Здравейте на всички, нека да се забавляваме заедно!!!!
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.

Здравейте на всички, нека да се забавляваме заедно!!!!


 
ИндексПорталПоследни снимкиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребителско име:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Животно
Късметче
Реклами
Болка и щастие под синьото небе - по Наруто B8cc9143
Болка и щастие под синьото небе - по Наруто 292y98j
Болка и щастие под синьото небе - по Наруто Nlrk85
Болка и щастие под синьото небе - по Наруто 14ngzsy Болка и щастие под синьото небе - по Наруто Kurank10
Болка и щастие под синьото небе - по Наруто Snctxh Болка и щастие под синьото небе - по Наруто 54126ebda5983742f67ad481a194f31f
Болка и щастие под синьото небе - по Наруто 2colob10
Болка и щастие под синьото небе - по Наруто 21aimqf Гласувай за мен в BGTop100.com Гласувайте за моя сайт в БГ чарт
Poll
Latest topics
» Сблъсъкът между огън и лед
Болка и щастие под синьото небе - по Наруто Icon_minitimeНед Авг 29, 2021 7:20 pm by Death_Angel

» Метресата {GaaSaku} +18
Болка и щастие под синьото небе - по Наруто Icon_minitimeВто Яну 09, 2018 11:31 am by Death_Angel

» Naruto Shippuuden епизод 22 bg subs
Болка и щастие под синьото небе - по Наруто Icon_minitimeНед Юли 23, 2017 10:18 pm by Death_Angel

» Naruto Shippuuden епизод 21 bg subs
Болка и щастие под синьото небе - по Наруто Icon_minitimeНед Юли 23, 2017 10:14 pm by Death_Angel

» Naruto Shippuuden епизод 20 bg subs
Болка и щастие под синьото небе - по Наруто Icon_minitimeНед Юли 23, 2017 10:12 pm by Death_Angel

» Naruto Shippuuden епизод 19 bg subs
Болка и щастие под синьото небе - по Наруто Icon_minitimeНед Юли 23, 2017 10:09 pm by Death_Angel

» Naruto Shippuuden епизод 18 bg subs
Болка и щастие под синьото небе - по Наруто Icon_minitimeНед Юли 23, 2017 10:07 pm by Death_Angel

» Naruto Shippuuden епизод 17 bg subs
Болка и щастие под синьото небе - по Наруто Icon_minitimeНед Юли 23, 2017 10:04 pm by Death_Angel

» Naruto Shippuuden епизод 16 bg subs
Болка и щастие под синьото небе - по Наруто Icon_minitimeНед Юли 23, 2017 10:03 pm by Death_Angel


 

 Болка и щастие под синьото небе - по Наруто

Go down 
АвторСъобщение
Death_Angel
Админ
Death_Angel


Female Taurus Cat
Брой мнения : 318
Рожден ден : 14.05.1987
Дата на рег. : 30.03.2010
Години : 36
Местожителство : Велико Търново

Болка и щастие под синьото небе - по Наруто Empty
ПисанеЗаглавие: Болка и щастие под синьото небе - по Наруто   Болка и щастие под синьото небе - по Наруто Icon_minitimeСъб Дек 04, 2010 2:23 am

Това е първото фикче, което написах и чесно да кажа сега се справям доста по- добре от тогава Болка и щастие под синьото небе - по Наруто 607469 Дано да ви хареса Болка и щастие под синьото небе - по Наруто 607469


Беше една лятна, прохладна, но същевременно и топла вечер. Беше пълнолуние. Но луната седеше така зловещо пред нея, все едно знаеше, каква ще е съдбата на момичето, което беше легнало върху зелената трева и гледаше с радост- нейната красота и величие. Нейните очи бяха сини-като небето; безгрижни-като песента на птиците; любящи-като лъчите на слънцето, който всяка сутрин докосват цветята; бездънни-като морето; незнаещи, че света е горчив и зловещ. Нейното лице беше бяло като снега, то беше винаги усмихнато и лъчезарно. Тя седеше и си мечтаеше: да стане красива; да си намери някой, който я разбира, на когото ще може да сподели, който ще е винаги до нея; че ще има много приятелки, на които да разчита; че ще е много радостна и весела; ще има съпруг и семейство; че никога няма да е сама. Но, съдбата явно се подиграваше с нея, защото от този момент нататък, тези невинни и безгрижни очи щяха винаги да са пълни със сълзи и тъга, на лицето и нямаше да се появи онази усмивка на безгрижност и радост. Тя обичаше да отива на някоя поляна, да ляга върху тревата и да гледа небето, облаците, звездите и луната. Така тя беше щастлива, не мислеше за проблемите, оставаше самичка с мислите си и когато беше тъжна.
---------------------------------------------------------------------------------------------------
Глава 1
Тя стана и тръгна да се прибира, защото беше станало твърде късно. Беше много закъсняла, сигурно родителите й щяха много да и се накарат. Притесняваха се за нея, защото те много я оичаха, както и обичаха и нейният брат. Когато стигна до вратата, тя я отвори с очакване на най-голямото конско, което е получавала до сега.
- Хината, къде беше? Знаеш ли колко е часът?- Чу се ядосан глас (беше майката на хината).
- Знам мамо.- отговори Хината умърлушена.
- Като знаеш защо се пребираш по това време и къде беше? Подволите, знаеш ли, колко много се притесних за тебе?
- Знам мамо, съжалявам, бях на поляната до академията гледах небето и луната, и изгубих представа за времето. Няма да се повтори, обещавам ти.- отвърна Хината с примирение.
- Неджи прибрали се или още го няма?- Попита тя с умислен глас.(Неджи беше нейният брат).
- Не, още не се е прибрал, сигурно е някъде с онези нехранимайковци Наруто и Саске, и кой знае какви ги вършат.
- Добре аз ще отивам да си лягам.- момичето продължаваше да бъде с това умислено и загрижено изражение върху лицето.
Тя тръгна да се качва по стълбите към стаята си, когато бе спряна от думите на майка и.
- Хината няма ли да вечеряш?
- Не мамо, не съм гладна, от доста време нямам апетит.- отвърна тя и леко се усмихна.
- Какво ти е, не си яла от вчера, да не би да си настинала?
- Не нищо ми няма, не се притеснявай за мен, добре съм.- отговори тя като се усмихна още повече, за да не разбере майка и че нещо я мъчи.
- Мамо, искам да говоря с тебе!- угрижено се обърна Хината към майка си.
- Не сега Хината, нямам време, пък и имам работа за вършене.
Тя отвори вратата на стаята и легна на леглото си, все така замислена.
Тя се казваше Хюга Хината от клана Хюга. Нейната коса беше гарваново черна, очите- сини, също като на майка си, а лицето- то беше снежно бяло и най-прекрасното на света. Приятелки й бяха само Сакура и Ино, другите момичета я смятаха за задръстена и срамежлива. Никой от тях не искаше да бъде приятелка с нея, както и да излизат заедно. Само те двете бяха видяли истинската същност на Хината-на това мило, приятно и срамежливо момиче. Те вярваха, че тя е страхотен човек и занапред тази нейна способност, като се срещне някой с нея , и се запознаят, дори и да е имало само малко време за разговор, тя моментално се сприятелявала с него,че тя ще има много успехи. Но другите момичета-те били надути и възгордяни.Тя била най-силна и най-умната в класа, затова всички и завиждали.
Брат й- Хюга Неджи имаше кестенява коса, зелени очи и бяло лице.Той беше един от най-силните ученици в академията, но беше и по-голям от Хината, и в по-горните класове. Негови приятели били Учиха Саске- от клана Учиха и Узумаки Наруто. Те тримата били пакостниците и побоиниците в цяла Коноха. Неджи наистина беше един от най-умните ученици, но когато се събереше със Саске и Наруто ставаше съвсем друг човек. Отиваха в някой магазин и гледаха списанията- който бяха им забранени дотогава, купуваха си алкохол и се напиваха, сбиваха с някой, или пък правеха покости на хората. Винаги когато ги хванеха викаха родителите им- по-точно родителите на Неджи и бабата на Саске.
Узумаки Наруто нямаше родители нито роднини. Косата на Наруто беше руса а очите му бяха сини. Той беше сирак, дори и не познаваше родителите си, беше израснал сам-самичък. Когато беше малък, все се правеше на глупав и все се спъваше, или правеше някоя беля за да може да привлече вниманието на хората. Всички в Коноха мразеха Наруто, гледаха го с презение и страх. Той винаги се опиттаваше да прикрие самотата си и сълзите си че няма, кой да го посрещне в дома му, че няма кой да го целуне за лека нощ, няма кой да го прегърне когато е тъжен, няма кой да го похвали, когато е постигнал нещо. Той винаги си задаваше един и същи въпрос- 'Защо, защо всички ме гледат по един и същи начин?', но отговор не беше получавал от никого. Тогава Саске и Неджи станаха негови приятели, Наруто беше много щастлив, въпреки че нямаше родители. Те двамата бяха като негови братя и както и неговото семейство.
Учиха Саске- той имаше черна коса и въглено черни очи. Той беше от клана Учиха, но беше единтвено той и баба му живи от неговия клан.Защото някаква банда влязла в Коноха през нощта и избили целия му клан. По чудо той се спасил, защото майка му го била скрила, като чула писъците на роднините им и баба му, зашото те не искали да убият старата жена, кой знае по каква причина.
Майката на Хината и Неджи се казваше Хюга Анко- тя беше от страната на пясъка(Суна). Косата и беше черна и имаше сини очи, лицето и винаги беше много жизнерадостно, весело и сияещо от радост. Но това щеше да се промени, скоро.
Бащата на младите Хюга се казваше Хюга Хизаши- Той имаше кестенява коса и зелени очи, беше много хубав, но и толкова лош. Той имаше безразлично лице, което не го интересуваше нищо и никой.
От тази вечер, за всеки щеше да бъде различно. Младите дори и не подозираха каква е тяхната съдба.

---------------------------------------------------------------------
Глава 2
Хината все така лежеше на своето меко и удобно легло, вперила поглед в тавана на стаята. Извенъж една сълза се стече от нейните очите и тръгна към леко зачервените и бузи, и падна на възглавницата. Последваха я и други сълзи. Тя се разплака, очите и се зачервиха. Тя се изправи и седна на леглото, през това време почна да си трие очите и да изтрива сълзите, които бяха по очите й и лицето й. Тя пак погледна към тавана- който беше бял и стоеше така безразличен. И пак се разплака.
- 'Защо, винаги когато искам да поговоря с някого, никой няма време за мене. Мама както винаги е заета; брат ми го няма и се шляе, кой знае къде; баща ми го няма- той винаги е на път и по работа, пък и на него не мога нищо да му кажа, защото най-много да ми се развика или смъмри. Сакура и Ино ги няма- те са си при свойте родители. Завиждам им. Техните родители винаги ги изслушват, винаги им обръщат внимание и им помагат, а на нашите въобще не им пука за мене. Само повтарят:- Наджи това направил, Неджи онова направил, гледай брат си, защо не си като брат си. Писна ми, само да ме сравняват с него, аз не съм Неджи, аз съм Хината и не мога да бъда друга.'- изплака Хината.
- 'Пък и не ми стига това, ами и в академията ми се подиграват, че съм стисната и не говоря с никого освен със Сакура и Ино. Защо всички така се държат с мене не мога да разбера. Много ми е трудно, незнам какво да правя.'- Хината продължаваше да плаче с горчиви сълзи.
Спомен от по-рано през деня:---------------------------------------
- Хината ти няма ли да дойдеш да играеме на карти?- извика й Сакура.
- Не, вие играйте, аз немога да играя на карти.- усмихна се леко Хината на Сакура.
- Остави я тази задръстенячка, тя нищо друго не може освен да зубри.- чу се заядлив глас на едно момче, което се казваше Конохамару.
Конохамару беше внук на третия Хокаге и се мислеше за много голяма работа и винаги се надуваше пред всички. Никой не смееше да му се опълчи.
- Върви да си играеш с куклите и да зубкаш ти за друго неставаш, че може да затъпееш, малка глупачка... задръстенячка такава.- обиждаше я той наперено.
- Аз.. аз.. отивам да си преговоря по история на Коноха.- каза Хината с насълзени очи и смирено. Тя седна на чина си и отвори учебника си.
- Конахамару недей да говориш така на Хината, защо се държиш с нея така.- опрекна го Сакура.
- А как да се държа с нея, като тя нищо друго не знае освен да учи, нито излиза да играе с нас, нито нищо.- оправда се момчето. - Е, ще играеме ли или не?- тросна се той.
- Добре де, добре почваме.- сагласи се Сакура.
Часът вече почна и учителят Какаши влезе и отиде до бюрото си.
- Добър ден ученици, как сте днес. Подготвихте ли се за днешния час и за изпитване.- Попита любопитно Учителя.
- Да-а-а!- Извикаха учениците, само няколко си замълчаха-тези който бяха двойкаджиите на класа.
- Добре сега ще разбереме.- Учуди се Какаши. - И сега ще започнеме с изпитването, кой иска да е първи?- Учителят погледна въпросително учениците си.
- Учителю Какаши, може ли аз да съм първа?- Попита Хината, която отдавна беше вдигнала ръка, преди той да попита.
- Да може, естествено че може Хината. Стани и ела пред дъската.- отговори той на въпроса.
Хината стана и отиде право пред дъската и зачака с нетърпение въпросите, който той щеше да и зададе.
- Добре да започваме. Искам да ми начертаеш специалните части на Коноха по каква схема изпълняват мисиите си.- зададе въпроса си той.
- Да, почвам.- възкликна щастлива Хината и започна да чертае на дъската.
Между другото целият клас, освен Сакура и Ино, си шушукаха нещо и се смееха.
- Сигурно се подиграват на мене.- помисли си Хината и се смути.
- Готова съм учителю.- Хината беше сигурна че е отговорила правилно.
- Браво, всичко е вярно. Можеш да си седнеш, получаваш шестица.- доволно каза учителя.
Хината се зарадва и се запъти към мястото си, когато се вцепени от жестоките думи отправени към нея.
- Глупачка такава, само ти ли си най-умната в този клас, как смееш да искаш да си първа, за каква се мислиш, лицемерка. Виж се каква си грозна и проста, никое момче няма да те хареса само ако зубриш. Ти си задръстенячка и смотанячка и.....- викаше злобно по нея Конохамару
Хината едва се сдържаше да не се разплаче докато той я обиждаше и само това чуваше в главата си ' Ти си задръстенячка и смотанячка'. Момчето още не беше довършило изречението, когато Хината се разплака и избяга от стаята- наранена, обидена, унижена пред всички.
Край на спомена ------------------------------------------------------
Тя пак се разплака, като си спомни това и незнаеше какво да прави и въобще не и се ходеше на училище.
А между временно се прехварляме при Неджи, Саске и Наруто.
Тримата бяха отишли до магазина и си бяха вземали всякакъв алкохол и тръгнаха към парка за да може да си го изпият. Седнаха на една пейка и отвориха торбата с алкохола. Извадиха една бутилка, отвориха я и след 20 минути нямаше нищо в нея. Отвориха втора и с нея се случи същото.
И така докато не изпразниха торбата и не изпиха всичкия аклкохол, който бяха взели. На една друга пейка седеше едно момиче- беше много хубаво, не беше от Коноха, явно чужденка, но по каква причина беше там, никой не знаеше. Те решиха да разберат, пък и можеха да се позабавляват с нея, щом не е от селото. Станаха и се запътиха към пийката и се спряха пред момичето.
- Какво прави тука и толкова късно, такова красиво момиче, като тебе.- попита Саске с безразличен глас, момичето.
- Да не би да си се изгубила.- добави и Наруто, който се беше усмихнал лукаво и заядливо.
- Не, не съм, тук съм по заповед на Казекаге и трябваше да се срещна с Хокаге, но нея я нямало и реших да си почина, защото пътувах много дълго.
- Ти си от Суна, така ли?- въпросително си повдигна едната си вежда Неджи.
- Да, е и какво като съм от Суна, пък и това защо съм тук вас не ви засяга. Ще говоря само пред Хокаге, така че моля ви оставете ме намира!- отговори наперено и заядливо момичето.
То се казваше Темари- имаше руса дълга коса, кафеви очи, свежо и бяло лице. Беше дошло да предаде на Хокагето някакъв документ от Лидера на Суна.
- Брей че отворка си имаме тука!- заяди се отново с нея Саске.
- Не ми се правете на много готини и страшни, защото не сте. Не ме е страх от вас.- напери се още повече Темари пред тях.
- Така ли. А трябва, защото сме само тримата тук и няма никой друг, пук и не се знае какво може да стане.- Наруто вече се беше ядосал, че някакво си момиче, което дори не е от Коноха така им говори.
- Хаха, че какво можете да ми направите. Пък и ако посмеете, после ще си имате проблеми.- засмя се надуто момичето.
Тримата вече не издържаха на нейния присмех отправен към тях. Те я хванаха за ръцето и запушиха устата, изправиха я от пейката и я поведехо към една изоставена барака. Там я блъзнаха в стената. От блъсъка тя се удари много жестоко, и изпадна в безсъзнание.
---------------------------------------------------------------------

Глава 3
Когато Темари се събуди, се опита да се подпре на ръцете си и да стане, но не можа, защото нейните ръце бяха завързани с въже. Тя се огледа наоколо за да види къде точно се намира. Погледа и се спря на трите момчета, който бяха седнали на една маса и пиеха алкохол.
- 'Къде ли съм?- помисли си тя. - 'Сетих се тези тримата ме доведоха тук, бласнаха ме в стената и след това нищо не помня. Дали са ми направили нещо?- побърза тя да погледне на долу към дрехите си, след като видя че нейните дрехи бяха непокътнати тя малко се пооспокои. - 'Нищо не са ми направили, знаех си че нямат смелостта да направят нещо, явно ги е спряло това че съм пратеник на Казекаге.- оспокои се напълно тя.
- Я спящата красавица се е събудила.- Саске подхвърли с подигравателни думи, след като се беше вече обърнал към момичето.
- Най - накрая дойде в съзнание, мислехме че скоро няма да се събудиш.- добави и Наруто, като гледаше все още с този ядосан поглед към момичето, което ги беше подценило.
- Защо съм тук, защо съм вързана и какво сте ми направили?- извика с ядосан глас Темари.
- Все оше нищо не сме ти направили.- отговори Неджи със спокоен глас.- Но ако ни кажеш това, което искаме от тебе няма да пострадаш.
- Какво искате да знаете и не ме подценявайте, нищо че съм момиче?- попита момичето все така надуто.
- Защо си в Коноха и какво ще предадеш на Хокаге. Като жители на селото ние трябва да разберем, предупреждаваме те ако не ни кажеш ще стане лошо за тебе.- Неджи вече се беше ядосъл и в погледа му имаше злоба, отправена към чужденката.
- Нищо няма да ви кажа, затова правете каквото искате, но после да не кажете че не съм ви предупредила. Хокагето когато разбере какво сте направили, не мисля че ще ви се размине само със смъмрене.- тя говореше все така наперено и не си променяше тона, дори при тази ситуация която беше изпаднала.
- Ха, ще видим!- изсъска Саске. - Найстина си много смела за момиче да говориш така на трима ни, когато въобще не ни познаваш. Свалям ти шапка, но тона ти беше до тук.
Саске вече беше на предела на нервите си и те скоро щеха да избухнат. Той стана от стола си и се запъти към момичето. Когато стигна до нея се наведе на нивото на нейното лице и се усмихна лукаво.
- Какво си ме запнял бе, да не би да съм чак толкова интересна, глупак ?- Темари продължаваше да ги дразни. - Молете се да не ме намерят и заведат при Хокаге, че тогава много ще си изпатите.
- Саске, хайде стига, спри се, не сме дошли да се забъркваме с неприятности.- спокойно падхвърли Наруто, като се беше малко пооплашил от думите на чужденката. - Така е сигурно ще си изпатим, но ние винаги си получаваме заслуженото, когато се бием или правим нещо такова, но никога наказанията ни не са били строги. Ние сме любимците на Тсунаде- сама, така че не се притеснявай за нас.- Наруто вече се беше усмихнал широко и наперено.
- Ха, все едно ме интересува това, та вие сте група задръстеняци, които само си говорят а нищо не правят, които са вързали момиче, защото ви е страх да не би да ви победя.- Темари се беше усмихнала лукаво и заплашително.
Тогава тя почувства как юмрука на Саске удари нейният стомах, и тя изплю малко кръв. Тя се строполи на земята и почна да се превива от болка. Болка, която беше непоносима. След минута тя си отвори очите, подтисна болката и се изправи пак, и седна. Тримата бяха смаяни.
- 'Какво беше това момиче? Ако момче беше ударено така, то просто ще си лежи на земята и ще се превива от болка, но тя. Тя събра сили и се изправи, колко гордо момиче, никога не бях виждал такъв инат досега. Харесва ми.- каза си на ум Неджи.
- Само това ли можеш, хайде да те видим като си толкова печен и корав, смотаняк.- обърна се към момчето и злобно го погледна. - Така ли се биете с другите момчета, ако е така значи сигурно винаги губите.
- Ах ти-и-и.- извика ядосано и злобно Саске, като сви юмрука си и посегна пак да я удари.
- Саске, спри се вече, тя не е враг, пък и някой идва.- спокойно каза Неджи.
- Кой ли е? Дали това не е АНБУ?- уплащи се малко Наруто и гласът му почна да потрепва.
- Да не би да сте се насрали от страх?- усмихна се Темари.
- Млъкни, малка кучко.- стресна и се Саске
- Учиха Саске, Узумаки Наруто и Хюга Неджи, говори водача на АНБУ. Знаем че сте вътре и държите вестоносеца от Селото скрито в Пясъка, така че не се опитвайте да избягате, няма да се измъкнете. Ако не излезете и не пуснете момичето ще се наложи да влезем насила.- говореше някакъв глас отвън.
- Е сега го загазихте.- засмя се още повече Темари.
- Добре, излизаме. Ще отвориме вратата и вие си вземете тъпото момиче и без това не ни е потрябвало.- провикна се Саске като погледна злобно момичето.
Неджи отиде и отключи вратата. АНБУ отвориха вратата и влязоха в бараката. Погледнаха момичето и замръзнаха на място, като видяха че тя е вързана и по нейната устна има кръв, както и на земята.
- Какво сте направили на момичето, защо има кръв по земята и по ней ната устна. - ядосано се изкрещя водача на АНБУ, като побърза да развърже гостенката.
- Еми нищо просто малка грешка, нищо повече.- почна да се оправдава Наруто.
- Грешка така ли, аз ще ви обадя на вас мърльовци такива.- закани се Темари като стана и истри кръвта от устата си.
- Моля ви за извинение, млада госпожице, простете на тези некадърници за това което са ви сторили, оверявам ви че ще бъдат наказани подобаващо.- почна да се извинява водача на момичето.
- На тях ли, никога да вървят подяволите тези невъзпитани кретени.- гостенката се обърна към вратата и тръгна да излиза.
- За коя се мислиш, подяволите, не се ли виждаш ква си дрипла, а на нас викаш кретени, грозница такава.- извика ядосано Саске, като си беше вече стиснал юмрука и едва се възпираше да не я удари пак.
Темари тръгна към Саске и се спря пред него, като го гледаше със злобните си очи.
- Аз ли? Напротив ти си дрипльо и грозник, не си ли се поглеждал в огледалото, копеле.- Темари почна да вика и в същия момент удари един юмрук в стомаха на Саске. - Това е, зашото имах да ти връщам услуга.- засмя се тя надменно.
Саске се свлече на земята и почна да се превива от болка. Другите двама не можаха да повярват на очите си и отстъпиха две-три крачки назад.
- Тя е доста страшничка за момиче, не мислиш ли?- едва се чу от устата на Наруто.
- Да така си е, но е и много готина, харесва ми.- отвърна уверено Неджи.
Беше вече 23:00 часа когато се звънна в дома на Хината. Тя стана от леглото си и се затича към телефона с надеждата това да е или Сакура, или Ино, но Анко я изпревари и вдигна слушалката.
- Ало, домът на Анко и Хизаши Хюга. Да, аз съм Хюга Анко, кажете с какво мога да ви помогна.- говореше тя с гласа отсреща.
- Обаждаме ви се за да ви предупредим че ващият син е извършил ужастно престъпление, заедно със Учиха Саске и Узимаки Наруто, моля ако е възможно се явете не забавно при Хокаге-сама.
- Какво-о!- разплака се Анко, като чу тези думи.- Идвам, обличам се и идвам.
Хината вече се беше много разтревожила при вида на лицето на майка си.
Анко затвори телефона и се затича към стаята си, за да се облече и да тругне към сградата на Хокагето.
- Какво се е случило мамо? Нещо с брат ми ли? Кажи ми де мамо, защо милчиш?... Къде отиваш? Какво е станало, моля те кажи ми?- заплака Хината и се затича към стаята си и затвори вратата.
Анко се облече на бързо, отвори входната врата и тръгна към Хокагето с разплакани очи.
Хината седеше на прозореца. Гледаше как нейната майка се отдалечава и плаче. Луната беше все така красива и в същото време така зловеща.

Върнете се в началото Go down
https://naruto-fans-bg2.bulgarianforum.net
 
Болка и щастие под синьото небе - по Наруто
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1
 Similar topics
-
» Наруто
» Снежна Любов ( не е по Наруто)
» Наруто Шипуден 189 - БГ субс

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Здравейте на всички, нека да се забавляваме заедно!!!! :: Творчество :: Фенфикшън и др.-
Идете на: