- unttu =] Maybe... someday...
Брой мнения : 21 Рожден ден : 18.06.1996 Дата на рег. : 04.07.2010 Години : 27 Местожителство : I found my Place... the name is 'You'
| Заглавие: "My tale, his soul..." Чет Дек 09, 2010 2:44 am | |
| Пролог
Чика Дайки е момче, което желае да изживее негова собствена приказка, но има един проблем... той не вярва в щастливия край. Или просто го е страх от това, което идва след края? Хироко Исаму е момче, което вярва, че любовта не се крие в сърцето, а в душата на човек. Той иска да намери своята душа, но не е сигурен дали ще успее да го направи. Живота на двете момчета става по-объркан от всякога, когато двамата се срещат, но поради дадени обстоятелства са задължени да се мразят. Какво става, когато, обаче, те се влюбят един в друг?
*****************************************
"В някои приказки добрите продават душата си на чудовищата..."
Когато бях малък, мама винаги ми разказваше приказки. Харесвах да слушам за всички чудеса, които се случват в тях. Тогава исках да бъда принц, който ще спаси красива принцеса от злото чудовище и ще заживее щастливо с нея завинаги. Приказките, които съм чувал са много. С различни истории и герои. От принцеси, големи замъци, принцове с бели коне и корони до мечове, битки и омраза. Но те всички свършваха по един и същи начин - безкрайна любов. Но винаги съм се чудел... ами ако някоя от тези приказки няма щастлив край? Може би, след като принцът и принцесата "се намерят", принцът й изневерява и се разделят. Или принцесата се влюбва в друг. Или някой от тях го сполетява инцидент и вече не могат да са заедно. Може би, приказката не свършва, когато прочетем "...и те заживели щастливо." Може би, едва тогава тя започва. И сега, когато пораснах, все още продължавам да си задавам тези въпроси. Искам да изживея живота си като една приказка, но се страхувам, че, може би, някъде там след края на историята, не всичко ще бъде наред. Страхувам се, че моята приказка няма да има щастлив край. Предполагам, обаче, че просто все още съм малко наивен. Невъзможно е живота да е приказка, нали?
-------------------------------------------
"...но аз никога няма да те продам."
Когато бях малък, не спирах да се питам какво е любовта. Наистина ли наранява толкова жесто както във филмите, или дарява такава радост както в приказките. Дали наистина може да крепи едно разбито сърце, или просто ще го разбие още повече. Но така и не получих отговори. Веднъж попитах мама какво е любовта и тя ми каза: "Любовта, синко, е чувство, което никой не може да разбере. Тя идва и си отива без да предупреди, без да поглежда в страни, без да се връща. Тя се ражда с първия удар на сърцето и умира с последния дъх. Тя е различна при всеки човек, но при всички фигурира в някой друг определен човек." Тогава не разбрах какво ми каза тя, но сега мисля, че поне малко го разбирам. Все пак, обаче, не мога да се съглася с хората, които казват, че любовта винаги остава в сърцето на човек. Колкото и да мисля, това не е така. Сърцето е мястото където "живеят" важните за теб хора - приятелите, семейството. А душата е мястото където винаги ще се стаява любовта. А когато намериш човека, който винаги ще обичаш, той става душата ти и те води. Сърцето и душата са съвсем различни, защото сърцето може да се замени, когато "умре", а душата не може да бъде заменена никога. Сега, когато съм голям, аз имам сърце, в което "живеят" всички, които обичам, които ценя. Но, дори и с тях, аз все още искам само едно единствено нещо. Да получа своята душа! Но е невъзможно тя да се появи от нищото като в приказките, нали?
| |
|