети жива и дищаща близо до него. Без да разбере дишането му се учести и се почувства някак щастлив. Той излезе от стаята и тръгна след нея. Последвайки миризмата й Канаме навлезе в гората. Видя Карлин да седи в скута на Зеро, което го накара да се вбеси. Усети, че нещо бушува в него и иска да убие Зеро. Искаше да го разкъса тук и сега, че я докосва и я прегръща. Наситено- кафевите очи на Канаме станаха кръвожадни и яростно червени. Карлин беше заспала в ръцете на Зеро от преумора. Кирию вдигна глава и се срещна с очите на Куран. Леко сви вежди- мразеше този човек. От дъното на душата си го мразеше. Той вдигна Аберон на ръце, като булка, внимавайки да не се събуди. Лекичко отвори вратата, с гърба си я бутна и влезе. Положи чернокоската на леглото и се загледа в снежно бялото й лице. Бяха минали години, откакто я беше видял последно като вампир. Помилва лицето й и стигна до врата. Изведнъж очите му придобиха кърваво-червения си вид и той усети жаждата си за кръв, за нейната кръв. Искаше да впие зъби в крехкото й вратле и да усети кръвта й по устните си. Той пое дълбоко въздух , за да се съвземе, но това още повече влоши положението. Зеро почувства аромата й и още повече поиска да отнеме живота й , изпивайки кръвта на Карлин до последната капка.
- Зеро?- объркано попита Юки.- Какво става?- продължи Крос.
- Преоблечи я , за да спи спокойно.- каза Зеро без да отговрая на въпроса й и излезе. Юки беше спасителката на Аберон днес. Ако не беше влязла Крос... Даже не се знае какво можеше да й направи.

Поемайки дълбоко дъх, Карлин се надигна от леглото. Това бе поредната нощ, която сънуваше кошмар. Дишаше дълбоко и тежко с широко отворени очи. Тя погледна напред и на канепето и се стори, че вижда някой. С едната ръка си разтри очите, мислейки че сънува, но съвсем не беше така. Куран Канаме цяла нощ я беше наблудавал. Погледна отново и нямаше никой. Тя се огледа и забеляза, че това не е нейната стая, ала багажа й беше тук. Тя стана от леглото и отиде до прозореца. Нямаше и облак и пълнолунието беше завършило. Слъцето бавно започваше да се показва, но все още беше тъмно. Карлин се разходи из стаята и видя голямото огледало. Беше станала отново човек и очите й бяха възвърнали сивия си цвят. Без да усети тя се загледа дълго в огледалото.
- Значи най-накрая го видя?- попита Май. Колкото и да избягваше да поглежда продължително огледалото, ето че беше погледнала. Май отново излезе пред очите й. Когато се взираше продължително старите й аз излзаха и й говореха, а сега Итсуми беше тази, която щеше да я подлуди.- Видя го , нали? И мен видя, но на картина?- продължи жената.- Станал е по-красив и мъжествен от преди...-изведнъж Аберон зацепи за какво ставаше въпрос.
-Кой е той?- най-нракрая заинтругувана попита тя.
-Куран Канаме.- отговори жената.- Много е красив , нали?- запита тя развълнувано и влюбено.
-Беже, не мога да повярвам, че това съм аз. - изсумтя Карлин и седна на канепето. Май Итсуми продължаваше да говори , когато не се отвори темата за Хаяте Куран. Тя отново запона да говори, че я използва и накрая ще изпие кръвта й, но това още повече вбеси Аберон.
- Млъквай вече!- заповяда Карлин, сякаш на кучето си, но Май не я послуша и продължи
.- Казах млъкни!- извика чернокоската и хвърли вазата в огледалото. То стана на парчета и Карлин погледна встрани, за да не се срещне отново със старото си аз. Не понасяше да говорят лоши неща за Хаяте. Тя го познаваше и знаеше какъв е.
Карлин бързо навлече униформата си и излезе от стаята.Тя изкара книгата си ''Наръчник за убиеца на вампири'' и се зачете. Книгата беше доста дебела и я дърпаше много. Докато вървеше съсредоточена върху наръчника, чу гласа на Юки.
- Карлин!- викаше тя зад нея.
- Хн?- обърна се чернокоската.
- Директора те вика в кабинета си.- Карлин кимна и потегли към стаята на директор Кросс. Почука и след като получи разрешение влезе. Доста беше учудена, когато видя Куран Канаме вътре.
- Добро утро, Карлин.- поздрави засмяно Кайен и я подкани да седне. Момичето се настани на един от кожените столове и зачака .
- Относно вчера...- започна директора.
- Ти си вампир?- попита нетърпеливо Куран и зачака реакцията на момичето. Карлин се засмя фалшиво.
- Нима вярвате в нещо, като вампири? Това са легенди и мисля , че сте гледали много филми.- бързо замаза положението чернокоската, а Канаме заунтригувано гледаше добрата актриса.
- Но очите ти...- Канаме отново беше прекъснат от Аберон.
- Червената рокля ми се отрази и ви заприличаха на червени. Пък и няма вампири и да имаше , това щяха да са чудовища в човешки вид. Но пак казвам, че това са митове. Може би вчера сте прекалил с алко...- преди Карлин да е продължила беше прекъсната от директора.
- Няма нужда да се преструваш Карлин, той е чистокръвен вампир.- спокойно отбеляза Кайен. Когато чу това Аберон погледна с омраза Канаме, но той съвсем не очакваше подобна реакция.- Вече ще си в нощната смяна- при всички други вампири.- продължи.
- Всички други?- изненадано попита чернокоската.

Карлин прибра целия си багаж и с помоща на Зеро го носеха към новият й дом. Кирию остави двата куфара, казвайки, че има работа.
- Ще се видим по късно.- усмихна се Карлин и отвори голямата порта. Единият беше с руса коса и тюркоазено сини очи. Другия с рижава коса и кафеви очи. Червенокосо момче със сини очи и до него момиче с рижава коса. Тя огледа всички и остана с извода, че са найстина много красиви. Лицата им - сякаш изваяни, бели и неповторими.
- Карлин Аберон!- чу се глас. Ченокоската веднага позна гласът на Рука.
- Рука!- изсъска в отговор Аберон. Айдо изненадано отвори очи ''От къде се позванат?'' запита се наум.- Все още не си изпаднала в ниво Е?- заядливо попита чернокоската.
- Иска ти се!- изсъска кафявокоската.
- Всъщност ми се иска. С нетърпение очаквам да прочета името ти на листа.- отговори Карлин, като още повече вбеси Рука. Кафевокоската се засили към Аберон и тя изкара пистолета си веднага. В седващия момент Рука беше на метър от нея, забила нокти в ръката й, която държеше здраво пистолета опрян на челото й.
- По слаба си , дори и от преди!- подигравателно каза Карлин.
- Все още си ми ядосана заради Хаяте?- Рука подразни Лин. Познаваше я, знаеше слабото й място, а то именно бе Хаяте Куран. Карлин скърцаше със зъби от нерви . Искаше да разкъса тази малка лигла, която смееше да говори за Хаяте.
- Не се осмелявай да споменаваш името му!- злобно каза право в лицето й Аберон.
- Гадно ти е, че аз спечелих Куран Хаяте, а ти остана малката му сестричка, която защитава?- продължи Рука, без да усеща , че върви по ръба. Канаме любопитно гледаше сеира пред него, но още повече беше заинтригуващо за него името на братоовчед му Хаяте- нима го позванаха? Без да се усети Карлин си показа вампирските зъби. Очите й станаха маслинено черни , а косата дълга и още по-буйна. Рука беше учудена, тя не знаеше, че Карлин е вампир. Кафявокосия вампир усещаше напрежението, блъсна ръката на Аберон в страни и я нападна. Карлин отскочи и на момента три куршума хвърчаха към Рука. Те улучиха рамото й и в следващия момент Aберoн бе върху нея. С ноктите си замахна и одра лицето й, оставяйки алената кръв да тече. Рука блъсна Карлин, но тя се съвзе и още преди да е паднала, изкара пистолета с намерение да я довърши , но бе прекъсната. Някой я хвана за кръста, взимайки пистолета от ръцете й. Канаме здраво стискаше Карлин и не й даваше дори да си поеме дъх. След няколко секунди я пусна и тя се успокой. Очите й отново станаха сиви и вампирските зъби вече ги нямаше.
- Значи на това му викаш спечелване, та той те използва само за една нощ! По скоро за забавление!- изивка Карлин. С помощта на Акатски , кафявокоската се надигна и погледна Аберон. Това беше самата истина и тя я беше ударила, като с шамар в лицето.- Ти винаги ще си използваната, дори и сега.- Карлин погледна към Канаме, за да потвърди, че именно от него е използвана и прибра пистолета си.
- Как смееш да ми влизаш в подсъзнанието?!- извика Рука.
- Със силата от кръвта на чистокръвен вампир.- отговори подигравателно момичето и се качи в стаята си.
П.П. Ако има неясни неща, като кой е Куран Хаяте. В следващата глава ще разберете кой точно е той.




[b]Merry Christmas^^[/b]
Върнете се в началото Go down
PriSoNeR oF lOvE
Админ
avatar

Female Cancer Rat
Брой мнения : 214
Рожден ден : 23.06.1996
Дата на рег. : 27.05.2010
Години : 21
Местожителство : Rазград

ПисанеЗаглавие: Re: Преродена Любов (Vampire Knight)   Пет Дек 03, 2010 11:20 pm

3-та глава
Карлин бавно влезе в новата си стая. Сложи куфара си върху леглото и се заогледа. Стаята беше съвсем празна- имаше единствено легло и скрин.
- Ще излезем на пазар, за стаята ти.- предложи учтиво Канаме. Карлин без да откъсва очи от стаята заговори спокойно.
- Да, ще трябва да ОТИДА.- каза чернокоската, натъртвайки на ''отида'', за да отбележи, че не го иска с нея.
- Както пожелаеш.- отговори Куран без да показва раздразнението си, че тя не го желае. Момичето най- накрая откъсна очи от грозно обелените стени и мелодичния и нежен глас, закънтя в празната стая:
- Сега може ли да ми дадеш ''Rapid Death'' /така се казва пистолета й на превод от анг. Бърза смърт /?- чистокръвния кръвопиец чак сега забеляза, че продължава да държи уръжието в ръцете си. Той повдигна пистолета и добре го огледа. Беше лъснат и опазен без дори драскорина- изглежда, че Карлин много го ценеше и пазеше. Раздразнението на Лин веднага си пролича на лицето и горделиво вирна глава- какво му имаше толкова, да не би да го мислеше за момичешки. Той беше подарък от Хаяте и си беше доста силно уръжие. Канаме най- накрая подаде пистолета на чернокоската, която гневно го сграбчи и закачи на дясното си бедро.
- От къде познаваш Куран Хаяте?- попита сериозно и директно кръвопипеца. Гневът на Карлин се увеличи още повече от въпроса.
- Не ти влиза в работата!- изсъска тя. Та кой беше той, че да му дава отчет? Даже все още не можеше да му запомни името, а щеше да му дава информация за Хаяте Куран. Той бе много скъп за нея. Беше я спасил и отървал от студените ръце на смъртта.
Карлин Аберон- единственото момиче от рода си полу-вампир, полу-човек. Тя още от малка беше влязла в академията за убийци. Асоциацията беше наредила да не се знае, че тя е вампир , но всичко се промени, когато стана на десет. Дотогава Лин никога не бе пила кръв- хранеше се с храна както дугите обикнвени смъртни, но тя усети жажда. Неутолима жажда за кръв и така узна какво е всъщност. Не само от хората се пазеше тайната, ами и от самата нея. Един ден беше решено, че е достатъчно добра и беше пратена да убие един вампир изпаднал в ниво Е. Карлин се биеше със Саи тогава. Момичето влезе в пустата сграда, където й казаха, че е целта й. Заизкачва се по стълбите, когато не намери никой на първия етаж. Тя изморено стигна до покрива и се заогледа дълбоко дишаща. Тези стълби я бяха изморили доста. Изведнъж чу арогантен смях зад нея. Лин изплашено извърна глава, а гледката пред нея, я накара да настръхне. Жената държеше мъртво тяло на момиче, горе-долу на възрастта на Карлин и нагло си облизваше пръстите, покрити с кръвта на невиното детенце.
- Значи ти ще си за обяд.- каза с мотиралия си глас вампирът. Тя скочи върху изплашената Карлин. Чернокоската с вик удари жената, тя изхвърча и се блъсна в стената. - Малка пикла!- извика вампирът в ниво Е и се засили към Лин. Взе саите и ги захвърли през прозореца. Хвана Карлин за гърлото, блъсна я в стената и чернокоската ивика от болка. Тя започна да рита и да дере ръката на вампира. Жената хвана малката нежна ръчичка на Лин и облиза пръстчето й.
- Не!- Карлин изстена умоляващо с последната си глътка кислород и стисна здраво очи. Вампирът изпаднал в ниво Е захапа нежното й пръстче и болезнено засмука кръвта. Изведнъж се чу удряне и Лин се строполи на пода, бореща се за малко кислород. След секунди тя отвори очи и видя жената вече на прах. Пред нея седеше красив кафявокос мъж с червеникаво-кафеви очи. Той приклекна и облиза мястото, където я беше ухапала жената. В следващия момент Лин погледна пръстчето си, а там нямаше дори и следа от рана. Тя учудено вдигна глава към стройният мъж и се усмихна в знак на благодарност.
От тогава те бяха неразделни. Хаяте даваше на Карлин от кръвта си, за да може да живее. На единадесетият й рожден ден той подари на чернокоската пистолет, казвайки, че на нея точно това и трябва. От благодарност към Хаяте Куран, Лин тренираше усилено. Цели нощи оставаше на тренировки и стреляше от различна далечина. Трябваше да е достойна за кръвта на Хаяте, не биваше да го разочарова. От както ридтелите й бяха убити никой не й бе обръщал толкова внимание. Той- Хаяте Куран, можеше само с един поглед да стопли сърцето й и да я накра да се усмихне.
Карлин бързо растеше, но не искаше да зависи от Хаяте, затова се бореше да е силна и той винаги да не й спасява задника. Един ден Карлин отново имаше мисия- да убие нов вампир на име Рука, който е изпаднал в ниво Е. Тя внимателно вървеше в парка- според информацията й вампирът се криел там . Чернокоската чу шум в храстите и взе ''Rapid Death'' моментално в ръце. Предпазливо махна клона и видя кафявокосо момиче на нейната възраст да седи свито на земята . Така наречената Рука трепешере, Лин веднага забеляза, че тя все още не е ниво Е и се бори, за да не се превърне в чудовище.
- Махай се от тук преди да съм те убила!- предупреди кафявокоската, но Карлин дори не помръдна. Лек летен ветрец подухна и миризмата на чернокоската стигна до Рука. Очите на вампирът придобиха кърваво червен вид. Тя скочи върху Лин.
- Не искаш да го направиш, нали?- чу се тих мелодичен глас. Хаяте Куран беше хванал Рука за раменете, карайки я да се усъзнае. Тогава те помогнаха на момичето, взимайки я вкъщи. Карлин и Рука бяха най-добри приятелки, даже понякога се наричаха сестри. Но годините бързо минаваха и двете започнаха да се борят , коя ще се хареса повече на Хаяте. Когато дойде момента Куран избра Рука.
Карлин беше съкрушена, но неможа да го покаже на Хаяте. Щом той бе избрал кафявокосата й приятелка, значи тя има нещо което Лин няма. Значи Рука е по-добра в нещо. Но Аберон не показваше само на Куран разочарованието си- когато се видяха с Рука те се сбиха. Беше жестока битка, но Хаяте ги раздели. Каза на Рука, да си тръгне и че е била само за една нощ, добавяйки, че Карлин е по-ценна за него. Това тотално съсипа кафявокоската и тя си тръгна, заклевайки Карлин , че ще направи всичко възможно, за да й превърне живота в Ад.
След тази случка Аберон пожела да е в друго училище, но въпреки това се виждаха с Хаяте.
Сега тя отново беше сменила училището си, където беше срещнала старата си приятелка и враг - Рука. Въпреки, че Май Итсуми винаги и повтаряше, че Хаяте е лош човек и я използва, тя си знаеше едно, но това съвсем не бе вярно. Хаяте още от момента , в който я бе видял беше наредил шах-матните си пешки и решил съдбата й. Той добре знаеше, че ще попитат и другите Куран за кръвта им, за уцеляването на Лин, което щеше да я дари с много нови сили, а изпие ли кръвта й той щеше да се сдобие с тях.

Канаме знаеше какъв е бартовчед му Хаяте и искаше да предпази Карлин.
– Ние чистокръвните вампири сме егоисти и до колкото познавам братовчед си ще иска да те използва, изпивайки кръвта ти.- започна спокойно кръвопиеца, навеждайки глава.
- Не смей да споменаваш името му!- предупреди го Карлин.
- Веднъж се помъчи да изпие и моята кръв.- продължи Канаме.
- Жалко, че не е успял!- изсъска чернокоската и напусна стаята.




[b]Merry Christmas^^[/b]
Върнете се в началото Go down
PriSoNeR oF lOvE
Админ
avatar

Female Cancer Rat
Брой мнения : 214
Рожден ден : 23.06.1996
Дата на рег. : 27.05.2010
Години : 21
Местожителство : Rазград

ПисанеЗаглавие: Re: Преродена Любов (Vampire Knight)   Пет Дек 03, 2010 11:20 pm

4-та глава
Карлин замислено гледаше папката в ръката си и внимателно четеше съдържанието. Внезапно вдигна глава .
- Не те усетих.- тя се обърна и погледна към Зеро, който се беше облегнал на едно дърво.- Готов ли си да се по забавляваме?- попита подигравателно Лин.
- Винаги.- със самодоволна усмивка заяви .
- Време е да избием зъбчовците!- извикаха и тръгнаха към дадените в списъка места. Имаха точно по девет вампира изпаднали в ниво Е за убиване и както винаги се състезаваха. След часове се срешнаха на уговореното място.
- Е , колко можа да убиеш?- попита Зеро, като искаше да разбере колко тя е убила и да каже , че е убил повече, за да я подразни.
- Осем- единия ми се изпъзна.- отговори леко смутено момичето, защото знаеше , че той е убил всички.
- Е, иглежда отново те победих- десет! Хванах този, дето си го изпуснала.- подсмихна се светлокоското, въпреки, че лъжеше- даже беше убил само шест. Днес не му вървеше, по-скоро бше замислен.
- Лъжец!- извика Карлин.- Хванал си само шест- за това аз победих!- тя чак сега беше усъзнала, че е влязла в главата му и прочела мислите му. Кирию веднага се досети какво става, но не показа чувства и страшно много се подразни, че тя влиза в главата му. Та кой не би се раздразнил? Все пак това беше личното му пространство и никой нямаше право да навлиза там. Всяка негова мисъл и чувство трябваше да си останат в тайна и единствено за него. Дори и Карлин да беше този, който ги е прочел.
- Аз ще се връщам в академията.- каза Зеро и зачака отговорът й.
- Мисля малко да се поразходя, за това тръгвай.- усмихна се Лин и се загледа след отдалечаващия се Кирию. Тя сложи ръце в джобовете на дългото си черно яке и закрачи замислено, без дори да гледа накъде отива. Изглежда доста беше вървяла, защото забеляза , че е излязла от града. Карлин седна на една пейка и се загледа в небето, което бавно придобиваше тъмно синия си цвят. Дори и не беше забелязала как времето минава. Лин се наслаждаваше на песните на щурците и топлият вятър, който игриво подухваше косата й. Тя така и не усети , дебнещата я беда. Вампирът в ниво Е , който й се беше отскубнал я преследваше, за да я убие. Сега беше точният момент за това. Карлин бе далеч от града нощем, когато нямаше често хора . Чудовището облиза устни и скочи върху Лин. Чернокоската го усети, но миг по-късно, затова вампирът одраска гърба й. Тя бързо скочи, не само , като попарена от болката, ами и стресната. След секунди погледа й се спря, на нахалния нарушител на спокойствие. Мъжът беше с черна коса и червени ужасни очи. Мотиралия му смях закънтя в тишината. Мъжът отново скочи към Карлин, но тя веднага хвана ''Rapid Death'' и няколко куршума хвръкнаха към чудовището. Те улучиха рамото му и той падна, но вампирът не се предаде. Той определено си беше наумил да я убие тази вечер. Засили се срещу чернокоската и хвана ръката й, удряйки я в едно дърво, така че пистолетът да падне. С другата си ръка я хвана за шията , но Карлин с крак го блъсна назад. Помъчи се да вземе пистолета, но чудовището отново скочи върху нея. То я закова за земята, счупвайки десния й крак.
- ''Така ли ще умра?!''- запита се с ирония чернокоската - ''Това ли ще е краят ми?!''- беше следващия въпрос.
- '' Я се стегни, малката!'' - извика Май дълбоко в нея - ''Нима ще се предадеш на такъв изруд?''- продължи жената , като окуражи Карлин.
- Няма да умра! Мамка ти!- извика момичето и сграбчи пистолета, а в следващия момент мъжът беше на прах. Тя беше използвала всички куршуми, за да спре вампирът. Успокоена леко се усмихна, но след миг пак профуча:
- Сега пък ще си умра тук!- засмя се на себе си, но веднага извика от напиращата болка. Погледът й взе да се размазва и бавно , но гарантирано заспиваше.

Карлин поемайки дълбоко въздух се надигна от леглото. Тя започна да диша дълбоко и една капка пот се стече от челото й.
- По дяволите, пак шибания кошмар!- изсумтя момичето и понечи да стане, но забеляза , че щом се помъчи да застане върху краката си страшна болка пронизва тялото й. Тя изстена от болката и захапа долната си устна, за да не събуди всички с вика си. Канаме веднага застана над нея и се помъчи да й помогне. Карлин вероятно би отказала помоща му, хвърляйки му един отвратен поглед, но сега беше в безизходица и трябваше да приеме предложението за помощ. Куран бавно вдигна момичето и нежно, внимавайки с крака й и я сложи на леглото . Надигна глава и очите им се срещнаха. Най- различни чувства преляха тялото на чистокръвния вампир. Тези очи... Тези толкова красиви и нежни очи, които могат да бъдат така мили и изпълнине с любов, но в същото време изпълнини с омраза и гняв.Толкова дъбоки и сиви, сякаш вгледаше ли се повече в тях щеше да бъде пленен завинаги. Дишането му учестя и се сети, как този поглед го гледаше с любов и загриженост. Сърцето на Канаме забърза ритама си и поиска да се докосне до момичето, да я усети. Искаше я само за него и никой друг. Да я има и да чува името си от плътните й устни. Отново и отново. Да усеща тези така парещи устни по кожата си и ръцете й по тялото си . Куран искаше чернокоската повече от преди... Не... Той я желаеше.
Карлин се взираше дълбоко в червеникаво - кафевито очи на мъжът срещу нея и всички мисли сякаш се губеха в главата й. Изведнъж гореща тръпка обля цялото тяло на Карлин, тя почувства нужда да впие зъби във врата му и да изпие кръвта му до последната капка. Очите й започнаха да променят цевта си- от сиво в червено. Жаждата за кръв нараставаше, и скоро щеше да надделее над разума на Лин.
- Благодаря за помоща. Сега моля, остави ме сама, за да си почина.- замаза положението бързо чернокоската, очаквайки да не е видял червения цвят в очите й, но Канаме веднага беше забелязал това. Той много добре усети , че аурата околко момичето се променя. Карлин изчака чистокръвният да излезе и се протегна към шкафчето си за една таблетка. Ръцете й започнаха да треперят, като на наркоман, който с нетърпение очаква дневната си доза наркотик. Докато не търпеливо ровеше из шкафчето вампирските й зъби се показаха и очите й станаха червеникаво-чени. Косата й стана по- дълга и още по- черна . Момичето изкара кутийката и стана малко внимателно, за да стигне до кухнята за вода. Когато стъпа върху крака си усъзна, че болката съвсем бе изчезнала, може би, затова, че бе вампир. Тя бързо отвори вратата и се втурна към кухнята. Въпреки, че не знаеше къде е продължаваше да върви по коридора, който я закара към желаното място. Карлин бързо напълни чаша с вода и пусна таблетката вътре. Такава жажда не беше изпитвала досега. Толкова силно желаеше кръвта, че можеше да направи всичко. Това се беше получило, защото бе загубила много кръв при битката си с мъжът в ниво Е. Карлин забеляза, че хапченцето се е разтворило напълно и понечи да вдигне чашата. Ръцете й трпереха токова силно, че тя изпусна стъклената чаша на земята. Чу се силен шум на счупване и кръвта беше по пода. Момичето не обърна внимание и отвори кутийката, но забеляза, че хапчетата са свършили. Внезапно я обзе паника, че няма кръв и побърза към стаята , за да потърси друга кутийка със специалните таблетки. Докато тичаше към стаята си Канаме беше в коридора.
- Чу се шум. Има ли някакъв проблем?- попита заинтересовано чистокръвният. Той знаеше какво става, но просто искаше да чуе от нея и да я види как се мъчи да скрие животинските си инстинкти. Карлин дори не направи някакъв знак, а мина покрай него и това даже още повече сипа масло в огърня. Беше се получил вятър и миризмата на топлата кръв отиде до носа на Лин. Тя с две ръце покри устата си и се разрови из куфарите, но резултат нямаше.
- По Дяволте!- извика чернокоската и взе телефона си. Обади се на Асоцияциата и беше й казано, че чак след няколко дена може да получи таблетки. Канаме почука на вратата, въпреки че до сега подслушваше разговорът й.
- Добре ли си, Карлин?- попита мъжът.
- Да, да , можеш да си тръгваш. Лека нощ.- преметна го момичето и дълбоко дищаша се помъчи да задържи жаждата си. Канаме беше подредил всичко в главата си. Много добре знаеше, че тя ще дойде при него... Така и стана... След няколко минути Лин почука на вратата на Куран.
- Влез.- даде разрешение чистокръвият.
- Трябваше да се видя спешно с директора, но се сетих, че мога да ви помоля и Вас. Моля, да ме заключите в една от кулите за няколко дена или поне докато ми дойдат таблетките.- тя беше свела глава от огромният срам стоварен върхи раменете й. Канаме беше седнал върху канепето разположено посредата на стаята и внимателно наблюдаваше всяко едно движение на чернокоската. Беше с черна риза, на която първите копчета примамливо бяха отворени, което затрудни още повече работата на Карлин.
- Можеш да пиеш от кръвта ми.- директно каза Куран и се срещна с учудените очи на Лин. Карлин бавно се приближи и седна в скута му. Допря ръце на гърдите му и се надигна към врата му. Тя облиза мястото и бавно и нежно впи зъби, което още повече подлуди Канаме. Тялото на кръвопиецът пламптеше от възбуда, че чернокоската е толкова близо до него. Как искаше да я има тук и сега, но не беше точно моментът, защото ако го направеше щеше да я загуби. Карлин спусна ръцете си нагоре и вплете пръсти в косата му, като леко дръпна от удоволствието, обляло тялото й. Това не само подлуди Канаме, а го накара да я пожела още повече и той беше готов да излезе от контрол. Куран прегърна Лин придърпвайки я още повече към тялото си така, че да усети лудо биещото й сърце.
Аберон най- накрая откъсна зъби от врата на чистокръвният и задиша дълбоко.




[b]Merry Christmas^^[/b]
Върнете се в началото Go down
PriSoNeR oF lOvE
Админ
avatar

Female Cancer Rat
Брой мнения : 214
Рожден ден : 23.06.1996
Дата на рег. : 27.05.2010
Години : 21
Местожителство : Rазград

ПисанеЗаглавие: Re: Преродена Любов (Vampire Knight)   Пет Дек 03, 2010 11:21 pm

5-та глава
Тъмнината цареше заедно с тишината в нощта. Леко игриво пламъче озаряваше цялата стая.
- Съжалявам, ако е заболяло... Благодаря...- тихо промълви Карлин и напусна стаята на чистокръвният Куран. Сърцето на Канаме продължаваше да бие лудо и тялото още да си спомня за допира , устните и толия й дъх по врата му.

- Ано... Лин-сан , на теб кой ти харесва от нощаната смяна?- попита заинтерисована Юори.- Не ми изглеждаш влюбена , както другите.- продължи.- Аз лично много харесвам Айдоу.- усмихна се тя леко зачервена, докато раглеждаше списанието.
- Оууу, Канаме-сама е най-красивия!- Юки се усмихна и сложи кутията с бонбони на масата. Карлин съсредоточено лъскаше пистолета си, като беше се разположила на канепето по много стренен за дугите две момичета начин. Краката й бяха на облегалката, а тя легнала по гръб . Катранено черната й коса допираше земята.
- Шики ми допада...- съвсем безразлично каза тя и си взе една бонбонка. Колкото и да й беше повтаряла, Крос неможа да накара Аберон да си сложи униформата. Канаме влезе в стаята, Юки веднага се изчерви и двете момичета станаха за да се поклонят.
- Май и аз трябва да стана...- мързеливо каза Карлин и се вдигна, оставяйки пистолета внимателно на леглото. Не си направи труда да се покланя, ами просто застана. Чистокръвният я огледа и забеляза, че не носи бялата униформа , а черни къси панталонки и зелена блузка. Косата беше леко разрошена, а устните алени, както обикновенно. Като ги погледна, така му се прииска да ги целуне, че чак щеше да го направи. Куран примигна няколко пъти, за да премахне желанието.
- Юки, Юори не мислите ли, че Луното общежитие е опасно.- скара им се Канаме. Двете момичета наведени напуснаха стаята без да усещат, че той не ги отпраща заради това, а само и само, за да остане на саме с Аберон. Можи би другите момичета не разбраха, но Карлин веднага забеляза това. Тя се начумери, седна отново на канепето и продължи нахално да яде. Куран гледаше всяко нейно движение и гневно дъфчене на бонбони.
- Е? - нетърпеливо започна Карлин- защо стоеше и я гледаше, поне да беше казал нещо.- На гости ли ми дойде?- продължи раздразнено Аберон. Тя се нервеше даже от присъствието му, не искаше да го вижда след случилото се вчера. Карлин не можеше да си прости, за това, че беше пила от кръвта му. Но тя тогава беше излязла извън контрол, за пръв път беше усетила толкова силна жажда за кръв. Канаме нахално седна на едното кресло до канепето, където до преди секунди седеше Юки и продължи внимателно да гледа Лин. Миналата вечер беше незабравима и оределено никой от двамата нямаше да я изтрие от главата си, не можеха. Карлин си спомни за мириса на кръвта му, за мириса на кожата попила елегантен и мъжествен парфюм, а най-вече , как беше впила зъби във врата му. Тя даже и не усещаше, че го е зяпнала и не виждаше, как Куран се усмихва самодоволно, но усмивката му стана още по голяма, когато видя, че очите й придобиват червения си цвят. При толкова спомени, Карлин отново го беше пожелала, въпреки че не искаше да си признае тя се нуждаеше от него. Момичето примигна и погледна другаде, надявайки се Канаме да не е видял жадните й очи.
- Значи ти допада Шики?- попита Куран. Този въпрос беше неочакван и Карлин объркано вдигна глава, но в следващия момент погледна другаде. След секунда тя събра цялата си смелост '
- 'Кой е пък той''- изнерви се на нахалноста на Канаме, момичето.
- Да, някакъв проблем?- попита раздразнено Аберон, като любопитно зачака отговор.
- Не.- отоговори ясно, кратко и точно Канаме, като стана съвсем сериозен. Въпреки, че запази спокойствието си отвътре Куран кипеше и трудно се здържаше за да не убие червонокосото момче. Огромна доза ревност го заля и поиска да я има тук и сега, за да й покажа, че е само негова.
- Коя е жената на онази картина?- любопитството на Карлин я разяждаше отвътре, че чак можеше да направи всичко за да разбере. Тя имаше още въпроси, но не мислеше да си насилва къsмета, затова започна с най- важния.
- Май Итсуми.- безизразното и мързеливо изражение на Карлин се промени при тези две думи. Лицето й стана сериозно и се чу едно ''Цъ''. Канаме чак сега усъзна, че тя още не разбрала , че в миналия си живот е била Май и именно тази жена на картината. Аберон раздразнено погледна настрани и очите й се срешнаха с отражението си в огледалото, и не само с отражението, а й със самата Май.
- Пак ли ти?! Махай се вече!- извика Карлин и грабна вазата, като в следващия момент я засили към огледалото. Куран неразбиращо и объркано гледаше сучващото се. Вазата се сблъска с огледалото и то се пръсна на хиляди парченца. Канаме бързо се изправи от мястото си и загрижено запитa.
- Добре ли си Карлин?- Лин се опомни и го погледна в очите. Нещо в тях беше различно... Там имаше страх и объркване... Веднага се усмихна леко и каза.
- Разбира се... Мисля да си взема душ, затова може ли да си тръгнеш?- чистокръвният вампир кимна с глава смирено и излезе от стаята, оставяйки момичето само. Карлин се строполи на пода и тихо захлипа.
По дявилте! Тази жена нямаше ли да я остави вече. Навсякъде беше тя! Карлин иксаше да се отърве от нея, но човек най- често когато бяга от миналото си се среща с него. Тя бръкна в чантата си и изкара успокоителните хапчета. Изведнъж видя , че има едно неприето повикване на телефона.
- ''Хаяте-семпай''- усмихнато продума и го натисна щастливо в гърдите си за прегръдка. Карлин взе телефона и слезе долу, седна на един фотюил, като четеше книжката си.
- Хн?Карлин- сан!- извика щастливо Шики. Лин раздразнено надигна глава. Mразеше някой да я прекъсва докато чете . Интересното за нея беше, че и той я гледаше почти раздразнено, но с повече мързел. Тя леко се подсмихна, найстина това момче беше готино. Червенокоското се настани до нея, като започна да чете заглавието на книгата изписано на корицата:
- ''Наръчник за убиеца на вампири?''- учудено възкликна.
- Да.- каза спокойно момичето. Изведнъж телефона й звънна и тя щастливо вдигна- все пак точно това чакаше. Не искаше тя да се обажда на Хаяте, защото може би щеше да е зает и да го прекъсне. След бърз разговор Карлин разбра , че Хаяте ще дойде за да я види, за няколко дена. Момичето беше толкова щастливо че прегърна Шики. Канаме сви вежди, като гледаше отгоре
- ''Май найстина го харесва''- попита се сам и закрачи към стаята си. Аберон се затича по стълбите нагоре и влезе в стаята си. Нямаше много време Куран щеше да дойде след няколко часа. Навлече бялата си униформа и си среса хубаво косата, сложи си гланц, като алените й плътни устни станаха още по-вкусни. Сложи си малко спирала и молив и се напръска с пафюм. Бързо обу обувките си и се затича отново надолу по стъпалата. Канаме веднага усети парфюма, който не можеше да забрави, даже и да иска и тръгна след нея. Той отиде в кухнята и я видя с Шики- отново, но този път имаше промяна. Тя изглеждаше чудесно- с униформа и хубав грим.
- ''Дали е за него?''- попита още повече повярвал , че тя харесва, даже и се влюбва в Шики.
Лин беше помолила червенокоското да й прави компания и докато тя приготвяше тортата, той оглеждаше наръчника й. След час шоколадовата торта беше готова - Шоко- лукс със двоен шоколад. Карлин сладко облиза пръсти и се огледа- не беше се оцапала много. Погледна към Шики, който задълбочено четеше книгата. Момичето се усмихна, като го видя толкова намръщен, или по-скоро заинтересован от написаното. Аберон беше чела тази книга сигурно десет пъти, но пак не й писваше.
Всички освен Шики и Карлин се бяха събрали и чакаха пристигането на Куран Хаяте. Изведнъж нежен вертец подухна и миризмата на Хаяте достигна до Лин. Тя се затича и когато го видя очите й светнаха от радост и сърцето й заби силно. Тя се втурна към него и го прегърна. Хаяте я завъртя , след което Лин му закачи една невина целувка на ъгълчето на долната устна. Чак сега Карлин забелязваше колко много си приличат Канаме и Хаяте- почти бяха едни и същи, но Хаяте изглеждаше по-млад и мек, но всичко друго- косата, очите дори и височината им бе еднаква. А като заговорихме за Канаме, ооо, той просто отвътре бушуваше. Огромна доза ревност поведена с омраза и презрение го заля.
- Къде ще остана?- След като се поздрави с всички вампири поиска да си остави багажа.
- Къде? В моята стая.- отговори усмихната Лин.- А , сега ще ти покажа изненадата!- продължи тя. Хвана го за ръката и го задърпа .- Затвори очи.- Лин бавно отвори вратата на кухнята.
- Ей! Не надничай.- нацупено извика тя, след което последва мелодичният и приятен смях на Куран.
- Не надничам.- отговори, за да я увери.
- Отвори очи.- в гласа на Лин се долавяха много чувства- очакване, нетърпение, щастие и любов. Хаяте бавно отвори очи и пред него се разкри тортата.
- Направих я голяма, за да има за всички.
Карлин наряза на всеки по пърче торта, като си скри едно в хладилника за после. Въпреки, че най-добре се хранеха с кръв, вампирите също можеха да ядат човешка храна, но не им доставяше такова удоволствие, както кръвта.
- Въпреки, че не си падам много по човешката храна - това найстина е вкусно.- отбеляза Айдоу и налапа огромно парче от тортата...

I'll show you a sweet dream...
next night....




[b]Merry Christmas^^[/b]
Върнете се в началото Go down
PriSoNeR oF lOvE
Админ
avatar

Female Cancer Rat
Брой мнения : 214
Рожден ден : 23.06.1996
Дата на рег. : 27.05.2010
Години : 21
Местожителство : Rазград

ПисанеЗаглавие: Re: Преродена Любов (Vampire Knight)   Пет Дек 03, 2010 11:21 pm

6- та глава

- Ще те победя!- усмихна се Хаяте и продължи да играе.
- Мечтай си!- също се усмихна Карлин. Те играеха игра, където се състезаваха с коли. Точно до финиша Лин преобърна колата на Хаяте и той загуби.
- Хах! Спечелих!- извика момичето и се хвърли на гърба му.- Май не обичаш да губиш?- усмихна се Лин.
- Не играеше по правилата!- отбеляза Куран.
- А, има ли такива.- заяде се тя, като в следващия момент Хаяте започна да я гъделичка, а момичето крещеше сякаш някой я коли.
Седнаха пред огромното пияно и започнаха да свирят. Чистокръвният още от малка учеше Лин да свири на пияно и сега се състезаваха.
- Изглежда тук победих аз.- самодоволно се закачи мъжът. Чернокоската се нацупи сладко и предложи друга игра. Двамата си вързаха очите и си даваха от последното пърче торта. Бяха се изцапали страшно- като малки деца, но на кого му пукаше- стигаше им това, че са заедно и че са щастливи. Най- накрая махнаха лентите от очите си и прихнаха да се смеят на вида си. Лин се надигна и се приближи до Хаяте. С едната си ръка докосна бузата му и облиза шоколада по устните му. Чернокоската бавно и нежно целуваше Хаяте, като тръгна по врата. Тя целуваше копринената му кожа и изведнъж очите й светнаха в кърваво червено, но тя се удържа и го прегърна.
- Липсваше ми...- продума момичето, вкопчило пръсти в косата му.
- И ти..- отговори Хаяте и я прегърна. Канаме гледаше от прозореца, защото не вярваше на Хаяте- той знаеше, за какво е тук братовчед му. Но сега сякаш не затова идваше, а сякаш да хване жена си в изневяра. Искаше да го види, всъщност не искаше. Канаме беше като попарен, когато видя устните на Карлин по кожата на Хаяте.
- Направи го!- заповяда тихо Хаяте, като беше усетил жаждата й за кръв. Лин се учуди от внезапнара заповед, но реши да я изпълни. Тя приближи устни до врата му и целуна мястото, след което нежно го облиза и много внимателно впи зъби в копринено меката кожа на чистокръвният. Карлин затвори очи и продължи да пие. Канеме побесняваше с всяка изминала секунда. Изведнъж прозорците започнаха да се тресат и се счупиха. Лин отлепи устни от врата на Хаяте, но той я събори на леглото .
- Продължи... не ти ли харесва?- попита той, като беше се досетил, че това е Канаме, но и също, че е заради Карлин. Този въпрос накара Аберон да се замисли- найстина нещо не беше наред. Откакто беше пила от кръвра на Канаме, не и харесваше толкова вкусът на каквато и да е друга кръв, но за да не убиди и нарани Хаяте продължи. Здраво се вкопчи в ризата му и косата, а той я прегърна силно. Въпреки, че Канаме се беше сккрил той пак наблюдаваше и още повече се разяряваше. Тръгна по гората, гневно удари едно дърво и то стана на малки парчета трески.

След счупването на прозорците Карлин и Хаяте си взеха одеала и излязоха на терасата. Направиха си малко легло и седнаха , за да наблюдават звездите. Карлин се бе облегнала на гърдите на чистокръвният и мило сгушила глава във вратът му.
- Съжелявам, че не бях тук на рожденият ти ден...- шушукаше мъжът.
- Няма проблем , и без това не го празнувах.- отвърна момичето стиснала едната му ръка, а Хаяте с другата си ръка играеше с кичур от косата й. Така тъмната и черна коса, мека като коприна и буйна, като самата нея.
- Нека го празнуваме утре.

Денят мина много бързо и изтощително за Карлин. Трябваше да раздаде покани, нямаше да вика много хора, но все пак трябваше. Потърси си готвач и няколко севитюора . Хаяте беше и дал няколко кутии и тя най- накрая се оправяше. Момичето отвори най- голямата кутия и учудена докосна мекия плат. -
-"Мек и бял както кожата му"- помисли си момичето и вдигна роклята за да я види. Бяла рокля с корсет дълга с черен бродир. Роклята беше елегантна, скромна, но в същото време и предизвикателна. Аберон отвори втората кутия от която илязоха красиви токчета в черно- бял цвят . Е , изглежда пак щеше да върви като гейша с тези високи и тънки токчета. В следващата кутия имаше колие от диаманти в черно и бяло. Тя седна пред тоалетката и започна да се гримирва. Гримът не беше нощен, а лек, като беше си сложила черни сенки, който беше размазала с пръстче, за да не е като зомби, Червеникаво- розов гланц, молив и спирала, правеща миглите й още по- гъсти и красиви. Косата си беше вързала на кок, като беше оставила два кичура , който леко накъдрени падаха по голите й рамене. След като се изкъпа с парфюма си най- накрая излезе, за да види какво става в кухнята и дали има някакви проблеми. Карлин бавно закрачи по стълбите, като с едната си ръка държеше роклята и внимаваше когато върви. Раздразнено ръмжене се чу от страната на Рука, която със завсит наблюдаваше чернокоската.Тя също се беше постарала да е красива, даже си мислеше, че този път ще стане. Този път ще е желаната, а не отхвърляната, но съдбата пак беше с гръб към нея.
- Карлин- сан?- неможа да я познае Юки.- Ти направо... изглеждаш чудесно.- продължи момичето, като огледа Лин. Зеро също беше приятно изненадан и й се усмихна. Аберон забърза към кухнята и провери всички.
- Карлин-сан!- чу отново името си. Тя се обърна и плътно зад нея седеше Айдоу, като сега бяха на сантиметри разтояние.- Изглеждаш...- той се загледа в тъмните очи на момичето, който бяха като бездънна яма и загледаше ли се още малко, щеше да се изгуби.
- Да.- подкани го момичето вече загубила търпение.
- Забравих си мисълта..- леко зачервено отговори Айдоу, като измести поглед.- Но изглеждаш превъзходно! Честит рожден ден!- продължи той с огромна усмивка.- На колко ставаш, двеста? Познах ли?
- Ами всъщност на осемнадесет.- Ханабуса се почувства отвратително, но се помъчи да не го показва.
Нощта минаваше бързо, а чернокоската се занимаваше с гостите, като изпълняваше всяка тяхна молба. Повечето гости си бяха заминали и Лин пожела лично да изпрати Юки, за да е сигурна, че ще е в безопасност. След което бързичко се върна и продължи да се занимава с гостите. Момичето имаше куп подаръци и няколко фена, което доста я учуди. Чак сега Карлин забеляза, че не е виждала Хаяте наоколо. Тя мрънкайки, без дори да вижда къде стъпва и къде върви изкачваше стапалата, за да прибере подаръците си.
- Агх..- изстена момичето, като падна. Всичките подаръци, който носеше паднаха и тя върху нещо. Карлин бавно отвори здраво стиснатите си очи и забеляза, че лежи върху Канаме.- Ъъъ.. съжалявам.-леко зачервено и малко притеснено се извини Лин. Аберон стана и започна бързо да събира падналите подаръци, а Куран вече го нямаше. Точно преди да слезе тя забеляза още един подарък във вишнево червен цвят с черна панделка. Карлин нетърпеливо разкъса хартийката и от вътре излезе черна кутийка, от която се показа нежен пръстен с тъмночервен камък. Лин с усмивка погледна от кого е ''Честит Рожден Ден, Канаме " . Аберон се нацупи и изхвърли пръстена в кошчето за боклук. Тя реши да отиде до саята на ангела си. Почука на вратата и влезе. Хаяте беше седнал на канепето и четеше един документ, но веднага отдели очи от листа хартия и се усмихна. Стана и прегърна момичето, което се усмихна топло.
- Съжелявам, че не можах да сляза долу.- проушна в ухото й.
- Няма проблем и без това беше много скучно.- каза тя и нежно целуна мъжът. Куран пусна чернокоската и със сериозен глас и изражение изкара нещо от джоба си.
- Ще се омъжиш ли за мен...




[b]Merry Christmas^^[/b]
Върнете се в началото Go down
PriSoNeR oF lOvE
Админ
avatar

Female Cancer Rat
Брой мнения : 214
Рожден ден : 23.06.1996
Дата на рег. : 27.05.2010
Години : 21
Местожителство : Rазград

ПисанеЗаглавие: Re: Преродена Любов (Vampire Knight)   Пет Дек 03, 2010 11:22 pm

7-ма глава
Карлин седеше и гледаше мъжът срещу нея, като попарена. Не очакваше такова нещо и не знаеше как да реагира, какво да каже или да направи. Беше забравила всички думи в речника си, дори беше забравила да диша. Това ли беше момента, който очакваше от години насам. Нейната мечта... Да, това беше, но защо имаше някакво странно чувство. Нещо в нея, много, много дълбоко й казваше, че не го иска, а нещо, или по-скоро някой и повтаряше, че е грешно. Аберон даже и не забелзяваше този глас, това чувство, че да го игнорира. Очите й шареха по красивия тъмносин камък, който така примамващо и омайващо блестеше, чак момичето не знаеше какво да каже. Сърцето й заби лудо в нея, дори и Аберон си помисли, че то ще се пръсне. Чак сега момичето отдели очи от синия камък, като морето и по-добре огледа мъжът срещу нея. Хаяте беше с черен костюм, който го правеше още по- мъжествен и красив. Едва сега усещаше толкова силно прафюма му, който винаги желаеше да усеща по кожата си, от близоста му. Чак сега забелязваше тези красиви и непокорни очи, не, тя преди също е виждала красотата им, но сега сякаш отново се влюбваше в тях.
Хаяте гледаше момичето и изучаваше всяко нейно движение и постъпка, всеки нерв по лицето и свиващ се мускул по тялото. Не, той не я гледаше в очакване, а търпеливо. Не я гледаше така, защото знаеше отговора й, даже вече беше започнал да действа плана му. Куран лека- полека започваше на живо да разработва стратегията си на шах- матната дъска. Единствено не беше в очаване, не и в очакване. Той знаеше, беше предвидил всичко, дори и беше помислил за всеки детайл и до най- малката подробност, но дали... Дали не беше пропуснал нещо?
Аберон не можа да мръдне, да отговори на въпроса, не можа нищичо да направи. Тя насочи погледа си в очите на Хаяте и той се усмихна, едва- едва. Карлин можеше да каже толкова много с поглед и той знаеше това. Изкара красивия пръстен с тъмно син камък и взе ръката на Лин, която сякаш беше в приказа- гледаше бездвижно случващото се. Нежно пъхна пръстена с общо пет камъчета в пръсчето й и той пасна точно. Ръката на момичето стана още по- нежна и красива с пръстена, като най-големият от камъните беше посредата, а другите бяха по-малки, от двете му страни. След като сложи пръстена той издърпа чернокоската към себсе си, която все още беше, като в магия. Карлин бавно се отпускаше в прегръдките му. Бавно се надигна и целуна Хаяте, който само това чакаше и веднага сля устните си с нейните.
- Дойде времето...- каза Хаяте убивайки тишината.-... Нека опитам от кръвта ти.
Той надигна момичето , като булка и я сложи на леглото, след което легна върху нея. Пусна косата й, обичаше да гледа красивата й катранено черна коса, мека като коприна и буйна като самата нея. Сега щеше да я види запоследно. Щеше да убие Карлин, като изпие всичката й кръв, до последната капчица. Кръвта на Куран Канаме течеше в нея, а той трябваше да я има. Тази мощ му принадлжеше, както кръвта на чернокоската. Хаяте легна върху момичето и нежно я прегърна, както направи и Лин. Нежно, бавно и влудяващо заби вампирските си зъби в меката й кожа и страстно засмука кръвтта. Аберон очакваше този момент от дълго време, за първи път мъжът на мечтите й щеше да пие кръв от нея. За пръв път, но може би и още щеше да пойска. Размисляваше тя, като бавно се изморяваше и иначе бялото й светло лице, пребледняваше още- повече. Карлин мислеше толкова невинно, толкова беше добра, толкова вярваше на Хаяте, затова и не беше видяла истинската му цел. Бавно и полека тя усъзнаваше, че Хаяте я убива, нежно , страстно и жадно. Изпиваше живота й, изпиваше мечтите й и взимаше всичко, което някога бе имала.
-..Ха..я..те- са..ма..- едвам промълви Лин. Нежните ръчички, които до предималко здраво бяха се вкопчили в гърбът му, бавно загубваха силата си и намаляваха силата на захвата. Момичето бавно спусна ръката си и тя безжизнено падна върху завивките.
Изведнъж вратата се пръсна и малки парченца трески покриха килима. Карлин вече не можеше да асимилира какво става, тя единствено гледаше тавана и разбитото й сърце. Бавно загубваше топлината си и бързината и честотата на ударите. Хаяте се надигна и изтри кръвта от устните си. Тя лежеше, като кукла и гледаше единствено тавана, но след секунда клепачите й натежаха и зрението се размаза. Карлин бавно затвори очи и потъна в бездната на тъмнотата, без надежда, че повече ще отвори очи. Тя и не искаше, на такъв лъжовен свят, с такива лъжи, не искаше да идва повече. Не искаше да се връща, но щеше. Щеше да се прероди и пак да преживее, пак да вярва и бъде лъгана.
- Още от началото разбрах защо всъщност си тук...- безразличния спокоен и затова страшно заплашителен глас на Канаме уби тишината .
- Тя е марионетка, просто пешка.- започна Хаяте, като целеше да ядоса братовчед си и по лесно да го убие.- Забавнление в скучния дълъг живот и малко храна..- продължи той, а Канаме оголи въмпирските си зъби и изръмжа зверски. За него Карлин беше съкровището, което не би позволил на никого да нарани. Но Хаяте продължи със същият си предизвикателен глас.
- Нали знаеш, мили мой братовчеде, че пешките служат за удоволствие и утоляване на жаждата, но когато станат не годни се захвърлят... Точно такава е Карлин в момента... Взех това, което исках от нея... Сладката й кръв, която ти не можа...- Хаяте безсрамно си изкара езика и облиза около устните си кръвта на агонизиращата Карлин. Канаме едва се сдържаше да не го убие, но трябваше да изчака подходящият момент... Точно, когато братовчед му се разконцентрира и допусне грешка, защото иначе можеше и той да пострада тежко. Хаяте стана от леглото и се запъти към по- малкия от семейсвото Куран, но в същото време очите му станаха кърваво червени и на мига тялото на Канаме се вцепени. Сякаш, някой го беше замразил. Единственото нещо, което се мърдаше, беше главата му. Хаяте се усмихна садистично и започна да обикаля около не мърдащият си братовчед.
- Ех, Канаме... Колко пъти съм ти казвал да не се влюбваш в неподходящите за теб жени... Тя не е чистокръвна... Дори и вампир не може да се каже, че е... Тя е жалко подобие на човек... - Канаме отново изсъска.
- Мери си приказките нещастно копеле. Каквото и да ми струва ще я съживя, а теб ще убия...- Хаяте се изсмя подигравателно.
- И как ще стане това... Нима мислиш, че не видях как я гледаше... Как очите ти засияваха, когато мине покрай теб... Как сърцето ти я ревнуваше, когато я докосвах с ръцете си... Но ти пропусна шанса си Канаме...- отново се засмя и тръгна към леглото, където лежеше Тя... Жената, която чистокръвният Куран обичаше с цялото си същество... Жената с буйния нрав и непоколебимостта... Която не би позволила на някой да си налага волята над нея... Но сега беше се поддала на изкушението... На грешните си мисли и чувтсва, които Хаяте беше подържал с лъжа. Когато Хаяте стигна до леглото се качи на него и прекрачи безжисненото тяло на Лин. Извърна си за момент главата към Канаме, дари го с най- демонската си усмивка и отново се обърна към момичето. Кръвта на Канаме буквално щеше да изригне, като горещ вулкан, а всичко в него искаше да изтръгне сърцето на Хаяте и да го захвърли, като най- големият боклук... Хаяте се наведе и облиза най- безсрамно побелялата и студена буза на Карлин. След това спусна езикът си надолу към гушата й, където ясно си личаха белезите от зъбите му... Отново облиза кръвта, която беше излязла от вратът на чернокоската.
- Е, Канаме, ще ми позволиш ли отново да опитам вкусната и топла кръвчица на Лин...- Куран се опита да си мръдне поне ръката, но така и не можа. Хаяте го беше паралезирал.- Позволи ми, докато не е изстинала напълно.- Очите на Канаме придобиха светло червеният си цвят, жадуващи да убиват по най- жестокия начин. Кафявокосият Куран отвори устата си широко и вампирските му зъби се показаха навън. Канаме това и чакаше. Фокусира си погледа в една точка и събра колкото сили има в тялото си. Мускулите му се напрегнаха и създадоха отблъскващо поле. То позволи на Куран да си мръдне едната ръка и да привлече ножът, който седеше на масата до него. Хвана го здраво и го заби право в кракът си. Алено червената му кръв бликна от раната, но нали беше вампир и тя щеше да зарастне бързо. Веднага тялото му се стабилизира и се върна в нормалното си състояние. На секундата се спусна към братовчед си, за да може да го спре, да не впие зъбите си в най- ценното нещо в живота му. Изведнъж Хаяте усети присъствието на Канаме близо до него и точно преди да се обърне, младият Куран заби ноктите си в сърцето му. Хаяте не очакваше това. Канаме си прокара ръката надълбоко в тялото му и достигна до сърцето. Тогава го хвана с цяла ръка, безмилостно и жестоко го изтръгна и си извади ръката на вън. Хаяте извика от болка и се превърна в пепел, която зверски се блъсна в лицето на вече последният останал чистокръвен вампир от семейство Куран. Това беше велика победа за Канаме... Най- накрая беше победил братовчед си и го погубил, така както беше погубил той баща му. Самодоволната усмивка се появи на бялото му като мрамор лице, но веднага увяхна, когато погледна почти изстиналото лице на Карлин. В този момент всички от нощният клас усетиха мирисът на кръв... Кръв от чистокръвен вампир... Всички се смутиха, но не направиха нищо, защото им беше заповядано да седят на празненството.
- Куран... Хаяте...- сама...- единствено Рука леко промълви и една сълза се появи в очите й. Въпреки че, братовчедът на Канаме я беше използвал и след това унижил, тя все още изпитваше някакви чувства към него... Но, не бяха толкова силни, както бяха към Канаме.
Чистокръвният вампир леко отряза китката си и няколко капки паднаха на разтвориените плътни устни на момичето. Приближи ръка и чернокоската бавно впи зъби във вените на Куран. Карлин бавно възвърна жизненоста си, като изморено си отпусна главата на леглото и потъна в дълбок сън.
Аберон замислено гледаше листа пред себе си без да вижда написаното. Беше минала седмица след смъртта на Хаяте и тя получаваше цялото внимание на Канаме, даже й да не искаше. Незнайно защо държанието на Рука към нея се беше променило- тя беше по мека, не се заяждаше или заплашваше. Карлин мислеше, че не се е оправила, защото понякога кашлялаше. Може би Канаме е помолил кафявокоската, помисли си тя и продължи да гледа листа без да го вижда. Както винаги пистолетът седеше до нея на бюрото, като чирак. Тя с красива писалка гледаше документите на бюрото и пишеше нещо. Някой почука на вратата и без да изчаква разрешението й влезе.
-Как си днес, Карлин- сан?- попита Куран почти заинтерисован.
- Ти?- отговори тя на въпоса с въпрос и продължи да драска на листите.
- Хн...- изсумтя мъжът и приближи чернокоскта.
- Измамническо сърце, прелива доброта... колко познато?- каза безразлично момичето и гневно се надигна от стола и излезе, но котаго отвори вратата пред нея беше старата й приятелка Рука.
- Донесох ти нещо за хапване. Как си днес?- Карлин без да отговаря взе нещата и замина. Канаме подмина кафявокоската и се закючи в стаята си. Момичето гневно стисна очи ''Как смее да се държи с Канаме- сама така?'' запита се гневно тя.- ''Още малко, само още малко и ще съм свършила с теб''- усмихна се злобно тя и затвори вратата.
За да не убиди Рука , Лин похапна малко от храната- като по чудо тя се държеше добре с нея, нека го ценеше. Една част от чернокоската се чудеше, защо ли тя се държи така и тази част мислеше, че има нещо гнило, но друга си казваше ''Какво пък, може да иска да се сдобрим'', все пак бяха толкова дълго време приятелки. Все още спомена за Хаяте не се махаше от очите й, мъжествения мирис на кожата му, красивия поглед , с който я гледаше.Тя все още го обичаше и не можеше да го забрави, никога нямаше да го изтрие от мислите си, а отрежеше ли го, в душата й щеше да остане само една дупка, защото го обичаше с цялото си сърце. Карлин разсеяно измести поглед - иксаше да се отърве от мислите си. Момичето се свести и стана от клона, на който беше седнала.

Рука бавно влезе и докато крачеше към легналия Куран настъпа лист. Наведе се и го вдигна , като събра другите опадали хартийки по пода. Остави ги на масата й се наведе върху Канаме, който беше сложил ръка на челото си. Кафявокоската бавно си приведе тялото и с нокътя си направи раничка на врата. Една алена капка кръв падна на бузата на чистокръвният вампир.
- Кръвта ми, дори ако малка част от нея може да ти послужи, като храна...- загрижено каза и се загледа в очите му.
- Достатъчно, Рука...- отговори чистокръвният вампир и изтри капчицата от бузата си.- Също така не се притеснявай за мен. Добре съм.
- Да.- кафявокоската излезе смирено от стаята.
Кралин иронично се изхили, видяла цялата драма на Рука. Имитирайки я се наведе върху Канаме и повтори думите й:
- Кръвта ми, дори ако малка част от нея може да ти послужи, като ...- момичето не можа да продължи, защото внезапно се закашля и неможа да си поеме въздух. Закри устните си с ръка, докато кашляше и забеляза кръв по дланта си. Контролираше добре емоциите и скри изражението си под безраличната маска. Без да показва кръвта по дланта си тя я стисна в юмрук и седна на фотьойла . Точно преди да заговори момичето отново се закашля, но този път побърза да излезе, защото усещаше , че нещо напира. Тя излезе и побегна към стаята си, като с двете си ръце закривааше устата си. Влезе в банята и повърна право на пода. Чернокоската продължи да кашля и повръща, като бялата униформа беше станала червена. Изведнъж видя силует пред себе си.
- Най-накрая...- усмихна се момичето, но зрението на Аберон се влошаваше и виждаше размазано. - Едва дочаках този момент. Не можеш да си представиш как те мразя Карлин, как още от момента, в който те видях те мразех и дори да ти се усмихвах си казвах, че ти си най- отвратителния човек когото познавам. За държанието ти към Канаме- сама и затова, че ме изложи пред всички.... Заради теб ръцете на Канаме са умърсени с кръвта на Хаяте... Ето, че дойде моментът! Сега ще умреш! Какво си мислеше, че просто съм омекнала и затова се държа мило. Аз те тровех през цялото време. Утровата беше много силна и всеи ден ти слагах повече- тя те разяжда. Тялото ти и даже вампирския ти организъм не може да се справи, а когато усилих максимум отровата започна да те разяжда отвътре.- чернокоската чак сега позна, че това е Рука. Кафявокоската довлна от себе си напусна стаята. Лин продължаваше да се дави в своята кръв и бавно затваряше очи, но усети, че някой я вика. Бавно отвори очи и видя чистокръвния Куран.
Снимка на пръстена: http://silverogoldini.eu/uploads/products/fabcf3be5150576b197f6bc53fe166ac.jpg
I'll show you a sweet dream...
next night....




[b]Merry Christmas^^[/b]
Върнете се в началото Go down
PriSoNeR oF lOvE
Админ
avatar

Female Cancer Rat
Брой мнения : 214
Рожден ден : 23.06.1996
Дата на рег. : 27.05.2010
Години : 21
Местожителство : Rазград

ПисанеЗаглавие: Re: Преродена Любов (Vampire Knight)   Пет Дек 03, 2010 11:23 pm

8-ма глава
Страх беше облял чистокръвният вампир. Държеше любимата си, а я губеше. Беше объркан- не знаеше какво става, но тя бавно си заминаваше. Карлин кашляше и повръщаше кръв- бавно умираше( или животът й бавно угасваше). Канеме беше вплел пръсти в нейните и здраво държеше ръката й, която стискаше силно неговата. Нямаше какво да му мисли повече. Куран се наведе и захапа китката си. Алени капки кръв потекоха, докато смучеше кръвта си. Той бързо долепи устните си до на Лин и й даде от неговата кръв. Тя бавно се ориентира и слезе надолу към врата му и този път с всичка сила впи зъбите си, дълбоко и болезнено. Кафявокосия кръвопиец силно стисна любимата жена в прегръдките си, страхуващ се да не я изгуби, отново... Знаеше, че този път няма да го понесе, нямаше да може да оцелее без нея.
Карлин бавно възвърна жизненоста си, ударите на сърцето й се нормализираха, както и дишането. Канаме хвана двете й ръце и я погледна в очите.
- Кой, кой ти причини това?- изведнъж самото момиче се запита същото. Спомените бавно се подредиха в главата й и всичко й беше ясно.
- Рука...- едва промълви тя. Чистокръвният вампир я надигна и я премести в леглото, за да си почине. Куран бушуваше отвътре. Как смееше? Как се бе осмелила да направи това. Щеше скъпо да си плати и нямаше да й се размине туко- така. С гневни и решителни крачки Канаме тръгна към стаята на Рука. С трясък отвори вратата, а момичето го гледаше право в очите. Отлично знаеше, че ще дойде и сякаш го чакаше. Да, знаеше, но поне беше убила тази бездарница веднъж завинаги, а едва ли би се показала отново в Академия Кросс. В очите й ясно се четеше отговорът- струваше си. Канаме се приближи и вдигна ръка, като я удари. Кафявокоската потресена падна на пода и докосна зачервената си буза. Прозорците в стаята се пръснаха и тока угасна, като момичето усещаше, че цялата тази енергия се събира и трудно се здържа, да не я унищожи.
- Спри!- чу се глас. Чистокръвният вампир гневно извърна поглед и се срешна с очите на Акатски. Рижавокосият побегна и приклекна до Рука.- Спри , Канаме!
- Умрете и двамта!- каза с ледено спокойнитя си глас Канаме и стисна зъби. Кафявокоската знаеше какво щеше да последва- те му противоречаха, а това нямаше да остане безнаказано. Изведнъж някой хвана ръката на Куран. Още по- разгневен извърна очи, но сякаш яростта му беше укротена, когато се срешна с черните и красиви очи на Карлин.
- Значи това е новия ти начин? В какво ниво си само- да ме тровиш и да показваш лицемерие? Акатски , Канаме това е спор между двете ни и ще свърши между нас. След половин час - бий се с мен! Да видим дали си толкова добра , колкото й с лицимерието.- изрече с отвръщение в очите й чернокоската и напусна стаята. Аберон се върна до своята стаая и бързо се преоблече, като този път сложи и сайте си. Доста отдвана не ги беше докосвала. Момичето бавно отвори кутията и изкара сайти увити в червена копринена кърпа. Бързо си ги сложи и отиде до мястото- тоестт гората.
- Без оръжия, като вампири!- каза Рука и двете захвърлиха оръжията си настрана. Когато станаха се погледнаха в очите, очите и на двете бяха в червен цвят от ярост и желаеха да се разкъсат. Кафявокоската извика и засили юмрука си към Лин, същото направи и тя. Карлин хвана юмрука на съперницата си и тя на Лин. Сега беше борба на сила и издържливост, но никой не се отказваше затова и двете тръгнаха в противоположни посоки. Аберон падна до пистолета и сайте си. Кафявокоската стана преди нея, кръвожданите й очи блестяха и желаеха отмъщение. Тя погледна право в черните очи на вампирът и без да усъзнава какво прави, хвана саите си и бавно започна да ги приближава до сърцето си. "Какво правя? Какво става?"запита се момчието. " Това е силата й, да те контролира. Открий волята и я спри!" Карлин учудено премигна, сега чуваше пак същият глас. Този глас идваше и я спасяваше винаги. "Превърни се в човек, по този начин ще я пребориш!" чу се отново, момичето стисна очи и стана човек. Карлин стисна зъби и изръмжа, сега се бореше и нямаше да се откаже.
''Какво? Не! Няма да ти позволя!'' извика наум кафявокоската когатя видя, че Лин не се предаваше. Острието прободи копринената й кожа и тъмно червена капка кръв оцвети студеното желязо. С последен вик чернокоската възвърна контролът над себе си. Тя гневно захвърли саите по Рука и те се забиха в корема й, препъвайки я към голям камък. Лин беше вързала на тях малък конец и със зъби стискаше единия и а другите два бяха в ръцете й. Тя ги съедини и издуха един облак огън, но целта й не беше да изгори кафявокосия вампир, ами да я разсее, тя знаеше, че раните й бързо щяха да зараснат. Кафявокоската хвърли няколко сенбона, кайто направиха пентаграм околко Рука, който чакаше да бъде активиран. Кафявокоската се чудеше какво става. От устата й течеше кръв и не можеше да помръдне от болката.
- Стига толкова! Спрете!- извика чистокръвният Куран.- Рука признай погрома си от Карлин и напусни акадеимия Крос ! Това е наказанието ти!- както винаги със спокоен глас каза мъжът и задърпа чернокоската към стаята.- Кървиш...- Лин погледна и видя раната от саите. Канаме докосна мястото с пръст и то зарасна. Внезапоно спомена за Хаяте нахлу в главата на момичето и тя учудено отстъпи назад.Чак сега се беше сетила за пръстена и погледна ръката си. Канаме видя това и я вдигна.
- Махнах го и взамяна сложих този, може да не си свикнала, но ако не искаш да го носиш, го махни.- каза той. Едва сега Лин бе забелязала, че това е пръстенът- подарък за рождения й ден от него. Да, но тя го беше изхвърлила в коша. Моментално се изчерви от срам, изглежда я беше видял. Това беше един от редките случаи, където можеше някой да види истинските й емоции, но естествено веднага сложи безчувствената маска. Нямаше да бъде лицемерна и да се срамува от постъпката си, не искаше да върне всичко наазад. Не желаеше този пръстен и нямаше да го носи. За да покаже, че не й пука дали ще я види и помисли нещо, тя изкара пръстенът и го смачка. Захвърли метала настрана и стана от мекото легло. Чистокръвният вампир присви невидимо за нея очи и преди да излезе, се объна.
- След тридесет минути започва часът. Ела в класната стая.- кратко заповяда и излезе. Чернокоската изръмжа и започна да се приготвя. Застана срещу огледалото и засреса косата си, като насочи погледа си в пода. Нямаше значение дали щеше да е към пода или тавана, стига да не беше в огледалото. Точно сега не искаше да вижда Май, но всъщност не значеше ли, че не иска да вижда себе си. Не... Карлин отказваше да приеме, че е тази слаба жена, нежна мадама, която никога не е изричала дори мръсна дума... Съвсем не. Никога нямаше да си спести мнението и винаги щеше да си бъде истинското аз, но какво ставаше. Дали Май бе истинското й аз, дане би тя да беше такава мадама, а сегашното й състояние да беше заблуда или обратното. Тя въздъхна и преглътна бучката, която беше застанала в гърлото й. Премигна няколко пъти, за да се свести, изправи се и пое дълбоко въздух. Бавно отвори вратата на класната стая и седна на последният чин най- вляво към стената. Беше взела тетрадка и черен химикал, а от скуката, която беше заляла цялата стая- поради закъснението на учителя, беше започнала да си драска нещо. Изведнъж вратата се отвори и от там влезе учителят, но Лин не обърна внимание и съсредоточено продължи драскането в тетрадката, като беше захапала долната си устна. Изведнъж до ушите й стигна името на учителят и учудено вдигна глава.
- Ягари- сенсей?- момичето погледна невярващо, но наистина бе точно той. Беше познала гласа на учителят си от плът и кръв.Чак сега Ягари я виждаше, защото се беше скрила в сянката и беше невидима.
- Аберон-сан. Доста време мина.- чернокоската единствено кимна и се усмихна, след което часът започна, като тя отново си се сви в ъгъла и затихна. Доста ученици от нощтната смяна бяха учудени, защо точно той им влезе в час. ‘’Нима няма други учители... ловец на вампири?...” мислеше си раздразнено Айдо.
Секунди преди дългоочаквания звънец да бие, чернокоската скокна от чина си и с бързи крачки беше стигнала като се чу странен шум. Веднага го бе разгадала, затова се обърна. Някой беше хвърлил нож към Ягари, но естествено той не бе пострадал, но неможеше да се каже същото и за тетрадката му, защото ножчето беше улучило точно нея. Крайчеца му се виждаше от другата страна, а вампирчетата бяха доволни. Със същата скорост (на светлината (; ) Карлин се обърна и хвана ключалката, но този път някой замяра с нещо нея.
- Бързи рефлекси, както обикновенно...- Усмихна се доволно учителят. Лин погледна смачканата хартия в ръката си и бързо прочете. Там пишеше каква й е следващата мисия. "Полунощ те чакам пред академията, снайперистке." Той мина покрай нея, като с крайчето на окото си надникна и както очакваше. Дръзка усмивка шареше по ангелско бялото й лице.
- Благодаря много, както винаги...
Радостно ритна огромната врата, която се отваряше към покоите й. Още по- голяма усмивка се появи по плътните устни на вампирът, когато видя големия правоъгален куфар. Тя нетърпеливо го отвори и започна да сглобява снайпера си, след което го целуна. Беше адски щастлива, че е повишена и точно в този ден има мисия.

Ягари погледна чесовникът си, оставаха още три секунди до полунощ. Пъхна отново ръката си в джоба и погледна напред. Карлин скочи и застана над портата. Малка пукнатина се получи на пътя, заради силата й.
-Тук съм, жадна за....




[b]Merry Christmas^^[/b]
Върнете се в началото Go down
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Преродена Любов (Vampire Knight)   

Върнете се в началото Go down
 
Преродена Любов (Vampire Knight)
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Здравейте на всички, нека да се забавляваме заедно!!!! :: Творчество :: Фенфикшън и др.-
Идете на: