Здравейте на всички, нека да се забавляваме заедно!!!!
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.

Здравейте на всички, нека да се забавляваме заедно!!!!


 
ИндексПорталПоследни снимкиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребителско име:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Животно
Късметче
Реклами
Очи за тъмното B8cc9143
Очи за тъмното 292y98j
Очи за тъмното Nlrk85
Очи за тъмното 14ngzsy Очи за тъмното Kurank10
Очи за тъмното Snctxh Очи за тъмното 54126ebda5983742f67ad481a194f31f
Очи за тъмното 2colob10
Очи за тъмното 21aimqf Гласувай за мен в BGTop100.com Гласувайте за моя сайт в БГ чарт
Poll
Latest topics
» Сблъсъкът между огън и лед
Очи за тъмното Icon_minitimeНед Авг 29, 2021 7:20 pm by Death_Angel

» Метресата {GaaSaku} +18
Очи за тъмното Icon_minitimeВто Яну 09, 2018 11:31 am by Death_Angel

» Naruto Shippuuden епизод 22 bg subs
Очи за тъмното Icon_minitimeНед Юли 23, 2017 10:18 pm by Death_Angel

» Naruto Shippuuden епизод 21 bg subs
Очи за тъмното Icon_minitimeНед Юли 23, 2017 10:14 pm by Death_Angel

» Naruto Shippuuden епизод 20 bg subs
Очи за тъмното Icon_minitimeНед Юли 23, 2017 10:12 pm by Death_Angel

» Naruto Shippuuden епизод 19 bg subs
Очи за тъмното Icon_minitimeНед Юли 23, 2017 10:09 pm by Death_Angel

» Naruto Shippuuden епизод 18 bg subs
Очи за тъмното Icon_minitimeНед Юли 23, 2017 10:07 pm by Death_Angel

» Naruto Shippuuden епизод 17 bg subs
Очи за тъмното Icon_minitimeНед Юли 23, 2017 10:04 pm by Death_Angel

» Naruto Shippuuden епизод 16 bg subs
Очи за тъмното Icon_minitimeНед Юли 23, 2017 10:03 pm by Death_Angel


 

 Очи за тъмното

Go down 
АвторСъобщение
PriSoNeR oF lOvE
Админ
PriSoNeR oF lOvE


Female Cancer Rat
Брой мнения : 214
Рожден ден : 23.06.1996
Дата на рег. : 27.05.2010
Години : 27
Местожителство : Rазград

Очи за тъмното Empty
ПисанеЗаглавие: Очи за тъмното   Очи за тъмното Icon_minitimeПет Дек 03, 2010 11:15 pm

Тъмно, черно...
Хората се страхуват от тъмното, защото не виждат. Те не обичат нещата, които не разбират и не виждат. Аз обаче го предпочитам. Харесва ми да не виждам всичко ужасно в света.
Тъмно, черно...

********************

Нежен летен ветрец подухваше и разлюляваше листата на дърветата сякаш ги подмамваше на танц, откъсвайки ги от местата им. Носеше ги към смърта в най-щастливият им момент, в който се чувстваха най-сигурно, но всъщност не бяха. Това бяха последните ветрове на лятото на 2010 година. Идваше есента... надигнах глава и поех въздуха право в белите си дробове. Това беше моят сезон, когато нощта ставаше по-дълга, или иначе казано - животът за мен. Лятото - сезонът на щастието и хубавите мигове; на радостните детски викове. Но за мен това беше най-ужасният сезон. Обичах да е тихо и в същото време да чувам всичко - дори смъртта. С бавни крачки, хладнокръвни ръце и безмилостни очи тя идва тук, но не за мен. Нямаше да дойде за мен, а за някой друг. Няма значение дали той иска или не; краят му наближава - бавно, но сигурно. По пътя си оставяше всичко без дъх, караше го да изсъхне, когато я види. Побиваха ги тръпки, ужас се разливаше в сърцата им и не можеха да помръднат, да избягат. И със страстна целувка отнемаше душите им; за пръв път усещаха толкова нежна болка и без колебание хващаха ледено студената ръка. Тръгват с нея, омагьосани от красотата й, без да виждат истинското й лице - страшната страна. Едва когато загубят живота, когато докоснат ледено студената ръка, те разбират какво са загубили. Как не са ценили живота си и хубавите мигове. Хората са интересни същества, интересни и глупави. А каква съм аз? Все още не съм открила.

--------------------------

Пъхнах ръцете си в якето и продължих да вървя. Чувах приятния шум, идващ от реката, която течеше бързо, право напред. От моста, на който бях застанала в момента, чудесно се виждаше пълнолунието. Половината от луната беше скрита от тъмен облак, който контрастираше с всички тнове на небето. Както обикновено, луната се усмихваше и огряваше всичко в тъмната нощ. Нея... не я обичах особено. Дразнеше ме с тази светлина, с която огрява всичко, дори това, което не исках да виждам. "Погледни, Кин, огледай се..." гласът й, придружен от ехо екна в ушите ми. "Прави ли те щастлива да виждаш как хората страдат?" както винаги се месеше в живота ми, в работата ми. Погледнах с присвити очи тази голяма досадница и изцъках. Обърнах се отново и тръгнах, но след крачка се спрях. "Ето, виждаш ли..." продължи тя с нежния си глас. Върнах се до парапета и погледнах надолу. Под моста се виждаха три фигури - едната лежеше, а другите я ритаха. Двете фигури си тръгнаха и единственото нещо, което се чуваше, беше заглушено хлипане и пискане от реката. Рязко обърнах глава и затворих очи, тръгвайки напред. "Значи отново бягаш...?" попита ме като заблестя срещу мен, карайки ме да си отворя очите, които веднага се раздразниха от светлината.
– Млъквай вече.. - измрънках и си сложих очилата, като продължих напред. Вървях бавно и се наслаждавах на спокойствието и тишината. Точно по това време в парка нямаше никого, дори птиците се бяха скрили. Хората смятаха, че това място е опасно по това време. Вярно, много убийства ставаха точно тук - където дори да викаш никой няма да те чуе, дори да бягаш няма да стигнеш далеч. Тези зловещи и големи дървета, дори денем, скриваха мястото и не позволяваха светлината да проникне; затова го обичах. Не беше кой-знае-колко тъмно, но все пак достатъчно, за да съм спокойна.
Седнах на първата пейка, която видях. Имаше стар шадраван, изглежда спрян отдавна. Беше мръсен, с изникнала трева по него. Това ме доведе до мисълта, че преди тук често са идвали хора. Било е от онези весели паркове, където децата си играят щастливо, а родителите им ги гледат от страни. Не, благодаря! Така ми харесва повече. Да не виждам лъжливата радост по лицата на тези така долни същества. С такива невинни лица, а толкова мръсни, подли, долни...
-И тази нощ си сама Кин, красиво злато мое... - усетих как нежно погали бузата ми с ледените си ръце. Хвана един кичур от косата ми и го увъртя околко пръста си. Заобиколи пейката и седна до мен, пускайки русия кичур. - Хората са глупави, нали? - махна очилата ми и ги захвърли на страна. - Не те ценят, сърковище мое. Не ценят красотата ти, но и ти не я показваш... - хвана кичур от косата ми и го сложи зад ухото, след това погали главата ми. - Руса , почти бяла коса. Дълбоки, красиви, големи светло-кафеви очи. Копринена, нежна, направо ангелска кожа! - Засмя се на последните си думи иронично и плесна с ръце. - Забравил съм... ти си ангел. Работата ти е да ги правиш щастливи, така удължаваш живота си. Но, скъпо мое злато, те не знаят как да ценят това нежно и предизвикващо тяло... - спусна ръка по рамото ми, но аз бързо я зграпчих. - Вече не правиш хората щастливи. Те отнеха твоето щастие, те отнеха сестра ти. Не... аз я взех. Последен разкъсах кожата й и сега жадувам за твоите устни, мила моя, Кин. Ако продължава така скоро и ще ме усетиш, но обещавам... ще съм нежен.
-Каква грешка, на боговете, нали.? "Смърт" е в женски род, а ти си мъж... започвам да се бъркам.
-Винаги знаеш как да смениш темата, сладка моя... И как да ме раздразниш - за това си толкова сладка. - изскръцах със зъби и стиснах ръката му, която се пръсна на милиарди прашинки и изчезна... засега.

Кин- от японски; означава "злато''
Върнете се в началото Go down
 
Очи за тъмното
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Здравейте на всички, нека да се забавляваме заедно!!!! :: Творчество :: Фенфикшън и др.-
Идете на: