Здравейте на всички, нека да се забавляваме заедно!!!!
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.

Здравейте на всички, нека да се забавляваме заедно!!!!


 
ИндексПорталПоследни снимкиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребителско име:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Животно
Късметче
Реклами
Тъмната стаичка... B8cc9143
Тъмната стаичка... 292y98j
Тъмната стаичка... Nlrk85
Тъмната стаичка... 14ngzsy Тъмната стаичка... Kurank10
Тъмната стаичка... Snctxh Тъмната стаичка... 54126ebda5983742f67ad481a194f31f
Тъмната стаичка... 2colob10
Тъмната стаичка... 21aimqf Гласувай за мен в BGTop100.com Гласувайте за моя сайт в БГ чарт
Poll
Latest topics
» Сблъсъкът между огън и лед
Тъмната стаичка... Icon_minitimeНед Авг 29, 2021 7:20 pm by Death_Angel

» Метресата {GaaSaku} +18
Тъмната стаичка... Icon_minitimeВто Яну 09, 2018 11:31 am by Death_Angel

» Naruto Shippuuden епизод 22 bg subs
Тъмната стаичка... Icon_minitimeНед Юли 23, 2017 10:18 pm by Death_Angel

» Naruto Shippuuden епизод 21 bg subs
Тъмната стаичка... Icon_minitimeНед Юли 23, 2017 10:14 pm by Death_Angel

» Naruto Shippuuden епизод 20 bg subs
Тъмната стаичка... Icon_minitimeНед Юли 23, 2017 10:12 pm by Death_Angel

» Naruto Shippuuden епизод 19 bg subs
Тъмната стаичка... Icon_minitimeНед Юли 23, 2017 10:09 pm by Death_Angel

» Naruto Shippuuden епизод 18 bg subs
Тъмната стаичка... Icon_minitimeНед Юли 23, 2017 10:07 pm by Death_Angel

» Naruto Shippuuden епизод 17 bg subs
Тъмната стаичка... Icon_minitimeНед Юли 23, 2017 10:04 pm by Death_Angel

» Naruto Shippuuden епизод 16 bg subs
Тъмната стаичка... Icon_minitimeНед Юли 23, 2017 10:03 pm by Death_Angel


 

 Тъмната стаичка...

Go down 
3 posters
АвторСъобщение
PriSoNeR oF lOvE
Админ
PriSoNeR oF lOvE


Female Cancer Rat
Брой мнения : 214
Рожден ден : 23.06.1996
Дата на рег. : 27.05.2010
Години : 27
Местожителство : Rазград

Тъмната стаичка... Empty
ПисанеЗаглавие: Тъмната стаичка...   Тъмната стаичка... Icon_minitimeПон Ное 22, 2010 4:28 am




Глава 1
''Новата"


Нова ученичка - новина, коята разтърсваше училището вече една седмица. По всеки коридор, всяка тоалетна, всяка стая и тайно кътче на учениците, дори и в учителската стая, всички говореха за новата. Никой не знаеше нищо за нея, затова имаше най - различни слухове и предположения.
Точно в този ден, по време на голямото междучасие в стола, където всички се бяха събрали, за да обядват, включително и бандата известни момчета на ВИП масата си, отново се говореше за новата ученичка. Долс обаче точно в този момент обсъждаха новото яке на Саки Макото - лидерката. Долс (от анг. кукли) са група момичета, винаги стилно и модерно обличащи се, президентки на фен клуба на момчетата. Доста бяха мислили какво да е името на бандата им, но с никакви думи никоя не можеше напълно да опише тях. Затова когато някой кажеше "Те идват!'' всичи се досещаха за кого ставаше въпрос. Тези пет изключително богати и красиви момчета - Хироки Накахара, Юкиноджо Шинчиро, Кьохей Даики, Шин Микару, Наоки Шота.
ИЗведнъж някой бързо мина зад стола на Саки и съдра новот й яке с ципвоте на панталона си. Момичето ядосано се изправи и извика:
-Ти! - След секунда осъзна , че това е новата ученичка. Момичето чакаше пред входа. В този момент една кола спря. Шофьорът бързо слезе и отвори вратата. -Ти си новата,нали? - Леко стъписано попита тя, като отвътре умираше от нетърпение да види лицето й.
Момичето точно преди да влезе в колата отговори с "Да'' и се мушна в вътре, без Саки да види лицето й.
При случайно чутото Юкиноджо стана и отиде с бързи карачки до парапета. Вип мястото беше нещо като малка тераса на два метра от другите маси, където имаха специална маса, дивани и всичко, което да задоволи глезориите им.
-Къде е? - Попита той, оглеждайки се от ВИП мястото. Той беше един от ''тях''. Великолепната петорка - изключително красиви момчета.
-Току що тръгна. - Отговори лидерката на бандата момичета и Юкиноджо отново седна на мястото си. В този момент нямаше друг по - щастлив от Саки, като си помислеше, че за миг се е срешнала с погледа му. Но щаститето й не беше за дълго, защото странни мисли нахлуха в главата й - ''Защо на Юки - сама ще му пука за нея?" . Това подсили още повече желанието й за отмъщение заради якето.
След часовете училищният пощальон дойде, раздавайки пощата на учениците. Той беше специално нает от директорката, тъй като се местеха в нова сграда, чието има бе Гимназия Токио и щяха да бъдат там 5 дена от седмицата . Общежитията, салона, басейна, всичко в училището беше готово. Това ново училище беше малко извън града.
Из пощата излезе писмо за Юкиноджо. Той го отвори и оттам се подаде красива покана за всичките момчета по повод завръщането на Аюми - новата ученичка. Той пъхна поканата в джоба си и им съобщи новината.
-По дяволите, защо и ние нямаме покана!? - Извика Саки, удряйки по масата.


-Момчета как ли ще изглежда новата? - Попита Шин, докато разглеждаше най - новото модно списание. Той беше, ако мога така да се изразя, "Moda Boy" - винаги се обличаше по нашумелите модни тенденции, косата му във всеки един момент бе великолепно направена. Когато риятелите му имаха проблем с облеклото винаги го молеха за помощ. Шин Микару - мечтата му бе да стане световно известен дизайнер, като продължеше по пътя на майка си. Тя от малка беше мечтала да си отвори ателие, където да се произвеждат нейни дизайнерски дрехи, но тази мечта беше забравена - мислеше си тя , но малкото й момче беше запомнило думите й, вечерта когато му ги бе казала вместо приказка за лека нощ.
-Не знам, но може да е някоя много красива дама. Тогава ще я поканя на среща. - Усмихна се Наоки. Наоки Шота - той беше романтикът. На ден се срещаше с повече от 15 момичета. Можеше да цени жените и да ги глези по начинът, по който те обичат.
-Знам ли... - Загадъчно въздъхна Юки. Точно в този момент луксозната бяла лимузина, на която се возеха, спря пред красивия шадраван на имението Шиничиро, където имаше още куп такива скъпи коли. Огромната къща, за която думата палат щеше да е обдидна, беше украсена със много лампички по пътеката, както и по чимширите, които създаваха усещането, че всичко тук блести.
-Как...? - Момчетата очудено възкликнаха. Това бе къщата на Юки, а посрещането се честваше тук. Купища въпроси заляха момчето, но той ги посрещна с мистериозна усмивка. Той не бе издал тайната си и не мислеше да я издава. Побутна приятелите си напрд и влязоха в огромната зала. От всички гости залата кънтеше. Масите бяха красиво окрасени с бели покривки и много ястия и питиета отгоре. Всички в очакване обсъждаха идването на Аюми. Името й се дочуваше от всяка маса. Всички имаха усмивки по лицата, облечени с красиви и изящни костюми.
Изведнъж всички замлъкнаха - тя най - небрежно се беше показала по някаква униформа, рошава коса и странни очила. Момичето започна бавно да слиза по стълбите. Всички си бяха глътнали езиците. Някой се присмиваха, други бяха прекалено очудени за да мислят каквото и да било. Точно когато напълно слезе, един забързан сервитьор се блъсна в нея, като я събори на пода, разливайки всички питиета отгоре й. Сега момичето изглеждаше още по - зле. След секунда и двамата станаха, като последва още един изключително силен вик. Всички още по - изплашени и очудени погледнаха, а в очите им ясно се четеше, че питат ''Това пък защо?''.
-Счупила съм си единият нокът?! - Отговорът на въпроса не беше закъснял много. Аюми кресна за пореден път мощно и докато се качваше по стъпалата много проклятия бяха отправени по адрес на сервитьора.

-Боже ... изобщо не се е променила... - Въздъхна Юкиноджо, като се подпря на стената и преглътна от питието си. Следователно момчетата си помислиха- ''Значи и преди е била такава разглезена лигла..." , но те съвсем нямаха напредстава какво си мислеше той. Никой не бе видял сарказтичната му усмивка, която точно в този момент щеше да е много мистериозна , ако някой друг освен сервитьора не я бе видял.





Върнете се в началото Go down
PriSoNeR oF lOvE
Админ
PriSoNeR oF lOvE


Female Cancer Rat
Брой мнения : 214
Рожден ден : 23.06.1996
Дата на рег. : 27.05.2010
Години : 27
Местожителство : Rазград

Тъмната стаичка... Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Тъмната стаичка...   Тъмната стаичка... Icon_minitimeПон Ное 22, 2010 4:29 am







Глава 2
''Обявявам война!"

Току що излязлата от душа Аюми беше седнала на красивото легло със сива копринена завивка, която блестеше изящно и красиво отразена от светлината на лампата. Момичето сушеше косата си с хавлията, когато някой почука на вратата и влезе. Сервтьорът, който беше разлял питиетата върху нея застана на околко десет крачки от леглото и се поклони .
-Извинете ме Аюми - сама. - Тя леко наклони глава и се засмя. Това беше от редките случаи, в който се смееше така искрено.
-Акира, спокойно. Аз те накарах да изиграеш това шоу, не се безпокой. - Момчето се вдигна с благодарна усмивка и отиде до нея, като започна да й суши косата. Акира и Аюми се познаваха още от деца. Той бе икономът й и винаги се грижеше за нея, но не като задължение на иконом, а като приятел. Винаги в добри и лоши моменти бяха заедо.
След като й изсуши косата, момичето облече копринената си нощница и легна, потъвайки в прекрасните завивки. Акира я зави, но един въпрос е го човъркаше и дори да рискуваше приятелстово им, искаше да разбере.
-Надявам се не надминавам границата, но искам да ви питам. - Тя леко се надигна от леглото, като кимна в позволение. – Аюми – сама, защо поискахте да направим това?
Аюми леко се стъписа, но се усмихна. Надигна се от леглото, като се облегна на даската зад нея - тапицирана от плата на покривката на леглото, за да е в тон.
-Всички тези хора, който дойдоха ... нито един не познавам. Те дойдоха по покана на Леля, за да се запознаят с мен, като добри приятели на семейство Шинчиро, но като се загледаш по - добре виждаш вътре в тях, през тези изключително скъпи дрехи и бижута, чеотвътре е празно. Идват за да се подмажат, грубо казано. Мразя такива хора. - Без дори да осъзнава, беше събрала малко плат в дланта си и го стискаше силно. - Не им пука за мен. И без това, дори да ме видеха, щяха да оценят моят вънешн вид, моята ''черупка''.Никой нямаше да види каква съм всъщност, какво наистина обичам. Предпочитам да нямам лъскава ''черупка'', но отвътре да не е кухо и празно...
Тя отново легна, а Акира я зави. За последно се усмихна, като леко прищракна с пръсти и лампите угснах, след което затвори вратата.

-Аюми - сама! - За пореден път бе изкрещял икономът й.- Ако не тръгнем вече, ще закъснеем.
Без дори да му обръща внимание, момичето прелисти следващата страница на книгата и продължи да чете. Беше седнала на беседката и четеше книгата, която бе намерила в огромната библиотека на имението. Тази книга я беше чела хиляди пъти вече, но нямаше лошо ако станат хиляда и един пъти, бе си помислила тя.Сутрешен чист възух след дъжд и нежни първи слънчеви лъчи - искрено се радваше и наслаждаваше на това. Тишина и спокойствие. Пое си отново дълбоко въздух.
-Аюми-сама! - Извика за пореден път Акира. Как беше могла да каже спкойствие? Докато той беше тук - никога. В прължение на половин час вече й повтаряше едно и също и тя започваше найстина да се дразни. Погледна го с крайчето на окото си, като от погледа й ясно се четеше досда. Затръшна книгата която държеше и стана.
-Добре , добре. - Измрънка под носа си и тръгна към имението.
-Ако сега се качим в лимузината и тръгнем ще сме там за не повече от 15 минути, но ако се забавите... - Продължаваше да говори зад нея икономът.
-Няма да отиваме с кола, а с хеликоптера. –Най - сетне се издаде момичето. Тъй като имаше две лимузини - едната на Леля й и другата на Юкиноджо, скъпата й леля й беше предложила бърз превоз с частния им хеликоптер, който я чакаше на покрива на къщата.

След по малко от пет минути бяха над училището. Момичето ясно виждаше задръстването от купищата луксозни коли, препълнени с ненужен багаж.
Вече всички ученици се бяха наредили в столовата и очакваха Директорката да си каже речта и да обяви класовете. Изведнъж огромната врата се отвори и новата ученичка влезе. Всички, заслепени от слънчевата сетлина, не виждаха нищо. Навярно вратата беше към страната на слънцето и пряко влизаха лъчите.
Директорката точно се беше качила на сцената.
-Точно на време Аюми -сан. - Каза с усмивка жената.- Започвам да обявавям класовете и първо ще обява в кой клас ще бъдеш ти, защото си нова и чак сега ще те запишем в списъка. Всички, слушайте внимателно за имената си- Клас 3 -А.- Тя започна да изборява с името - Аюми Шинчиро... - Но бе прекъсната от тълпа очудено ученици, който извикаха в хор:
-Аюми Шинчиро?!
Жената без да обръща внимание продължи да казва имената . Изведнъж Юкиноджо прегърна момичето, а тя от изненада изпусна книгата, която държеше. Не беше усетила кога се беше промъкнал зад гърба й. Той я поведе напред към вип масата и я настани до себе си.
-Това е братовчедка ми, Аюми. -Той отново я прегърна силно, но този път я пусна по - бързо.
-На колко години си? Трябва да си на 18 щом си отнашият клас. - Въпросът на Наоки очуди момичето. И без това раздразнена, заради глупавите постъпки и най - вече прегръдки, тя смръщи вежди и отговори:
-Нима не знаете - жена не се пита за възраста й.- Аюми вече беше достатъчно ядосана и си изкарваше яда на първото нещо изпречило се на пътя й. Момичето грубо обърна гръб на момчетата. В момента ги проклинаше, като на първо място Юки вървеше към бесилката.
-Хммм ти се мислиш за жена значи? - Едва сега беше обмислила изречението което чу преди няколко секунди. Не, не ! Гласът не бе същия като този , който я бе питал за годините. Тя рязко и ядосано се обърна, така че за части от секундата бе погледнала всички в очите и бе срещнала тези, който търсеше - на виновникът! А , което я вбеси още повече бе това, че той я гледаше най - нагло с усмивка.
-Преполагам и ти се мислиш за мъж, но ми приличаш единствено на разглезен пикль... - Преди да е могла да довърши, братовчед ѝ й бе запушил устата. Той добре познаваше Кьохей и знаеше, че е по - добре да не се замесва с него, но изглежда доста късно я беше спрял, защото цялата зала беше чула думите ѝ и не беше особено трудно да довършат изречението. Всички момчета от бандата бяха насочили очи първо към момичето и след това км приятелят си. Това бе от редките случаи, в които някой се бе противопоставил на Кьохей и знаеха, че той просто нямаше да си мълчи.
Кьохей Даики, блъскайки масата, беше станал , както бе направила и тя. Рязко се бе отдръпнала от Юки, махайки ръката му от устата си. Двамата бяха на милиметри разстояние и се гледаха право в очите. Момчетата стъписано станаха и можеха да видят светкавици от очите и на двамата. Знаеха възможностите на приятелят си, затова не ѝ завиждаха. Но не знаеха нейните възможности и точно в момента я подценяваха.

-Аюми - сан, Кьохей – кун, успокойтесе моля, ако не искате още в първият учебен ден да чистите тоалетните!
Въпреки че се отделиха един от друг, знаеха че това нямаше да е края и историята нямаше да свърши така. В момента, в седнало състояни продължаваха да се гледат зверски и никой от тях не чуваше думите на момчетата, който семъчиеха да ги успокоят.





Върнете се в началото Go down
PriSoNeR oF lOvE
Админ
PriSoNeR oF lOvE


Female Cancer Rat
Брой мнения : 214
Рожден ден : 23.06.1996
Дата на рег. : 27.05.2010
Години : 27
Местожителство : Rазград

Тъмната стаичка... Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Тъмната стаичка...   Тъмната стаичка... Icon_minitimeПон Ное 22, 2010 4:29 am



Глава 3

-Добро утро, ученици. Искам да ви обясня защо беше построена тази нова сграда. - Беше започнала спокойно директорката. Всички се бяха събрали в стола , за да закусват и това бе точният момент , за да им обясни. –На една родителска среща се взе решение , че от вас трябва да станат решителни и зрели хора. Всички вие тук сте от заможни семейства, затова трябва да ви научим да бъдете истинси дами и джентълмени. От днес нататък ще имате специални часове освен останалите училищни занятия. За тях ще разберете по-късно в час. -Тя се спря за малка пауза и се усмихна. Това беше един от редките случаи , в който беше привлякла напълно вниманието на всички ученици. - Както вече видяхте, има две общежития-мъжко и женско. Тъй като се добавят тези специални часове в програмата трябваше да останете до по-късно, затова беше решено пет дни от седмицата да оставате тук. Това е всичко. Сега си хапнете и до 30 минути да сте си в класните стаи.

-Защо отново ме донесе тук?! - Извика ядосано Аюми на братовчед си, който отново я бе замъкнал на ВИП масата.
-Да, защо я донесе??? - Продължи ядосано Кьохей, като в този момент започна войната ''убиване с очи''. И двамата отново бяха вперили поглед един в друг . Момичето изсумтя ядосано и се вдигна от стола, но Юки бързо я дръпна на мястото и започна до говори:
-Защото ми е братовчедка и моите приятели са , и нейни. - Обясни с нежна усмивка момчето.
-В никакъв случай! - Извикаха едновремено Кьохей и Аюми, като момичето отново стана от стола, но братовчед й пак я дръпна, принуждавайки я да седне.

------ В класната стая-----

-За да бъде по-лесно обучението ще бъдете разделени по двойки. Сега ще обявя двойките, след това ще ви дам програмата и часовете ще започнат. - Обясни учителят, докато всички все още прави чакаха до дъската. Той започна да изброява имената , като първо се чу двойката Кьохей и Саки, а после Аюми и Хироки. Чиновете бяха разделени на две колони по двама на маса. Двойката на Аюми беше на редицата към прозореца , третият чин, а на врага й в другата редица на третият чин-до нея.
Колкото й да си мислеше, че вече й стига, кошмарът продължаваше. Денят за нея все още не бе приключил , колкото и да й се искаше.
Докато се въйкаше , Аюми още не бе видяла какви са специалните часове. За разлика от Саки , искаше да се мушне под леглото си и да заспи спокойно, а другото момиче можеше да полети до седмото небе, че е толкова близо до Даики, че й приказва, дори и думите му единствено да са ''Млъквай!''.
-Първи час - уроци по дуелиране. Какво по...- невярващо гледаше Аюми. Беше много очудена- значи това е имала в предвид директорката , когато е говорела за специални часове, мислеше си гледайки стъписано. - Щом мъжете се дуелират... -Започна тя още по-учудена, като видя, че само мъжете ще се уелират. -...жените какво ще правят? Ще се упражняват колко силно трябва да крещят?
–Точно така госпожице, Шинчиро, и докато пратньорът ви се дуелира вие трябва да седите и наблюдавате.
''Пълни глупости'' помисли си и изсумтя недоволно.
-Спокойно ,теб никой няма да те нападне, по-скоро ще се оплашат ти да не ги нападнеш.-Усмихна се още по-заядливо Кьохей.
-Сенсей ( обръщение към учител) , да вземем Кьохей - кун в женската страна за убочение на крещене с неговия глас единствено ще ги прогони. -С необичайна усмивка за нея и мил глас помоли учителя, като тази усмивка и тон бяха само и само , за да бъде сигурна, че няма да откаже, но учителят поклати глава в отрицание и се усмихна. Точно в този момент Хиро беше доста очуден от възможноста й като актриса и бе намръщил вежди. Той беше учил актьорско майсторство, но никога не бе постигал такова усъвършенство на гласа.
И отново бяха застанали един срещо друг и се гледаха с убийствени погледи.
-Щом смяташ , че ще ме победиш, предизвиквам те на дуел!
–Приемам предизвикателстворто! - Отговори Аюми и двамата си обърнаха гръб, кръстосвайки ръце.
Даики и Шинчиро първи бяха стигнали залата по дуелиране и в момента обличаха предпазните си костюмите . След минути всички пристигнаха в стаята, като момчетата отново седнаха на вип мястото си.
-Залагам 100 за Кьохей.-Усмихнато беше подметнал Шин. Днеят бе доста скучен и това може би беше добра възможност да се обзаложат и забавляват.
-Аз също залагам 100 за Кьохей.- Каза Наоки, след което продължи разговора си с момичето.
-Аз съм пас...-Мързеливо се надигна Хиро, след което пак легна, слагайки разтворена книгата на лицето си.
-Залагам 100 за Аюми.-С този си отговор беше дръпнал вниманието на момчетата. Доста тайнствено казано. ''Боже ... какво му става ..." мислеха едно и също момчетата. Скоро щяха да имат доста детективски опит, разкривайки тайните на Юки.
-Забравих си телефона в стаята, ей сега идвам.-Беше станал с усмивка Юкиноджо , забързвайки към класната стая. Хиро също бързо излезе, като настига приятелят си .
-Защо си толква уверен, когато залагаше на нея?-Хиро беше мързеливец, но стане ли дума за любопитство, не може никаква сила да го спре, затова в момента този въпрос го гризеше отвътре още много въпроси околко Аюми.
-Хмм... когато бях малък майка ми искаше да ме научат да се дуелирам, но винаги бягах и идвах при вас, като мързелувахме на тайното дърво къща. Тогава живеехме заедно с Аюми и тя винаги се учеше вместо мен.-Обясни той докато вървяха към класната стая. -А , ето го!-Каза след като видя телефона си на масата. Бързо отиде до него и го взе. -А , ти, защо си толкова заинтересован?-Попита Шинчиро, след като отиде до него.
-Не , не съм изобщо заинтересован, питам просто така...-Отговори Хироки, като пъхна ръце в джобовете на дънките си и продължи напред по коридора. Скоро трябваше да започнат дуела , а не искаше да изпуска шоуто.

-Започвайте! - Обявява началото съдията, а в случея - учителят им. И двамта заеха позиции и започнаха и никой нямаше намерение да се предаде. (Съжалявам, но не знам как да им опиша дуела.) Вече от половин час насам се дуелират, но са наравно. Накрая удариха мечовете си , като лицата им бяха на сантиметри разстояние, но в тази битка на сила, Даики беше победил, като я беше избутал. Момичето падна , а сабята хвръкна и докато се усети виждя острието на врага си.На сантиметри от лицето си.
–И победител е Даики Кьохей.

След като се преоблякоха тя отиде при момчетата.На лицето й беше изписано, че е доста раздразнена и малко разочарована.
-Добре се справи , Ю.-Усмихна се успокоително Юки, но това ''Ю" още повече ядоса момичето.
-Мили мой братовчеде, коло пъти трябва да ти кажа, за да ти се набие добре в главата , че мразя да ми казваш Ю?!-Ядосано попита момичето , след което мина напред към вратата.
-Хмм, май малко е ядосана.
-Меко казано ядосана.-Добави Шин.
Тя изчака няколко минутки докато Даики излезе и отиде до него. Беше приела предизвикателството и трябваше да поеме и последиците- едно желание.
-Казвай, какво ти е желанието?
-Искам да ми бъдеш три дена роб.
Момичето беше на път да го фрасне здраво и да напсува цялата му рода, но бе победена и трябваше да изпълни желанието.
Това вече найстина й беше достатъчно, пък и беше разгледала новото си училище , така че щеше да пропусне следващите часове.
От доста време се разхождаше в тази част на сградата, но нямаше нищо особено. Вече беше в другият край на женското общежитие , но и там нямаше нищо. Докато се оглеждаше, Аюми забеляза огромна врата . Беше дървена с красиви шарки, много добре изработена. Имаше доста прах, което й подсказваше, че не е било влизано от доста време. Тя плахо натисна прашната ключалка и пред нея се разкри раят на книгите. Това изглежда бе училищната библиотека , но такава библиотека виждаше за пръв път в живота си. Толкова голяма - тази колекция сигурно е събирана години наред, предполагаше. Две огромни стълби помагаха стигането на по-горните рафтове, който бяха високи около пет метра. Имаше няколко дивана с маси, за да бъде удобно четенето, но тя най си бе харесала местенцето до прозореца. Тъй , като бе на четвъртият етаж, се виждаше мъжкото общежитие отсреща и училището. На прозореца имаше решетки, така че беше невъзможно да падне, дори ако е отворен. Следващото нещо, което привлече вниманието й бе огромния полилей със хиляди стъклени кристалчета разположени от горе надолу по големина (нещо подобно - http://bginterior.info/wp-content/uploads/2008/12/amanda-lamp.jpg ).
Едина широка усмивка се бе настанила на лицето на Аюми - това беше раят ѝ и едно от малкото места, където можеше да бъде спокойна.
Бързо си избра няколко книги и щастлива си тръгна. След като влезе, сложи книгите на шкафчето си и бързо потъна в дълбок сън.
Трябваше да бъде пълна с енергия за утрешното мъчение...







Върнете се в началото Go down
PriSoNeR oF lOvE
Админ
PriSoNeR oF lOvE


Female Cancer Rat
Брой мнения : 214
Рожден ден : 23.06.1996
Дата на рег. : 27.05.2010
Години : 27
Местожителство : Rазград

Тъмната стаичка... Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Тъмната стаичка...   Тъмната стаичка... Icon_minitimeПон Ное 22, 2010 4:30 am





Глава 4
-Ставай, робе!-Бяха думите на Даики, след което изля една чаша с вода върху Аюми. Момичето гневно отвори очи , готова да го пребие , но точно в този момент две ледчета паднаха на челото й.- За да те охладя максимално.-Добави Кьохей с мазна усмивка, която още повече вбеси и без това бясната Шинчиро. Тя се надигна с мисълта да го разкъса на парчета и хвърли на кучетата, но той продължи , тръгвайки към вратата:
-До една минута да си готова.
-Аххх, ти досад...
-54 секундииии.-Добави момчето след което излезе със самодоволна усмивка, като веднага след него хвръкнаха две книги и се чу един злобен вик.
Аюми бързо започна да облича училищната унигорма състояща се от черна пола малко над коленете, бяла риза, черно сако с герба на училището над сърцето. Герба се състоеше от отворена книга и писалка. Бързо среса тъмно кафявата си коса пред огледалото и излезе.
-Закъсня с две секунди, затова ще ми носиш чантата.-Каза Даики, хвърляйки чантата си към нея. Тя я взе, като тръгна към него с земерастърсващи крачки, но Юки я хвана , добавяйки :
-Желанието...-Тя кимна, разбрала за какво става дума и продължиха напред. Всички по коридора крещяха имената на момчетата и ги следваха. Доста въпроси от сорта "Но защо са в женското общежитие?!Да не би заради нея?! НЕЕЕЕЕЕЕ!" се чуваха, но всички бяха изолирвани.

----В час по рисуване
-Хайде робе, рисувай!
Аюми рисуваше своята и картината на Кьохей. В края на часа учителят започна да минава и оценява картините.
-Даики Кьорей- 6, а за недовършената рисунка на госпожица Аюми Шинчиро 3.
Момичето ядосано счупи четката за рисуване, като нерва на едното ѝ око играеше.

---В час по физическо
-Малко наляво..., не , не, не , не малко надясно и нагоре... пуу че си небрежна, не можеш да намериш от два часа!
Тя му правеше масаж , след като беше паднал. Аюми вече изключително ядосана, заби ноктите си в кожата му. Кьохей подскочи и започнаха да спорят.
-Стига сте спорили вече!-Прекъсна ги Хироки с доста досада изписана на лицето.-Хайде да заминаваме, стана доста скучно тук.
Без дори да им казва къде отиват Хиро ги задърпа, като бързо се качиха в една от лимозините им и издухаха. В това училище се чувастваха като в затвор, а и трябва малко разпускане. Имаха вечерен час, наказания- това бе нещо необичайно за момчетата. Те бяха свикнали винаги да си знаят своето и не можеха да спазват правила.
Влязоха в един клуб , където се натъкнаха на нещо като мазенце, или стаичка . Нямаше никой и имаше доста места за сядане. След тях вегнага дойдоха и компаниьорките, като насядаха около момчетата.
-Хммм, защо няма момчета .-Нацупи се момичето.-И аз искам да се забавлявам...-Думите на Аюми доста учудиха другите момчета, не изглеждаше такова момиче.
-Защо не се позабавляваш с мен?-Закачи се Кьохей, след което получи един презрителен поглед от нейна страна.
-С боклук като теб единствено "Те" се забавляват.- Отвърна арогантно момичето, като той се досети какво имаше предвис с това ''те''. Въпреки, че беше изключително ядосан в този момент, Даики не можа да измисли нищо и заповяда:
-Мълчи робе!
-Хъх.-Въздъхна тя- беше нищо необичайно, знаеше, че ще е скучно. Изкара една книга от чантата си и започна да чете, но след като обърна страницата очите й се срешнаха с тези на Хироки, който седеше отсреща и четеше... същата книга. Аюми бавно смъкна книгата и погледна учудено, след което погледна корицаа на своята книга и пак неговата. Усмихна се , както и направи Хиро , и продължи да чете.
Извъднъж плъзгащата врата се отвори и от там влезе едно момиче. Дрехите й бяха доста разголени и си личеше че и тя бе компаниьонка
.
-Отдавна не сме се виждали , Аюми. БЯх разбрала , че си се върнала , но незнаех, че излизаш с Тях.
-Ая... , да доста време мина.-Момчетата венага бяха разбрали, че преди време е има лвещо между тях от тона на Аюми. Ая изгледа Аюми от глава до пети с презирителен поглед и се изсмя.
-Найстина , не си се променила , отново скучната задръстенячка.
-Е , аз мога да кажа че ти си се променила.-Шинчиро затвори крнигата си.- Беше крадла, но сега си станала к*рва, не е голяма промяна, защото преди си беше, но сега дори ти плащат.- Този път се усмихна тя. Аюми изкара доста пари от джоба си и ги захвърли на масата до момичето.-Платих ти, въпреки че не направи нищо, но съм сигурна, че нямаше и да е добро това, което правиш. Сега чупката сигурно имаш клиенти.-Отново се усмихна.-Пък и това портомоне ми е ново, не искам да си го губя.
Засмя се отново и присви очи в очакване. Ая веднага излезе,а след това момичето продължи с четенето на книгата, но момчетата бяха доста стъписани. Да я видят такава, да използва такива думи, толквоа директна и груба. Определено знаеше как да се справя с такива проблеми.
-Неудачницата си остава неудачница...-Каза тихичко и продължи с разгърна страницата.

На излизане от клуба собственикът беше излязъл , за да ги изпрати. Всичи влязоха в лимузината, като Аюми остана най-назад. Тя се обърна към собственика и сменяйки гласа си, на по тънак с усмивка заговори:
-Клубът ви е много хубав и често ще го посещавам , но... една от работничките Ви не ми харесва, затова вече не искам да идвам тук. Името и е Ая . Следващият път като дойда, нека я няма. Изпратете й поздрави от семейство Шинчиро.
-Естествено, ще я увулня незабавно. Вие сте скъп клиент.-Усмихна се мъжът и тя влезе в колата, настанявайки се до Юкиноджо.
-Понякога си толкова безмилостна.-Заговори Юки, след което отпи от питието си. Тя не обърна внимание на думите му, точно сега искаше да си легне в леглото. Да гушне възглавницата си и да заспи сладко. Нооо не, това определено нямаше да се случи защото Директорката ги чакаше с ''точилка'' в ръка.

--В кабинета на Директорката
Вече от половин час директорката Харуна Ичиро им четеше лекции. Момчетата няколко пъти се пробваха да я излъжат по някакъв начин и да се изнижат, но не се бе получило и в момента всички бяха свели глава и стояха. Не беше ясно дали бяха навели глави от умората или от скуката . ''Това започна да ми омръзва..." каза си наум вече будната Аюми и решена да спре мъчението заговори.
-Съжалявам ,госпожо Ичиро, че ви прекъсвам...-Тя се спря, ококори очи и отвори уста, като почти дъха й секна. Директорката се очуди какво й става.- Не-мога-да-повярвам..-едва една каза тя.- Това якае!!! Това е от последната френска колекция, боже толкова го исках! Чудесно е!
-Ааагхм... това ли?-Леко изчервена директорката с ръце докосна якето. Аюми отиде до нея и започна да я разглежда, като продъжли:
-Тези обеци, комплект с гердана също от най-ното списание Moda NewS, а обувките Ви ... омайващи, предполагам от списание Good LooK.
-Ами да, доста си внимателна. Викай ми Харуна. А знаеш ли това?-Тя показа чесовника си.
-Как бих могла да го пропусна...
И така беше продължил разговора им за подата. Момчетата бяха изключително учудени, като най-очуден беше Шин- той се занимаваше от години с модата и не знаеше, че всички момчета знаят тези неща, който ги каза Аюми. След още пет минутки разговор директорката ги бе пуснала, тоест Аю ги беше спасила точно в този случай. Въпреки това тя пак не можа да си легне в хубавотто легло. Кьохей я беше затрупал с домашните си, който трябваха да бъдат готови до утре. Беше на масата в стаята му, а отвсякъде се подаваха учебници. Тя погледна книгите си встрани и въздъхна. Толкова й се искаше да дочете книгата, която бе започнала. Той забеляза накъде гледа , като погледна с крива усмивка книгите. Никога не бе чел книга в живота си, предпочиташе филмите. Какво интересно толква има в тях, запита се, но бързо се върна към играта му с момчетата. Като казах игра- Аюми едва се сдържаше да не им се изсмее- играеха „Не се сърди човече”, като винаги биеха Даики и той се сърдеше. Обясниха на момчето, че било тяхна традиция. Сигурно и сърденето на Господин Претенции/Кьохей/ е традиция, беше си помислила тя.





Върнете се в началото Go down
PriSoNeR oF lOvE
Админ
PriSoNeR oF lOvE


Female Cancer Rat
Брой мнения : 214
Рожден ден : 23.06.1996
Дата на рег. : 27.05.2010
Години : 27
Местожителство : Rазград

Тъмната стаичка... Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Тъмната стаичка...   Тъмната стаичка... Icon_minitimeПон Ное 22, 2010 4:30 am


5-та глава
Страх от любимото


Минаваше полунощ. Небето бе чисто, обещаващо хубаво време за утрешният ден. Звездите ярко грееха и лунното отражение ясно се виждаше в зениците на момчето. Беше застанал на балкона и се наслаждаваше на летният ветрец, който си играеше с кафевите му коси. Размяташе ги наляво - надясно и въпреки това, косата отново изглеждаше красива и блестяща . Изкара едната си ръка, която беше в джоба на панталона на униформата и махна кичурът пред очите си, след което отпи една глътка от уискито, което държеше с другата си ръка. Сянката зад него започна да трепери, както и той самият. Кьохей осъзна, че твърде дълго се беше забавил навън и му беше станало студено. Бавно се прибра, като остави чашата, която държеше на масата до стола срещу прозореца. Дръзко се наднина , за да види как се справя ''робинята'' му с домашните, но след като я съзря крайчетата на устните му се надигнаха оформяйки усмивка на безупречното му лице. След секунда премигна опомняйки се, като бързо възвърна безчувственото изражение на лицето си. Навярно Аюми беше заспала, докато правеше домашните.
Отиде до нея и я побутна по рамото. Нямаше отговор. Побутна я пак, но по-силно. Тя дръзко, дори на сън хвана ръката му и я стисна в захвата си. Момчето беше шокирано, след като мина няколко секунди, а тя продъжаваше да държи ръката му, а сърцето му бързо затуптя. След още няколко секунди захвата й се отпусна, но пак не го бе пуснала напълно. Сърцето му заби още по бързо. Учуден от самия себе си разтресе глава и си дръпна, като попарен ръката.''Това са глупости" помъчи да се самозалъже. Не искаше повече да побутва момичето, защото знаеше, че няма да се събуди. Бавно и леко я бутна назад, така, че да се облегне на ръката му и с другата си ръка побутна масата, хващайки ловко двата й крака, вдигайки я като булка.
Внимателно я положи върху меките вишнево -червени завивки на леглото си и я зави. Седна на стола срещу прозореца, взимайки отново чашата си с уиски, като този път гледаше Аюми, замислен върху случилото се преди малко. Още по-нови и странни чувства караха тяото му да изтръпне, докато гледа лицето й, но преди да ги е разбрал Кьохей заспа.
Както всяка сутрин Аюми се беше сабудила още преди всички. Обичаше да става рано, въпреки че си беше легнала късано пак се бе събудила рано. Тя се надигна и бързо се огледа. Очите й веднага видяха заспалият на стола Даики. Дяволска усмивка се беше окачила на лицето й, като в следващият момент бе над момчето с чаша вода в ръката.
-Добро утро.-Момичето надигна чашата с вода над главата му, но точно в този момент нечия ръка я спря. След секунда се срешна с зеленикаво-кафевите очи на Хироки, който се прозяваше мързеливо. В погледа му ясно се четеше, че няма да й позволи да направи ''сутрешна баня'' на приятелят си, но нямаше да я спре:
-Твърде късно...-Усмихна се моичето и вдигна другата си ръка с резервна чаша вода, плезейки се на Хиро ,тя понечи да разлее водата.
-Твърде бавно!-Раздразненият глас с нотка самодоволство в момента я прекъсна. Кьохей хвана ръката й.-Знаеш , че ще си платиш за това, нали?
-ДА!-Извика сърдито момичето и седна на леглото.
След като бяха готови се запътиха към класната стая, като днес Кьохей беше мислостив и я накара единствено да носи неговата раница. Имаше още пет минути до началото на първият час в случая Музика. Докато Аюми беше заета да се заяжда с ''господарят'' си, бяха влезли в стаята. Мелодията на пияното, идваща от ляво, където момиче свиреше, спря дъха й. Сърцето й заби бързо сякаш ей сега щеше да изскочи. Сякаш ледена кофа вода бяха изсипали върху нея настръхна, въздишайки тежко. Спомените минаха като фимова лента пред очите й. Пое си още няколко пъти трудно и пресечено дъх, като това се случваше съвсем за секунди. Отстъпи крачка назад като изплашено котенце, но съвсем по-голям ужас се четеше в очите й. Със следващата крачка се подпя на гърдите на някого, но не обърна внимание. Веднага се извърна , като блъсна ''пречката'' си и побегна, запушила уши.
Беше се подпряла на Хиройки, който дори през дрехите бе усетил лудобиещото й сърце, а това което го учуди толкова бяха очите. Красивите кафеникаво-зелени очи бяха така изплашени сякаш бе видяла мъртвец. Съмия той при тази мисъл се огледа, но нищо не забеляза. Обърна се отново и се загледа в коридора, където беше побягнала. Не само той, но и другите момчета бяха очудени от току-що случилото се.
-Трябваше да предположа , че ще се случи това... -съвсем тихо бе измърморил Юки докато вдигаше чантата на Даики от земята.
-Какво имаш предвид.- Изглежда с най-дръзък слух , Наоки беше чул думите му. Юкиноджо въздъхна и , след като се настаниха на дивана, започна да им обяснява, че като малки той и тя живеели в една къща. Аюми сивирела постояно на пияно като пристрастена и с часове не се отделяла от музикалният инстромент. Навярно свирела много добре още от малка. Леля й, майката на Юки обожавала да слуша свиреното от нея, както и майката на Аюми. Така леля й поискала и синът й да може да свири на някой инструмент, като избрала цигулка. Доста известен за времето цигулар пристигнал след някоолко дена с цел да започне убочението на малкият син.Той изсвирил нещо, за да покаже на Юки, че и той ще може да свири така и да подсили желанието му , да научи това ''изкувство''. В този момент Аюми през леко разтворената врата наблюдавала и слушала учителят, тя се влюбила в гласът на цигулката и пожелала да свири и на този инстромент, но учителят й казал, че пръстите й са прекалено къси за да свири на какъвто и да е музикален инструмент изобщо. Аюми изключително обидена никога повече не можелала да свири или чува . Сама разбила пияното си и се заключила в стаята си за два месеца.

-Хмм... значи това било.-Замислено над всички кимна няколко пъти Хиро.
-Дам... хехе.. пропуснах да кажа, че след като учителят каза така аз се пошегувах с ''по-добре спри да свириш и на пиано".- Добави предпазливо, почесвайки се Юки.- Сетих се за леля... обожаваше да слуша Аюми и след като тя спря да свири наистина изглеждаше тъжна.
-Хмм леля ти не е ли Марико Шинчиро-известната актриса... , но тя почина преди седем години!- Току що сетил се Наоки затръшна списанието си. Очите му се ококориха от собствените му думи.
-Да... -Съвсем тихо измърмори Шинчиро загледан в сините облаци. Във влажните му сини очи добре се четеше, че беше тъжен от факта.







Това е клипчето с предстваянето на героите по коет работех доста отдавна, че чак не помня, но най-сетен е готово. Има двама героя, с който все още не сте запознати, но с единия ще се покаже в следващата глава. Надявам се да Ви хареса, и не забравяйте освен главата да кажете и нещо за клипа.







Върнете се в началото Go down
PriSoNeR oF lOvE
Админ
PriSoNeR oF lOvE


Female Cancer Rat
Брой мнения : 214
Рожден ден : 23.06.1996
Дата на рег. : 27.05.2010
Години : 27
Местожителство : Rазград

Тъмната стаичка... Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Тъмната стаичка...   Тъмната стаичка... Icon_minitimeПон Ное 22, 2010 4:32 am




Глава 6





Събота - най-желаният ден от учениците. Точно в това училище денят беше по-желан от всякога. Всички от гимназията бяха отишли по домовете си още рано сутринта. Някои, за да бъдат заедно с родителите си, другите, за да не изпуснат новата стока в моловете. Така шумните коридори днес бяха тихи, единствено заглушените песни на птичките екнеха. Това бе един от хубавите слънчеви дни , в който като се събудиш се чувстваш изключително весел.
Точно в момента Аюми се чувстваше по-весела от всички, но не заради топлите лъчи, не заради тишината, нито птичите песни, а затова, че най-накрая се бе наспала. Отвори очи с широка усмивка и разпери ръце. Скокна от леглото и забърза към тоалетната. След половин час излезе освежена от сутрешен душ и готова да посрещне деня, но точно в този момент я прекъсна къркоренето на корема. Бързо си навлече една тениска и дънки и забърза към стола.
След един час се бе натъпкала толкова, че я беше заболял корема. За да й мине реши да се поразходи из училището и да огледа местата, който не бе видяла. Забърза към стаята си, за да вземе картата и покрай бързите движения пред очите й се бе мярнал часовника Беше почти обяд. Докато излиза беше грабнала една от книгите си, която не можа да довърши. Така и се искаше да разбере какво става накрая, че четеше бързо, бързо докато вървеше из коридорите. Веднъж дори не бе погледнала картата , вървеше просто така .
Часове наред вървеше без да спира да чете. Беше почти към края, когато очите й се затрудниха да разчетат думите. Тя объркано вдигна глава. Навярно навън се стъмняваше, но не затова беше тъмно. В коридорът , в който беше нямаше прозорци. Обърна се назад, съвсем малко светлина се виждаше в края. Извърна се и погледна напред, където беше само тъмнина. Тръпки я побиха моментално и страхът след тях.Затвори книгата си и колебливо закрачи назад, но след това се извърна напред. Колебаеше се. Дали да се върне или да продължи, преглъщайки страха си. Пое си дълбоко въздух и уверено закрачи напред към тъмнината. Не беше могла да подтисне любопитството си и въпреки, че се страхуваше, тя обичаше тъмното. Обичаше да я полазват тръпки, обичаше да подозира всичко.
Сега бе съвсем тъмно и дори след като очите й свикнаха с тъмнината тя не виждаше нищо, но продължаваше да върви напред. Стъпките й от уверени станаха неуверени и по къси. Малкото й сърце туптеше диво в гърдите й сякаш всеки момент ще се пръсне.
Изведнъж се блъсна в нещо и падна. От сблъсъка на се бе получила пукнатина,която сега виждаше Аюми. Тя осъзна, че това е врата като с ръце я изследва, за да установи къде е ключалката, но уви такава нямаше. Беше залостена с огромна дъска, но би ли се изплъзнала от любопитството й? Естествено, че не. Аюми веднага бе отворила вратата и дори от силата която беше вложила тя падна за втори път, но за сметка на това бравата се отвори. Тя бавно се изправи и се изтупа след което влезе в стаята, която не беше толкова тъмна. прозорците бяха затворени с дъски, но пак навлизаше малко светлина. Кафявокоската се обърна и погледна вратата, която вече два пъти я бе съборила.
Намръщените й вежди бавно се отпуснаха и сега погледът и беше учуден. Огромната абаносова врата беше толкова красива. Тъмният цвят сякаш показваше могъщество, а издълбаните фигури смекчаваха вида и го правеха елегантен. Сякаш не гледаше обикновена врата, а красива картина на известен художник. Кожата й настръхна и отиде до вратата. Проследи с пръсти издълбаното затваряйки очи, сякаш почувства благородството и труда върху нея. Приятни тръпки полазиха тялото й. Обърна се и огледа стаята. Имаше мебели покрити с прашни одеала. Момичето запретна ръкави с усмивка. Постави книгата си на едно от мебелите и започна да маха дъските от прозорците. Бързо се справи с това, след което махна завивките от мебелите, като не спираше да бъде учудвана. Преди минута, точно когато беше дръпнала завивката на едно от последните мебели остана шокирана. Всичките до сега бяха старомодни и изключително красиви , но тази лежанка просто беше невероятна. Аюми докосна материята с пръсти- гладка и уютна . В алено-червен цвят отстрани с черен абанос. Тя се излегна без да обръща внимание на вдигналият се прах. Такова удоволствие не бе изпитвала никога. Имаше чувството че се рее из небесата.
Без да усети, унесла се в насладата тя беше потънала в сън от умора.
Бавно отвори очи. Надигна се от лежанката на която бе заспала и се заоглежда. След секунда спомените й дойдоха и се сети за мястото. Забеляза, че бе забравила да махне одеалото на един от мебелите. Приличаше на маса. Преди да стигне до там надникна през прозореца. Вече знаеше къде се намираше. Беше на последният етаж на мъжкото общежитие в последната стая. Здрач. Едва се разсъмваше. Погледна си часовника и забеляза, че е пет сутринта.
Аюми премигна няколко пъти, за да се съвземе и бързо се надигна. Беше и останала само една задача. Бодро дръпна завивката на последната мебел, но остана замръзнала на място. Спомените й минаха като филмова лента през очите. Гласовете екнеха в ушите. Омразата и болката запълваха сърцето, което вече бе препълнено с достатъчно страх. Дъхът й секна, не можеше да преглътне, дори да мигне. Сякаш бяха излели кофа студена вода върху нея, беше все още шокирана и не разбираше какво става. Стискаше силно грубата материя на одеалото в шепите си.
Пред нея беше това което най-обичаше , и това от което най-много се страхуваше. Пиано. Също така старо като лежанката и красиво колкото нея. Черният му цвят внушаваше величие и симфония, която отдавна не бе виждала. Точно в този момент силите й я напуснаха, почувства че ще се строполи на пода , ако още секунда го гледаше. Точно в този миг на отчаяние всеки шум в стаята бе потушен. Единствено тежкото дишане на кафявокоската се чуваше. Мека и топла ръка докосна рамото й. Нежен глас закънтя в ушите й, толкова желан глас. ''Нека за последно чуя магията ти, скъпа. Последното ми желание от теб.''. Гласът , който така и липсваше от години. Допирът забравен й напомни любовта.
-Мамо... - Омагьосана в очакване да види топлата усмивка момичето се бе обърнало, но нямаше нищо. Въпреки това, Аюми сигурна, че бе чула гласа й се извърна отново напред. Очите й шареха из цялата стая, но я нямаше. Гореща сълза се търкулна от очите й. За миг бе повярвала , че е тук.
Точно в мига, мисълта мина като светкавица през нея. Можеше ли последното желание на майка й да е, да свири отново на пияно. След тази мисъл последва още една- дали щеше да я почувства до себе си, когато свири. Нежният глас водещ и, топлата ръка на работа й. И тази нежна и гореща усмивка. Копнееше за нея. Рано бе загубила майка си, тогава не знаеше как да цени миговете си с нея. Често се караха, но после им минаваше. Не знаеше, че ще си отиде така бързо и след това ще има много съжаления. Въпроса ''Защо направих така" и естествено щеше да последва ''Ах, да можеш да върна времето...''.
Въпреки всичко, момичето което не вярваше в приказки и гледаше живота такъв какъвто е, именно се изправи и закрачи уверено към пияното. Аюми не вярваше на неща , който не вижда, но сега щеше да повярва. По-скоро искаше да повярва. Искаше да запълни тази празнота и липса на любов. Точи път, да, този път щеше да повярва в приказката, без да казва ''... , но това е невъзможно...'' . След секунда вече беше до инструмента. Пръстите й се плъзнаха по ръба и стигнаха клавишите. Капака беше вдигнат, но не обърна внимание, мислеше единствено за нея. Седна на мекия стол и пое дълбоко въздух. Когато седна малко прах се отдели от стола и добре се пролича във въздуха озарен от сутрешните първи лъчи, който едва-едва сега започваха да загряват стаята. замръзналото тяло от студа на момичето се отпусна. Тракащите й зъби се успокоиха и бързо облиза устните си. започна бавно, уверено и сигурно. Мъчеше се да изложи цялото си старание върху старата почти забравена песен, но душата й търсеше другиго. Стисна очи и започна да свири със страст, сега чак чуваше мелодията. Как всеки малък звук докосваше сърцето й, караше я да изтръпва и да се наслади максимално на това райско удоволствие, който малко хора имаха възможността да изпитат. Тук-таме бъркаше , но не беше това важното, сега с такава страст натискаше клавишите. тръпнеше от красотата. Музиката винаги е била повече от хоби или развлечение за нея. Аюми не можеше без музика. Живееше с нея.
Крайчетата на устните й бавно се надигаха със всяко уверено движение. Леко се мяташе напред и се люлееше в ритъм. Можеше да усети същото удоволствие, същото желание. Още когато беше малка, винаги когато свиреше искаше да запази мига в в умът си, удоволствието в сърцето, но не успяваше, защото тази така неповторима магия не би могла да бъде описана, единствено почувствана. И в края тя силно натисна клавишите и завърши задъхана. Точно в този миг надигна глава. Виждаше я. Както винаги беше облечена в по-тъмни дрехи. Имаше шал на раменете си . Беше като истинска. Тя плесна с ръка, както винаги правеше. Нежната майчинска усмивка изпълнена с гордост беше на лицето й. От всеки поглед сърцето на момичето се пълнеше с любов. Затопляше се и дори игнорираше студа във въздуха. Тя обиколи пияното и дойде до Аюми. Момичето следеше копнежа си със широко отворени очи. Страхуваше се а мигне, страхуваше се за миг да отмести поглед. Ами ако тогава изчезнеше? Когато съвсем не бе могла да й се насити. Този така голям копнеж за майчинска обич. Тя стигна кафявокоската и сложи ръката си на рамото й. Леко го стисна и потупа. ''Беше чудесна. Постара се както винаги..." с тези думи сърцето на Аюми затуптя още по-бързо. Тя бързо се обърна, защото я беше изгубила от поглед и видя мътното й тяло вървящо напред. Ликът и бавно изчезваше в светлината, която вече напълно бе облял стаята с топли лъчи. След секунда Аюми осъзна, че бе на колене на земята протегнала ръка. Вече беше късно, нямаше я. Това бе миг - дар от бога. Единственото й желание.
-Благодаря... Благодаря!- Вторият път извика по уверено Въпреки, че сърцето й се късаше, сблъскало се с реалността тя се помъчи да се усмихне; Независимо от това за малко я бе видяла. Сякаш отиваше на далечно пътешествие и скоро щеше да се върне пак. Изкара малко парче плат от горната дясна част на блузата си и се загледа в него. След секунда го доближи до лицето си и си пое дълбоко въздух. Това бе кърпичката на майка й, винаги седяща малко по-горе в дясно- над сърцето. Миришеше на нея.
Аюми изпитваше изключителна радост. Искаш й се да отвори прозореца и да се изкряска. Беше изпълнена с енергия. Бе благодарна от подаръка на Бога. Беше изпълнена с енергия и точно в момента беше готова за всичко, дори двойна порция досаден Кьохей .
Но точно в тази секунда бе прекъсната от къркорещият си корем. Тя грижливо затвори вратата на вече любимото си местенце и заприпка към стаята си. Бързо си все един горещ душ и се облече с анцузи, което бе малко необичайно за нея, но ''заслепена '' от глад така ставаше.
Затича се към кухнята движейки в ритъм дупето си с песента, която кънтеше в ушите й от и-под-а й. След около четири минути бе в стола. Събота и неделя единствено чистачките, главната готвачка , камериерките и пазача бяха в училище. След като си бе взела разрешение от готвачката, потвърдено от десет кимвания, че се справя с готвенето , едва спираща глада си влезе в огромната кухня. Запретна ръкави и започна да готви. Готвеше си риба и докато тя ставаше в фурната побърза да оправи една от масите. Постла покривка и другите неща. След минута и лимона зае мястото си и вече единствено липсваше рибата. Тъй като Аюми знаеше големината на апетита си бе сготвила най-едрата риба, която й бе хванала окото в хладилника. Момичето изкара вече готовата риба , сложи я в приготвената за нея чиния с украси и с широка усмивка се запъти към масата, но тази усмивка веднага угасна щом очите й анализираха настанилите се фигури на масата.
-Замириса наистина вкусно, не знам колко още мога да издържа...- Обади се Кьохей, стиснал здраво вилицата в ръката си. Момичето имаше чувството че всеки момент ще удари масата и ще извика ''ХРАНА!!".
-Дано само не останем гладни, Аюми-чан не ми изглежда много добра в това...-Обади се измежду гласовете Наоки, докато пишеше любовен СМС на една от многото си приятелки. След секунда отново забучи глава в телефона.
-Спокойно, мога да ви уверя, че по-добър готвач от Аю-чан не познавам.-Гордо се обади Юки със своята невинна усмивка.
Чак сега всички видяха момичето, чиято вена на окото туптеше доста бурно.
-ВИЕ! Какво правите тука?!
-Не е ли очевидно!-Извика вече ''умрял'' от глад Даики.-Стига си плямпала , а слагай да ядем!!! Заради теб станах тапициран скелет.-Продължи най нагло той, като след тези негови думи, не само нерва на окото, ами и на челото й затуптя диво. Момичето затръшна рибата по средата на масата , запретна малко повече запретнатите си ръкава и се засили към Даики, който изглежда изобщо не осъзнаваше какво ще се случи. Той бе опиянен от вида и мириса на рибата, и още малко щеше да се разреве, че вече не може да си хапне. Точно преди да е стигнала до него ръката на Хиро я спря.
-Нека просто хапнем, а ще говорим после.- Обикновено би се изкряскала, че ще разбие мутрата на това копеле каквото и да стане, но й направи впечатления разсеяният му поглед. Черните очи бяха загледани в нещо, но сякаш гледаха през него. Тя колебливо кимна и мина на мястото си, като всички започнаха с доброто ''Итадакимасу!''.
След вечерята момичето забърза за стаята си, без да обръща внимание на никого и легна спокойно на леглото си без да осъзнава какво я чака на следващият ден.



Върнете се в началото Go down
PriSoNeR oF lOvE
Админ
PriSoNeR oF lOvE


Female Cancer Rat
Брой мнения : 214
Рожден ден : 23.06.1996
Дата на рег. : 27.05.2010
Години : 27
Местожителство : Rазград

Тъмната стаичка... Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Тъмната стаичка...   Тъмната стаичка... Icon_minitimeПон Ное 22, 2010 4:33 am





Глава 8

Наистина това беше ли той. сега разбираше какво е имала предвид с това ''оценяване на книгата по корицата''.
-Готови ли сме вече?
-Не, естествено, какво си помисли? Сега стана красив, но не стига -трябва да си известен.
Без дори да му остави време да се запита сега пък на къде го води вече беше в лимузината. Не след дълго луксозният превоз спря ред висока сграда и слязоха.
-Точно навреме госпожице Шинчиро! -Бе ги посрещнал висок и строен мъж. Беше с розова риза бял панталон и червен шал. Имаше също шапка като на художник в бял цвят. Косата му бе хубаво зализана назад, а ръцете странно пъхнати в джобовете. Сора веднага осъзна какъв е мъжът, или трябваше да каже жената. Точно в този объркан момент, Аюми стисна ръката му и се изкиска.
-Започнах да си мисля, че няма да може да дойдете-.Добави той и ги поведе.
-Но вече сме тук.

Преди да се е осъзнал Сора беше пред гримьорната , а след още малко го снимаха в най-различни пози. Аюми не го остави сам и се присъедини , като не само той беше минал през гримьорната. Момичето също беше гримирано и преоблечено.
-Какво е това?-Прошушна тихо момчето докато се обръщаше малко надясно.
-Не си разбрал все още? Снимаме се за новият брой на Moda NewS.-Отговори кафявокоската и се усмихна широко на камерата.

-Нека спрем за сега. Искам да ви снимам поотделно.
-Добре.-Отвърнаха единно и отидоха да се преоблекат

Първа беше Аюми. Беше облечена като ученичка, с къса черна пола , бяла риза и небрежно сложена вратовръзка. Косата й бе боядисана с временна боя и сресана встрани, като имаше очила в стил на “чичо полицайчовците”, както обичаше да си казва наум и до нея имаше мотор. След като пуснаха и вентилатора, който вееше косата й и качулката атмосферата бе създадена. Всички в залата зяпаха момичето. Наистина бе красива. Устните й бяха леко разтворени подчертани с бледо розов гланц, а на очите й имаше съвсем малко грим. След още няколко снимки снимаха и Сора на същото място , но за разлика от нея той беше с черен стегнат панталон с верижка спусната от колана на десният крак , черен потник и кожено яке. Миловидното му лице в момента беше толкова побъркващо, че момичетата в студиото зачервено и замечтано гледаха момчето. След секунда той изкара коженото яке и остана само по потник подчертаващ фигурата му и разкриващ мускулите. След това снимаха заедно двамата и всичко бе готово.
Мъжът ги изпрати с огромна усмивка , като ги покани за следващият брой направен специално за Хелоуин. Изглежда старецът бе намислил нещо. ''Та те си пасват идеално, как бих изпуснал такава възможност!" помисли си и им сподели мислите си, като получи голяма усмивка и от двамата.
-Много сте мил, но той ми е много скъп приятел- ако в този смисъл имахте предвид , че си пасваме съм съгласна.
След думите си шофьорът затвори вратата на лимузината и потеглиха. Интересното беше, защо сърцето му заби токова бързо при думите й. ''Скъп приятел'' прозвуча му странно. Дали го нарани или го направи щастлив, та сърцето му така прескочи няколко удара все още беше неясно и за него.



Вече повече от час Кьохей мързеливо се въргаляше ту наляво, ту надясно в огромното легло покрито с коприна. До преди час беше хремав, но след като личният му лекар го навести и като подарък му донесе една хубава инжекция от която не можа да се отърве вече беше сравнително добре и дори бе изгонил досадните прислужници, но беше на път да умре от скука. Естествено че нямаше да влезе в часовете, но си беше дори по голямо мъчение да стои в тази стая.
Кафявокоското се надигна и се заоглежда, надявайки се че ще му се мерне нещо , което да убие скуката поне за малко. Изведнъж видя една книга. Да, това беше необичайно за неговата стая, като се имаше на предвид, че той книги не четеше. Мързеливо се вдигна от леглото и отиде до книгата. Мислеше, че е на Хиро, но като я видя си спомни, че Аюми държеше книгата. Да, тя я държеше.

Спомен...
Аюми беше седнала на стола и задълбочено четеше книгата, която държеше. За миг дори не бе отделила поглед от черно-белите листи.
-Какво му е токова интересно, след като дори няма една картинка?
-Ако прочетеш ще разбереш, пък и хората използват въображението си , за целта с картинката.

Край на спомена...

Е, нямаше какво да губи. Даики се огледа, за да се увери, че няма никой и леко разтвори книгата. За пръв път в живота си четеше книга, затова не искаше никой да го вижда, защото дори не можеше да си представи реакцията им. ''Дам , определено, ще прочета тази книга и когато й я връщам ще й кажа - Точно както си и мислех, изобщо не беше интересно!'' помисли си доволно и започна да чете. Първите десет страници едва държеше отворено очите си и беше на път да заспи, но изведнъж му стана толкова интересно, че без да се усети беше стигнал до средата на пет сантиметровата по дебелина книга.
Изведнъж някой почука на вратата и той стъписано подскокна на и без това много меките завивки, на който леко мръднеш ли се -залиташ. Книгата литна нагоре, удари се в тавана и се върна, удряйки го по главата.
-Момент!-Изписка Даики, мушна книгата под завивките , зае позиция на мнооооооого болен и си ''пренастрои'' лицето.-Влез.
Преди още да е видял кой влиза, той се престори , че кашля и въздъхна болно.
-Нали знаеш , че те познавам от малък.-Подметна Хиро, току що влязъл. Както винаги беше спокоен, с мързеливо изражение, и почти заспал.
-Ооо, ти ли си Хиро.- Кьохей подсмъркна веднъж.- Не се доближавай да не те заразя. Много ми е зле... - Поправяйки си гласа добави.
-Honto?- ''Жалко, че Червената шапчица, или по скоро сцената на болната баба от там я знам.'' помисли си тъмнокоското наум.-Хъъх , наистина жалко...- Отбягна любопитният поглед на приятелят си и издърпа един стол, сядайки до него, чак това Хиро започна да пуска в действие плана си.-Дам, защото Шин щеше да ни покаже новата модна колекция и мислехме тази нощ да излезем в някой клуб, но изглежда няма...- Той кръстоса крака си и се прозя. След секунда стана от стола, без дори да погледне Кьохей, защото отлично знаеше изражението му в момента - ядосан, с егоцентричен поглед, и малко, но съвсем малко смутен и гордо вдигнал глава. Хироки точно преди да е стигнал до вратата забави и се доизказа.- Всъщност, можем и без теб. Бързо оздравяване!-Добави и натисна бравата, вече стигнал вратата.
-Cotoo mate!!! Mate, mate, mate!- Започна да размята ръце Даики. Точно в този момент крайчетата на устните на Хиро се вдигнаха. Знаеше си! Той бързо скри усмивката и се обърна.
-Хн? Не си ли болен?
-Всъщност, да, но и нее, тоест горе-долу съм добре.
-...и искаш да дойдеш?
-Да.
-Но знаеш, че не можем да оставим на късмет нещата, когато става дума за здравето ти, нали?
-Мхм, мхм!-Закима той. Беше почти убеден, че може да направи всичко, само и само , за да не изпусне веселбата.
-Добре тогава, нека ти извикаме личният лекар , за да ти направи една инжекция и да тръгваме.
-NANI??? ZETAIII IYAA! Никакви инжекции!
-Тогава- бързо оздравяване.
-ХИРО!!!-Чу се недоволно гласче. Беше точно като малко дете , готово да се разплаче, само и само, за да получи , това което иска.



След всички изпитания най-накрая щяха да се прибират- поне така си мислеше. Той се поклони няколко пъти от благодарност и дари момичето с топла усмивка, която единствено майка му получаваше, но неусетно и друго чувство се бе вляло в благодарната усмивка и променяше цвета й повече в червено отколкото оранжево. И това алено червено караше крайчетата му леко да пламват, когато я погледнеше директно в очите.
-Ayumi-chan wa honto ni yasashi!- Усмихна се Сора наведен. Не можеше да я погледне в лицето сега, но не можеше и да не го каже. Никой досега не бе правил такава доброта за него. Да го вдигне от ''калта'' и да го направи такъв. Сега дори майка му едва би го познала.
-Хн?-Учудено възкликна момичето
-Хм!-Кимна , като добави. Сякаш сам се уверяваше.- Искам някой ден да ти върна добротата.
-Няма нужда. Не го правя, за да имаш какъвто и да е дълг към мен.
-Благодаря. Тъй като вече нямаме какво да правим, мога да те почерпя с топла супа!
-Глупости! Имаме още работа! Сега отиваме на мястото, където най-ще ти хареса!
Той въздъхна измъчено и отпусна глава към дясното си рамо.
-Honto...?!

Лимузината спря. Шинчиро откъсна поглед от прозореца и се усмихна широко към полу заспалия Сора. Момчето бързо се осъзна и се опъна. След секунда шофьорът бе отворил вратата. Първи слезе Сора. За секунди се осъзна, къде се намираше и най-шокиращото колко хора го гледаха и снимаха. Той слезе и вместо шофьора подаде ръка на младата дама в колата. Аюми се усмихна и хвана ръката му. Бързо слезе и мина няколко крачки напред. Спряха и се обърнаха към камерата, заемайки хубава позиция, след което продължиха напред.
-Помниш ли онова, което ти дадох в колата?
-Малкият микрофон и слушалка, който искаше да си сложа, когато ми кажеш в ухото и микрофона на ризата?
-Да. Сложи си ги и ме слушай внимателно!
-Добре.
- Сега ще се разделим! Седни на бара. Аз ще отида в един от ъглите там са моите приятели и ще ти казвам какво да правиш.
-Но чакай!- Преди да е казал още каквото и да било, тя тръгна , потъвайки в тълпата. Имаше доста хора в клубът. Все пак беше един от най-известните, беше чел за него по вестници и дори никога не си би мислел че ще влезе. Още помнеше чувството всички да те гледат, да те снимат и да стъпваш на червен килим. И сега усещаше погледите на дамите върху себе си. Колкото и да не искаше да си повярва, наистина грозното татенце бе станало красив лебед Ставаше все по задушно, усещаха се най-различни парфюми наоколо, всякакви рокли. Без много да се мотае Сора отиде до бара. Седна и се заоглежда наоколо, за да е сигурен , че тя го вижда. Момичето бързо го мярна из танцуващите тела пречки.
-Поръчай си нещо силно.
-Не пия алкохол и не знам какво!!! -Почти изпищя нервирано той, като замяна получи смях.
-Хмм, за теб- White Russian, без лед , повече водка... повече Kahula. Запомни ли го.
-Ще видим.
Той се обърна към бармана и рецитира казаното. След не повече от пет секунди вече чашата беше пред него.
-На екс!-Добави тя и се изкиска тайнствено.
Красавеца изпълни заповедта, затваряйки очи. Гърлото започна да го пари след това корема, но положи доста усилия, за да игнорира паренето и да не се изложи. Аюми го изчака няколко минути да се свести и така заговори наново.
-Сега, избери си някое момиче.
-Какво?
-Огледай се- най-красивата, най-елегантна, най-горещата .. уоуу най-секси мацката тук, която най-много ти харесва! Огледай се. Ще ти казвам какво да правиш. Докато се оглеждаш леко дръпни яката и си оправи косата. Предполагам си жаден, оближи устни...
-Подвеждащо..
-...Гледат те повече момичета , от колкото виждаш. Давам ти половин час да си избереш момиче, след това танц.
-Добре.- Отговори на микрофона и започна да изпълнява заповедите.
Той бе като дребна рибка пусната в открито море тук. Съвсем така се чувстваше, без да осъзнава каква илюзия може да създаде външният вид, каква илюзия и заблуда. Бе ирония на съдбата, той малкото момченце, сега беше големият. Леко погледна момичето, на което дължеше всичко. Тя също успя да го погледне за секунда, след което малкият пролог беше закрит от танцуващите хора. Жалко, тя не видя усмивката му. Изпълнена с толкова благодарност. Това бе като приказка за него, всеки миг минаваше толкова бавно и едновременно бързо. Всичко наоколо беше толкова непознато и ново. Докато всичко му се струваше толкова бавно и тежко времето бързо бе изтекло.
Но кое момиче, кое му беше дръпнало вниманието? Да, знаеше я ,видя я.
Сора стана от бара и бавно потегли към масата. Там беше тя, момичето което успя да го привлече, или по скоро плени. Беше му пленила сърцето сякаш го държеше в ръце заковано с хиляди вериги, а то дори не претендираше да е там, то се притесняваше , че загрубява крехката ръка. След малко вече беше там. Момичето го погледна и се усмихна.
-То я!
Каза той докато дръпна Аюми за ръката и я поведе навън. Момичето се мушна в лимузината а той остана на няколко крачки назад. Нямаше да забрави тази вечер. Това момиче, нищо специално на външен вид, съвсем обикновена и еднаква с другите, именно тя бе променила за миг дори живота му и запечатала тези нежни мигове в умът му завинаги.
Момчето за последно се огледа в блещукащите светлини на клуба и въпреки , че заслепяваха очите му продължи да се наслаждава.
Аюми подаде ръка от колата. Момчето се обърна с усмивка.
Тази ръка. Хванеше ли я сега, никога нямаше да я пусне. До нея се чувстваше странно... добре. Беше намерил мястото си. Дължеше й много, наистина много и именно затова нямаше да пусна ръката й. Знаеше че тази ръка винаги ще бъде протегната към него, топла и готова на всичко.
Той кимна сякаш потвърждаваше своите мисли.
''Определено, тази ръка... няма да я пусна никога!''


Върнете се в началото Go down
- unttu =]
Maybe... someday...
- unttu =]


Female Gemini Rat
Брой мнения : 21
Рожден ден : 18.06.1996
Дата на рег. : 04.07.2010
Години : 27
Местожителство : I found my Place... the name is 'You'

Тъмната стаичка... Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Тъмната стаичка...   Тъмната стаичка... Icon_minitimeВто Яну 04, 2011 1:58 am

PriSoNeR oF lOvE написа:

Глава 9

-Целият град, не... цяла Япония говори за вас, сега доволна ли си?- Въздъхна Юки докато отпиваше от чая си. Явно наистина не се бе променила, беше предчувствал че ще се случи подобно нещо.
-Почти.
-Почти?!
-Аха... има още едно нещо , което ми досажда , именно това, че някой хора са го обидили и не са се извинили.- Момичето леко усили интонацията в края, това именно беше за Кьохей . Беше изключително раздразнена, заради държанието му миналият ден. Той се направи че не я слуша. И всички други не само Даики слушаха разговора доста интерес и внимание, въпреки че изкустно се правеха на незаинтересовани, занимавайки се с нещо друго.
-А къде е... - Юки внезапно се спря и се замисли. Той дори не знаеше името на момчето, именно заглавието на художествената им дискусия.-... той.-Добави именно с намек.
-Сора...Казва се Сора.-Каза с пълна уста момичето. Точно сега си закусваше и преглъщайки вино продължи.-Измисля ми съкратено име, нещо като прякор, защото аз му викам Со-чан, и той иска да ми вика по гален начин.-Добави и налапа още едно парче палачинка с доста шоколад.
-Знаеш ли, мога да му предложа ''Аю-чан'' , ако все още не се е сетил.- Е това си дойде сякаш по поръчка, след като дори и толкова сладка хапката й застана в гърлото. Но все пак тя преглътна с присвити очи.
-ЗАБРАВИ за Аю-чан!-Ядосано се сопна момичето, след което запълни отново устата си с нова хапка.
-Хмм може да се е досетил, това най-много наподобява на "Со-чан''.
-Nai, nai ... /Невъзможно/- Едва изрече момичето с претъпкана уста и усмивка в стил ^^ , като размята безгрижно ръката си, за да потвърди , сякаш, сама на себе си.
-АЮ-ЧАН!-Сора беше прегърнал момичето в гръб, и именно бе причината лицето й да е посивяло, но тя все още не разбираше дали е синьо от това, което й се беше при чуло или от задушаващата му мечешка прегръдка.
-Сора!-Едва изрече задавено момичето, като с вода преглътна храната и пое дъх.
-Измислих ти прякор!-Усмихна се той и ето, че лицето му стана толкова мило, че само заради това сърцето на момичето се затопли мигновено. Той имаше страшно лице, от което не можеш да разбереш никакви чувства или мисли, страшно и едновременно невинно, но усмихнеше ли се топлеше сърцето й като първи слънчеви лъчи.-Аю-чан!
-Arienai!!!-Извика момичето , този път задавило се с вода. Мразеше да я наричат така, този прякор й дълбаеше в нервите и бавно ги късаше. Определено не й действаше добре на нервната система.
След секунда и училищният пощальон заедно със списанията бе пристигнал. Аюми се забяга постаралата но съвсем на шестото се задъха и спря.
-Аз ще го взема.-Усмихна се Сора и с бързи крачки беше вече до мъжът. Той бе започнал да раздава и момчето си взе едно списание. Изведнъж залата зашумя и неясни шушукания се долавяха.
-Но това си ти и тази Аюми!-Извика Саки гневно, с доста нотка на ревност в гласа, когато видя корицата на списанието. В изневиделицата , докато се мъчеше да излезе т тълпата с хора Сора се блъсна в някого.
-Ita...- Изписка момичето с крива физиономия.
-Sumimasen!-Поклони се той , като бързо подаде ръка, към учудено гледащата Саки, която съвсем се смути,след като видя ръката протегната към нея. Почиства се виновно и се наведе, но той я хвана и я вдигна. Аюми наблюдаваше внимателно с орлов поглед сцената и въпреки , че нито един мускул не се бе мръднал от лицето й в очите й ясно се разчиташе , че бе доволна. Тя знаеше, че Сора не е като Саки, и се надяваше това да й е добър урок.
И докато гледаше как приятелят й се изкачва по стълбите нетърпението да види списанието още повече се засили и дори скокна, за да изчака права. Двамата със Сора седнаха на дивана и бързо го разгледаха ухилени до уши. И въпреки, че се правеха на незаинтересовани от случилото се всички изпитваха страшно любопитство и искаха да надникнат в списанието. Но за разлика от момчетата, Кьохей бе малко раздразнен, бе скръстил кара и ръце с ядосано-раздразнена физиономия се оглеждаше и се мъчеше да си уцели място където да може да гледа, и да се направи на разсеян, но нещо не му се получаваше.
И ето че след половин час списанието им писна и започнаха да си говорят за други неща, като гледаха надолу и обсъждаха прическите и подобни. Одеве списанието беше в ръцете на Юки, но той го изгледа бързо и се включи в разговора им. Ето че сега Наоки и Шин тайно надничаха.
-Това Аюми ли е? Трябва по често да се облича така, много е секси!- учудено надигна вежди Наоки, докато гледаше.
-Кхъм! - Погледна го криво Шин. -Но наистина добре й стоят такива дрехи, въпреки че са стара мода изглеждат много добре.
Даики подслушваше отстрани, надявайки се да може от думите им да си представи нещо, но не се получаваше много и още повече бе изгризал ноктите си от нерви и нетърпение Той едва седеше на мястото си. Най- незаинтересован изглеждаше Хиро, който отново четеше някоя книжка , лицето му както винаги бе спокойно , а очите шареха из страниците.
''Ще ми паднеш ти, списание такова..." точно се заканваше наум Кьохей, докато се чу на микрофона глупавото ''Проба, проба, кхмм, проба.'' Изглежда някой се канеше да говори.
-Добро утро, мои сладки ученици. Знаете , че Хелуин наближава и по случая ще има бал! Днес часовете ще бъдат намалени и след последният час ще се съберем отново тук. Това е. Приятни часове.

''Мнооого приятни '' помисли си наум Аюми. След последните думи на Директорката първият звънец удари и всички трябваха да са по стаите си, защото след пет минути започваше часът.
-Хайде мърдай! Отново ще закъснеем заради теб!-Извика раздразнено Хироки и задърпа Шинчиро по стълбите.
-Ама този какво?-Извика яростно Сора, като стисна юмрука си ''Как смее да говори така на Аю-чан?!" мислеше.
-Ъмм , както Хироки-сама каза, време е и ние да тръгваме Кьохей-сама.-Обади се Саки със преправен глас и мила усмивка, колкото мила можеше да бъде при нея. Беше време наистина и всички започнаха да влизат по стаите заедно с партньора/ката си. Шин знаеше, че Сейрен ще е отново на чина им тихо гледаща пода. Всъщност това бе добре за него, отколкото някоя фенка дразнеща го понякога, това момиче дори не смееше да помръдне.
Всички бяха в класните си стаи, като Сора седеше в съседната колонка от Шинчиро на третият чин, където бе за него като наблюдателна кула към чина на Аюми и Хиро. Момчето страшно се дразнеше от поведението му към момичето. И не само дразнение, всъщност той ревнуваше, че Накахара имаше възможността да е толкова близо до Аюми, а той единствено можеше да гледа. Малко му завиждаше и затова се чувстваше смутено, но не можеше да си го признае. Хироки веднага бе забелязал проницателните очи на чернокосото, който гледаха единствено към него и партньорката му. Той се усмихна и затвори книгата сега имаше по-забавно занимание. Бяха в час по математика и Аюми се беше зачудила на задачата, той се наведе , като беше доста близко до нея и започна да й обяснява шушукайки. С края на окото си поглеждаше към момчето наслаждавайки се изцяло на физиономиите който прави. Но не беше той единственият който правеше физиономии, защото Кьохей бе свил списанието и го разглеждаше раздразнен с обичайната крива физиономия. Това продължи целият ден, и наистина Хиро си беше намерил добро занимание. Правеше подобни номера и едва се сдържаше да не се изсмее, а Аюми беше малко замаяна и разсеяна. Накахара усети неспокойствието й.
-Добре ли си?-Прошушна той в ухото й.
-Ъмм, да. Стана от това, че се изморих по стълбите.
-Аха.
И ето че часовете бяха изминали бързичко и всички се събраха в стола, както им беше заръчала директорката.
''Харпия? как ли изобщо ще изглеждам..." оплака се сама на себе си Аюми и се закачва по стъпалата към стаята си. Беше се приготвила за сън, но телефонът й звънна и тя след като прочете кой я се обажда изкриви усмивка. Беше забравила.
-...Това че днес забравихте ще го запазя в тайна от баща ви, единствено ако утре дойдете.- Чу се строгият глас на мъж.
-Дадено. Утре непременно ще дойда.-
Тя с кисела физиономия затвори капакът на телефона си и се мушна под топлите завивки на леглото си.

Върнете се в началото Go down
http://baka.darkbb.com/
PriSoNeR oF lOvE
Админ
PriSoNeR oF lOvE


Female Cancer Rat
Брой мнения : 214
Рожден ден : 23.06.1996
Дата на рег. : 27.05.2010
Години : 27
Местожителство : Rазград

Тъмната стаичка... Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Тъмната стаичка...   Тъмната стаичка... Icon_minitimeПон Яну 24, 2011 11:49 pm

Глава 9

След като всяка двойка си беше получила сведенията, с които ще може да се упражнява за танците, всичко живо се забърза.
Поради старомодната си постройка сградата имаше вид на замък. Четири кули от всяка посока - изток, запад, север и юг - стърчаха доста нависоко. Аюми имаше чувството, че върховете им докосваха облаците, толкова бяха високи, но бяха и идеално място за упражняване на танци, защото на последния етаж малко се разширяваха, като кръгът ставаше по-широк… но докато стигнеш до там, по спираловидните стъпала, си беше цяло мъчение. В мини-залата на кулата имаше два огромни прозореца, закрепени с решетки, но беше по-скоро предпазна мярка, колкото да не избяга някой (ако кулата преди се е използвала като затвор). Но е било също училище преди години, така че е било за наказани, предполагаше тя. Аюми ахна като видя залата. Подът беше от кристал, както и таванът. Всичко беше потопено в ярки магически цветове, като тюркоазено, бяло и млечно розово. Сякаш потопено в една приказка, а това че беше нависоко и се разкриваше прекрасна гледка на блъскащото се в скалите море, беше още по-омайващо. Чак сега забеляза, че всичките момчета, които познаваше бяха там с партньорките си.
"Група номер 21- ще отговаряте за осветлението." Чу се от микрофонът гласът на директорката.
-Ето каква била уловката.- Измрънка Наоки, изглежда е знаел, че има нещо гнило. Не след дълго пристигнаха и няколко кашона с лампички, така че момичетата и момчетата се разделиха на две групички, за да разделят цветните лампички от едноцветните. Също и Аюми имаше възможността да се запознае с партньорките на приятелите й.
-Здравей, Аюми, казвам се Ери и съм приятелката на Юкиноджно. - Най-смелата подаде ръка към кафявокоската, като се усмихна и направи “зайче” с пръстите си. Изглежда беше най-разговорливата от всички. Имаше нормална за Япония права и тъмна коса, тъмни очи с светло лице, но интересното беше румените й бузки - правеха я изключително сладка и нежна, като кукла. Следващата беше Касуми, приятелката на Сора. Първоначално, когато си стиснаха ръцете, беше притеснителна и постоянно нервно си почесваше носа, но бързо свикна с обстановката. Следващата беше Хотару, която беше не по-малко развълнувана и изнервена от Касуми, но тя от притеснение избягваше погледа на Аюми и си въртеше кичур коса. Хотару беше с Наоки.
-Здрасти, Аюми-чан. - Едва промълви Сейрен - момичето беше изключително срамежливо, и сравнение с предните две момичета, беше много по развълнувана, чак не посмя да вдигне глава от пода. Сейрен беше с Шин. Последното момиче беше Саки, но те вече се познаваха , затова само размениха по поглед, където Аюми се усмихна, но Саки учудено само извъртя глава.
След като успяха да разделят доста заплетените лампички, всички изтанцуваха по един танц и слязоха в голямата зала, за да окачат осветлението, Забелязаха , че доста от групите бяха минали вече, защото имаше балони и гирлянди, масите също бяха украсени. Имаше изкуствени паяжини по стените и неща характерни за Хелоуин.
Всички отново бяха разпределени по групички и закачаха лампичките. Кьохей се доближи до Сора.
-Na... ano skai* ... sumimasen*. - Накъсано прошепна той, преглъщайки глътката с гордостта и приемайки, че той е сгрешил. Това беше сложно за Дайки, който винаги беше свикнал да бъде прав, да е центъра на Вселената или така обобщено - Всемогъщият той.
-Betsu ni*...-Усмихна се Сора от все сърце. -Вече го забравих.
-Watashi mo sumimsen*...- По същият начин добави и Саки.
Естествено, всички други ''си вършеха'' работата и ''не виждаха'' нищо, но се бяха усмихнали доволно, но усмивката на Аюми беше най-доволна, докато гледаше през рамото си към тях. Изведнъж стълбата на която беше качена се разлюля и момичето залитна назад.
-Аюми !- Извика Сора ,като със светкавична скорост излетя към нея, както и Кьохей беше направил, но Хиро вече беше там и я беше хванал. Сърцето на кафявокоската щеше да изскочи, така се беше изплашила.
-Добре ли си? - Попита Хироки, като и другите чакаха да чуят същият отговор.
-Да, няма ми нищо. - Усмихна се тя, но лицето й беше пребледняло. След като я пусна, и тя стъпи на крака, пипна челото й, но нямаше температура, напротив беше студена, изглежда от шока.
-Но на мен не ми изглеждаше добре, така че я заведи в стаята й или я изкарай навън, за да си поеме дъх. - Обади се остроумно Шин, след като почеса врата си и се понаправи на готин.

Накахара я хвана здраво под ръка и бавно напуснаха стаята, като тръгна на някъде, където Аюми дори не забеляза. Тя просто гледаше пода и се мъчеше да фокусира очи.
И не след дълго бяха пред огромна порта, която той подритна и бързо се отвори . Чак сега момичето позна тайното си място, което изглежда не беше толкова тайно, колкото го мислеше.
-Без да искам го намерих, но от погледът ти мога да позная, че вече знаеш за него.
-Не знам дали е честно да го ползваш и ти, след като сама го чистих.
-Хмм.. -Подпря се на лакътя си и направи замислена физиономия, докато гледаше цупещото й се бледо лице. - Изпуснала си едно място. - Той се приближи до шкафа до стената. - Ела.
Хироки извика Аюми, чиито интерес вече бушуваше отвътре. Той хвана ръката й и бавно я доближи до стената, където трябваше да е плътно закрепен гардеробът, но духаше лек ветрец.
Тя учудено надигна вежди и погледна към него. Вече не беше само интерес, а лудо любопитство, което я човъркаше с постоянство отвътре, така че скоро щеше да си направи дупчица ( :D) . Хироки леко духна прахта от ъгъла и се разкри малка линийка, именно отвор.
-Уаааа...-ахна кафявокоската захапвайки от учудване едната си устна. Хироки се спря за малко, погледа се, дали има дръжка, бутон или нещо, но не намери, затова предположи че е свързано със книгите. Ръката му се плъзна по рафтовете, докато не се спря на книга от където отново духаше лек ветрец. Захапа също любопитен устна и дръпна книгата и точно както предполагаше шкафът сякаш се отключи издаде странен звук, след което бавно се отвори като гардероб.
Имаше огромна паяжина на входа, но нямаше паяци и никакви буболечки Всичко беше някак изоставено и мъртво. Паяжината на беше пречка за момчето, което бързо я премахна от пътя си. Естествено Аюми нямаше как да изостане , затова сграбчи ръката на Хиро, но изглежда от вълнение го хвана по-силно, така че той се залюля, изобщо не предвидил, че има две стъпала, така че и двамата бяха на паднали. Не, всъщност щяха да паднат, но Хиро я беше уловил за кръста подпирайки се на рафта, който току що беше видял. И все пак, за това че бяха залитнали телата им бяха залепнали. Аюми моментално издаде стон, защото телата м бяха изключително близо, не само затова че беше притисната,но и за това че Хиро я държеше за кръста в още по стегнах захват. Тя отвори очи и видя вече отворените на Хиро, след което се ококори, сякаш беше зърнала НЛО. Устните им бяха долепени. Точно в този момент на масичката до тях, която не бяха забелязали досега светна една свещ, сякаш някой я беше запалил. Книгата на масата до свещта се разтвори от внезапно навлезлият вятър и застана на страница с кратък текст. Устните им още бяха долепени от учудването не само заради това, че на Аюми това й беше първата целувка, също и заради това което се случваше пред тях. На масата където имаше черна свещ, горяща с бурно пламъче, до него мастило със старомодна и изключително красива химикалка и една книга, котя сега се беше мирясала, заставайки на една страница. Изведнъж текстът промени света си от черно, на златисто червено, магическо и някак пламна. Буквите сякаш се размърдаха и излязоха извън тетрадката и заобиколиха Аюми и Хиро. Сърцето на кафявокоската биеше като полудяло и още малко щеше да излезе от мястото си в гръдният й кош. Накахара не беше по-малко шокиран от нея, но ситуацията започваше да става наистина невероятна, а това започна да го учудва прекалено много , а той не харесваше неща които не знае. Знаеше, че нямаше да може да се откъсне от нея, затова стисна блузата й или по-скоро кръста мъчейки да се съвземе и да се отдръпне, но този кръг , който беше от букви беше станал на нещо като прашинки, видим въздух. Неописуема красота, сякаш някой беше пръснал златист парфюм който се лееше из въздуха около тях , приличаше на цигарен дим в златист цвят.Чуваха се шепоти на думи, които звучаха като някакво заклинание в мелодичен стил, но беше едва доловимо. Аюми започна също да се паникьосва, затова реши да поеме нещата в свои ръце, като отдръпна главата си встрани. Освободи се от целувката и златната магия около тях сякаш експлодира и се превърна в златист прашец, който опада по пода и след секунди изчезна. Книгата се затвори, а свещичката угасна, като се чу звук на съскане, сякаш беше угасена с вода.
И двамата бързо излязоха, като затвориха тайната врата на тъмната стаичка, която току що затвориха и се подпряха на рафта.Сякаш нещо се беше събудило, стара мъгия на старият замък, може би. Хироки задъхано погледа към момичето, което тъжно сведе глава. Беше първата й целувка. Нещо в него трепна и всичко се разви за секунди. Приближи се до задъханото момиче и сложи лакът до главата й, тя вдигна очи към него, както очакваше и той я целуна. Искаше да й покаже какво е истинска целувка , така че затвори очи и леко облиза долната й устна за пространство , което тя му даде, но не прекали правейки целувката твърде дълга, а напротив беше кратка и нежна, идеалната първа целувка на всяко момиче.
А те дори не чуха как черната свещ отново гореше, а пламъка й беше червен, а не така златист, отразяващ се на черното мастило, книгата отново се беше отворила и се разгръщаше към последните страници и като стигна до края един текст просветна и угасна , но не беше както преди недовършено угасване. По-скоро нещо беше довършено и от сега започваше да става интересно....

"Любов вековна между двама, обич силна непозволена,
прероди се тя отново жадна, с първата целувка нежна.
Легендата за любов безкрайна, сляпа, силна между двама
роди се наново в сърцата техни, проклятие или легенда,
любов изпепеляваща получаваш, а какво в замяна даваш....?"



*ano saki- за преди това
*sumimasen- извинявай
*betsu ni - няма нищо
*Watashi mo sumimasen - аз също се извинявам
Върнете се в началото Go down
Death_Angel
Админ
Death_Angel


Female Taurus Cat
Брой мнения : 318
Рожден ден : 14.05.1987
Дата на рег. : 30.03.2010
Години : 36
Местожителство : Велико Търново

Тъмната стаичка... Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Тъмната стаичка...   Тъмната стаичка... Icon_minitimeСря Мар 04, 2015 9:53 am

unittu neznam kakav e tozi komentar
ot teb no vidqh glava na fika na avtorkata kachen ot teb i posle ot neq no chesno kazano unittu komentarat ti se vodi za spam taka che se postarai da ne pishesh takiva. Nishto lichno, no tova nikak ne mi haresva, ako shte pishesh mnenie pi fika go pishi shte se opravim na ls I znaesh kakvo pravim sas spamovete. Za sega ti e ptosteno, sledvadtiqt pat vseki spam se trie. Ne vlizam mnogo chesto no tova ne oznachava 4e trqbva da se spami, 4esno kazano mnogo se draznq, kogato vidq spam I izvinqvaite, ako e prozvu4alo grubo.... 4ao vi za sega.... Тъмната стаичка... 607469 Тъмната стаичка... 132770
Върнете се в началото Go down
https://naruto-fans-bg2.bulgarianforum.net
Death_Angel
Админ
Death_Angel


Female Taurus Cat
Брой мнения : 318
Рожден ден : 14.05.1987
Дата на рег. : 30.03.2010
Години : 36
Местожителство : Велико Търново

Тъмната стаичка... Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Тъмната стаичка...   Тъмната стаичка... Icon_minitimeСря Мар 04, 2015 10:46 am

unittu znaesh li kakvo si napravila pusnala si glava na edna ot adminkite i to mnogo obichana ot men.... draznsh me da znaesh oste utre shte izmislq nakazanie za te i ne mislq 4e tq ti e pozvolila tova i plus tova spama, koito si napravila izobshto ne mi haresvat tezi neshta..... tova e za sega chakai si nakazanieto ot men glavniq admin na foruma......
Върнете се в началото Go down
https://naruto-fans-bg2.bulgarianforum.net
Sponsored content





Тъмната стаичка... Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Тъмната стаичка...   Тъмната стаичка... Icon_minitime

Върнете се в началото Go down
 
Тъмната стаичка...
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Здравейте на всички, нека да се забавляваме заедно!!!! :: Творчество :: Фенфикшън и др.-
Идете на: