Non name

Пролог
''Саске!'' Извика Наруто, излязъл от коридора. Най-накрая след цели три години беше видял най-добрият си приятел. Цели три години търсене и усърдни тренировки по цели нощи. Сега щеше да му се върне всичко. Отборът Какаши съставен от Ямато,Сакура , Наруто и новият Сай случайно беше оппаднал на следите на Саске. Те разбраха каква е била истинската цел на новият в отбора доста късно и когато чуха огромният гръм разбраха, че планът на АМБУ нинджата вече е в действие.
Напоследък Узумаки също беше усетил някаква разлика и в Сакура. Беше се променила и иобщо не се вълнуваше от връщането на съотборника й в Коноха. Той първо си помисли, че розовокосата му триятелка му се струва различна, защото отдавна не я е виждал и се е променила, но и Петата беше потвърдила това.
След една мисия, черешовото цветче беше изчезнало за една седмица, но след това я бяха намерили. Тсунаде също беше видяла огромна разлиа межнуд новата и старата Сакура. Учиничката й -можеше почти да я нарече и дъщеря беше станала по-студена, по-различна. Хокагето реши да не се задълбочава питайки я , защото и без това момичето беше много нервно и се караше с всеки, както и с Ино.
Една вечер Сакура се прибираше от болницата и случайно се срешна с съперницата си.
''Отново ли си правила жалки опити на медицинска нинджа в болницата?'' беше подметнала Ино. Черешовото цветче гневно беше стиснала очи и я беше залепила за бай-близката стена. Ино се беше изкашляла, ала момичето пак не я пускаше.
Тогава и ино забеляза разликата в Сакура, да имаше разлика, и в харакера и в силата. Вярно беше станало нещо със нея, ни никой не знаеше и не смееше да попита, след, като веднъж даже беше нападнала старейшините. Но след като времето минаваше тя се успокояваше, въпреки, че все още не беше старото черешово цветче.

Наруто застана до сай и погледна нагоре, където беше съотборника му. Сложи ръка пред очи, защото слънчевите лъчи подразниха очите му, но постепено той свикна. След него дойде и розовката, тя също погледна нагоре.
''Са..су..ке..-кун..'' едвам промълви тя и дори не закри очите си, а продължи да гледа въпреки , че не виждаше нищо.

...

Саске всигна ръка, за да използва техниката си , но в същия момент Оручимару спря ръката му.
''Това е достатъчно Саске-кун.'' Спокойно каза змея и погледна надолу, към гневно гледащия Наруто. ''Сакура-сан,изпълни мисията си и доведе тях тук. Можеш вече да спреш да се преструваш.'' Продължи и момичето кимна, като за част от секундата беше застанала до Орочимару вече в уноформа съща, като на Саске, но по нейните размери. На гърба си също имаше катана . Учиха учудено и малко раздразнено с крайчето на окото си погледна към розовката.
''Сакура-сан..." учудено и разочаровано прошепна Узумаки .''Сакура!!!'' Кресна силно той, но момичето даже и не трепна, а го погледна, като по лицето й не се четеше нищо, никакви чувства.
''Наруто-сан, избий си от главата вече. Саске-кун няма да се върне в Коноха, нито Саске , нито Сакура.'' бяха думите на змеят преди да изчезне.

''Браво, Сакура-сан, беше добра актриса и успя да ги измамиш, но дойде бремето. Дадох ти сила, сега ти ми дай обещаното.'' Каза Оручимару и се изкашля. Той лежеше на леглото и изглеждаше изтощен и болен, но въпреки това наблюдаваше внимателно Сакура, която стоеше срещу него. Вратата беше леко открехната и Саске беше свидетел, на всичко случващо се.
''Както каза съм добра актриса и твоето време вече изтече.'' Змеят стисна очи и изсъска, но със замах на катаната момичето беше отрязало езика му.
'Сега е моментът!' Помисли си Учиха и използвайки по-равитата си форма на Чидори, който сега беше, като сабя разби вратата минавайски съвсем близо до розовката прободе ръцете му.
Оручимару беше убит и всички знаеха, че това го е направил Саске, което беше станало по желанието на Сакура.


''Е, Карин, кажи ти защо си тук. Всички казахме защо, само незнаем твоята цел да не би да е заради Саске?'' закачи се Суйгетсу , след което получи един удар.
''Имам си цел.'' Суйгетсу сега беше затапен, защото иобщо не очакваше подобно нещо. Всички погледнаха червенокоската, която намести очилата си.'' Трябва да убия Сакура Харуно''


Първа глава
Дапки дъжд бавно падаха погорещата почва. Карин вдигна поглед нагоре и видя мрачните облаци спуснали се над обширната поляна. Няколко капки дъж паднаха по лицето й и се търкулнаха надолу. Момичето си спомни за онзи ден...
СПОМЕН
Оручимару заедно с новото момиче вървеше напред по коридора, който беше тъмен и миришеше на влага. И от двете страни имаше килии , където плениците гледаха примирено. Тези хора земят използваше за опити, а умираха ли ги ихвърляха във морето. Мястото беше като голям стар замък разположен в крайбрежието на малко море. Вълните се плискаха ожесточено във кулата , която се подаваше от тази страна и усилено се мучеха да нанесът щета.Всички усещаха зловещата чакра и се обръщаха отново да погледнат, учудени, дали идва от Оручимару или малкото крехко същество до него. Назначеното момиче за началничка на северното скривалище беше в края на коридора и малко раздразнена от зловещата чакра, койято найстина беше силна, следеше момичето до господаря й и със всяка изминала секунда губеше търпението си за да я види.
Бяха я докарали вчера и веднага я пъхнаха в лабораторията , затова Карин неможа да види лицето на момичето. Само беше видяла много кръв по тялото й, която беше направила пътечка от капки до лабораторията. Тогава чакрата й беше слаба и обикневенна. Чак сега идваха и тя страшно се безпокоеше заради чакрата която усеща. Единствено тя виждаше тъмната аура околко новата.
След като бяха на няколко крачки от червенокоската тя ги поведе напред и влязоха в една стая, където щяха да поговорят. Чак сега , когато очите й свикнаха Карин забеляза, че момичето има наситено розова коса, красиви кристални зелени очи , светла почти бяла кожа и изваяно от богиня лице. Новата найстина беше красива, което събуди дразнения в червенокоската и незнайна завист започна да гори в нея.
-Карин, вече Сакура ще те замества.-Момичето като попарено беше отскубнато от мислите си.-Тя е по-силна от теб и ще ни е повече отполза, ноще те имам впредвид, за да дойдеш пак тук, когато я пратя на мисия.
-Оручимару-сама....-момичето учудено стисна зъби.-Нека видим кой е по силен!
-Нека!-По ангелсткото лице на розовокосото момиче игрива дяволска усмивка замести невиноста й досега. Червенокоската беше учудена от бързо изтреляния й отговор. Сакура за част от секундата беше стиснала здраво гърлото на момичето, което не смо се бореше с болката, затова че така жестоко е блъсната в стената, а и борбата продължаваше за кислород. Очите на черешовото цветче бяха пълни със злоба и го нямаше светлото кристално зелено, а го заместваше по тъмен тон. Оручимару доволно присви очи , доволен от новия си ''опит'', от злобата в очите й, която му подсказваше , че никого няма да пожали. Тогава плана се разигра в главата му и бъдещето на новата му марионетка беше решена.
-Хаха..-иронично се изсмя доволен.-Достатъчно момичета, Карин ти си оставаш, а за теб Сакура имам друга работа.
Тялото на червенокоската пламтеше от срам, гняв , ужас и най вече желание за отмъщение. Това момиче я беше изложила така ужасно пред господаря, че самата тя не искаше да се погледне. Искаше да удуши това момиче, да я погуби и отново да спечели достойнството си, но нямаше как да стане. Така наречената, Сакура беше силна, по-силна от нея, но това можеше да се промени , с многото тренировки и труд.
След като разговора беше приклчен , дойде време да си тръгват и закрачиха отново по коридора, но съвсем в края на коридора в дясно се чу огромен трясък. ''Отново чух този глас и му се отдадох, тогава усетих как тялото ми се пълни с тази тъмна чакра..." мислеше си розовокоската преди вниманието да й беше отвлечено от писъците. Един мъж , от уноформата розовката позна че е работник тук, едва можа да дойде до Карин и да съобщи , че Джуго отново е получил пристъп. Тя изсумтя и намести очилата си, като сакура любопитно се мъчеше да надникне и види какво става там. За част от секундата, някакво момче със разпространен по лицето печат и деформирана ръка беше на метър от тях, копнеещ да ги убие. Черешовото цветче моментално събра от тъмната чакта в ръката си и го удари право в корема, спасявайки Карин от смърт. Момчето се блъсна в стената и след това се плъзна надолу. Печата бавно започна да се маха от лицето му и ръката си взе нормалния вид. Рижавокоскато единствено надигна глава към Сакура и накъсано и задъхано каза:
-Благодаря...-след което го прибраха пак в килията му.
Карин още повече искаше да отнеме живота на новото момиче, още повече искаше да си върне, за това че още повече беше унижена. Още повече желаеше отмъщение.
Сакура продължи по коридора замислена. Дали беше вярно това което прави? Да предаде Коноха, да предаде Тсунаде, да предаде Какаши, да предаде Наруто? Но този глас във нея, така надълбоко дълбаеше в дутша й , че самата тя се чудеше какво става. Преди така наречената Инър винаги й помагаше и от всяка пакост момичето бързо се изплъзваше, но на тази мислия тя се видя със Оручимару. Сакура беше гневна на това чудовище, за дето открадна единствената й любов и щастие , и го напрадна. Тя найстина беше пострадала, докато той не видя печата й - ключът към Инър. Орочимаро знаеше този демон , който нямаше опашки, но имаше много чакра, която обърнеше ли я в негова страна много щеше да му бъде в полза. Сакура тогава щеше да се превърне в едно непобедимо уръжие, затова той махна печата. Сега този глас, стана по-различен, чак черешовото цветче не можеше да го контролира. Изнервяше ли се се отдаваше на съветите на ''нещото'' във нея и късно усъзнаваше какво е направила.
КРАЙ НА СПОМЕНА


....